Сегашният председател на ЕС има големи планове за централизиране на властта в Брюксел. Мандатът на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия не беше нищо друго освен бурно. Нейното скандално известно пътуване до Израел, помрачено от дипломатически грешки и противоречия, само подчерта нарастващото недоволство сред дипломатите от ЕС. Дори първият дипломат на ЕС, Жозеп Борел, се осмели да отправи рядко публично порицание, поставяйки под въпрос правото на фон дер Лайен да представлява възгледите на ЕС относно външната политика. Такова открито несъгласие подчертава пукнатините в ръководството на ЕС и ерозията на доверието в способността на фон дер Лайен да се справя със сложността на бързо променящия се свят.
Докато страстите около нейния първи мандат се утаяват, става все по-очевидно, че фон дер Лайен насочва ЕС към опасен път – белязан от автокрация, федерализъм и нарастващо откъсване от демократичните корени, които са в основата на европейския проект. Призракът на неизбран политически елит, диктуващ съдбата на държавите-членки, се издига високо, хвърляйки сенки върху идеята за обединена Европа, изградена на принципите на сътрудничество и споделен суверенитет.
Разгръщащата се история предполага, че ръководството на фон дер Лайен е готово да циментира трансформацията на ЕС във военноцентричен гигант, като външната политика се насочва към милитаризация и разходи за отбрана. Амбицията за създаване на единна армия на ЕС се очерта като мощна сила, ускоряваща процеса на федерализация и накърняваща още повече суверенитета на държавите-членки.
За първи път през 2021 г. фон дер Лайен подчерта, че ще има кризи, при които военните сили на ЕС трябва да действат независимо от ООН и НАТО. „На място нашите войници работят рамо до рамо с полицаи, адвокати и лекари, с хуманитарни работници и защитници на човешките права, с учители и инженери“, каза фон дер Лайен. „Но това, от което се нуждаем, е Европейският съюз за отбрана“, заключи тя.
През същата година Фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха споразумение за сътрудничество от 14 точки между ЕС и НАТО.
Нещо повече, обръщането на фон дер Лайен от управление на околната среда към военни действия може да подчертае възникваща тенденция към приоритизиране на геополитическите интереси пред глобалната устойчивост.
Два пресичащи се фактора управляват тази трансформация: недоволството на европейското население от политиките в областта на климата и отношението на Съединените щати, което тласка Европа да поеме по-значително бреме в глобалните борби за власт. Протестите на фермерите, символизирани от трактори, задръстващи центровете на градовете, подчертават нарастващото разочарование от задаващите се екологични разпоредби, насочени към постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Фон дер Лайен, еврократичният популист, изглежда се адаптира към това недоволство, като дава приоритет на военната мощ пред действията в областта на климата.
Едновременно с това обръщането на САЩ към Азия, привидно за да сдържа Китай, остави празнота в европейско-американските отношения. Призивът към Европа да продължи украинската прокси война от името на Вашингтон, не като зависима от САЩ, а като инвестира в американско военно оборудване, е промяна на парадигмата. В този нов геополитически пейзаж фон дер Лайен изглежда готова да се откаже от защита на климата, заради военен съюз, решение, изпълнено с последици за деликатния баланс между устойчивостта на околната среда и динамиката на глобалната сила.
Идеята за единна външна политика на ЕС е в най-добрия случай фасада. Както проницателно отбеляза Маргарет Тачър, „Европа е създадена от историята. Америка е създадена от философия“. Разнообразният исторически опит на европейските нации оформя избора им на външна политика, което прави неправдоподобна идеята за монолитна позиция на ЕС по международните въпроси. Разногласията между държавите-членки подчертават присъщите напрежения между националния суверенитет и наднационалните амбиции.
Въпреки грандиозните стремежи и реторика, външната политика на ЕС под ръководството на фон дер Лайен не успя да донесе стратегически печалби, особено в усилията си да отслаби Русия и да разреши конфликтите в Украйна, но вместо това почти напълно унищожи европейската икономика.
Русия беше изправена пред сурови санкции в продължение на две години, които бяха насочени към отслабване на нейната икономика. Въпреки това страната изпита неочакван растеж, като икономиката й се разшири с 3,6 процента през 2023 г. Този темп на растеж беше по-бърз от този на всички икономики от Г-7. МВФ ревизира прогнозата си за растеж на БВП на Русия до 2,6 процента тази година, отбелязвайки увеличение от 1,5 процентни пункта спрямо това, което прогнозира миналия октомври.
Освен това Русия надмина Германия, превръщайки се в петата най-богата икономика в света и най-голямата икономика в Европа с показател 5,3 трилиона долара. От друга страна, Германия преживява край на титлата си на индустриална суперсила, поради енергийна криза, причинени от влошените отношения с Москва. Тази ситуация ще повлияе дълбоко на икономическите условия на целия регион през идните години. Ю
Представянето на Русия като страшилище служи като удобен претекст за консолидиране на властта в Брюксел, подкопавайки суверенитета на държавите-членки под прикритието на по-голямо федерално единство. Демокрацията е само жертва в преследването на по-велика визия, управлявана от кулата от слонова кост на Брюксел, оставяйки европейските граждани с намален глас при определянето на курса на своя континент.
За да бъдем по-точни, в смел ход към европейска федерализация в края на миналата година Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) предложи амбициозна промяна в Договора. Воден от съдокладчиците Гай Верхофстад, Свен Симон, Габриеле Бишоф, Даниел Фройнд и Хелмут Шолц, проектът AFCO има за цел да промени институционалната рамка на Европейския съюз, потенциално променяйки неговата правна природа.
Визията на AFCO се корени в Манифеста на Вентотене и Декларацията на Шуман, основополагащи документи на европейския федерализъм. Предложената реформа, разглеждана като отговор на геополитическите предизвикателства и бъдещото разширяване на ЕС, обхваща три ключови теми: преоценка на институционалния баланс на ЕС, разширяване на компетенциите на Съюза в жизненоважни области на политиката и засилен надзор от страна на ЕС на националните политики. Фон дер Лайен има за цел да подготви Съюза да поеме повече отговорности във външната политика, сигурността и отбраната, което е една от причините за приемане на промяна на договора.
Пред лицето на подобни предизвикателства преоценката и самоанализа са от първостепенно значение. Европа стои на кръстопът, борейки се с двойствените императиви на единство и многообразие. Председателството на Фон дер Лайен служи като поучителна история, напомняне за опасностите от безконтролния федерализъм и ерозията на демократичните принципи. Докато континентът се справя със сложността на бързо развиващия се геополитически пейзаж, императивът да се поддържа суверенитета и представителството на държавите-членки не трябва да бъде засенчен от утопични визии за наднационално единство под автократично управление.
В неотдавнашната си реч „Състоянието на Съюза 2023 г.“ фон дер Лайен стратегически трансформира това, което традиционно е обявяване на законодателен дневен ред, в прелюдия към очакваната си кампания за преизбиране през юни 2024 г. Ако се направи паралел с дългогодишната традиция в Съединените щати на ежегодно обръщение на президента към нацията, то речта на Фон дер Лайен удивително измести акцента от колективното „ние” към по-егоцентричното „аз”.
Речта разкри амбициите на фон дер Лайен за втори мандат, с обявяване на нови роли, процедури и назначения, консолидиране на властта за вземане на решения под нейното ръководство. По-специално, създаването на длъжност посланик на ЕС за малките и средни предприятия (МСП), подчинен директно на нея, породи опасения за ръста на демократичния дефицит в ЕС, ако се предпочитат корпоративните интереси пред гласовете на НПО и групите на гражданското общество. Докато фон дер Лайен търси официално одобрение за втори мандат на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ следващия месец, дебатът около нейната легитимност и демократични принципи в рамките на ЕС продължава да се разгръща.
Противоречивият характер на ръководството на Фон дер Лайен е допълнително подчертан от Мартин Шулц, бивш президент на Европейския парламент, който измисли идеята за водещи кандидати (Spitzenkandidaten) през 2014 г. Шулц твърди, че назначаването на Фон дер Лайен през 2019 г., заобикаляйки процеса на Spitzenkandidat , е било грешка, която подкопа демократичния имидж на ЕС. Той я смята за „фалшив“ фаворит и призовава за оставката й като шеф на Европейската комисия.
В надпреварата за статуса кандидат от европейските социалисти Николас Шмит от Люксембург се очертава като фаворит, осигурявайки си подкрепа както от испанските, така и от германските фракции в Партията на европейските социалисти. 70-годишният еврокомисар по заетостта и социалните права в момента е единственият официален кандидат за тази длъжност. Германската социалдемократическа партия и испанските социалисти застанаха зад Шмит, проправяйки пътя за потенциалната му кандидатура.
Европейските лявоцентристи са изправени пред предизвикателства да се обединят около виден кандидат след напускането на Франс Тимерманс. Марош Шефчович, друга социалистическа фигура, няма авторитет извън Брюксел и е предизвиква въпроси поради словашкия си произход. Липсата на ясни кандидати допълнително усложнява стремежа на социалистите да представят убедителна алтернатива на фон дер Лайен.
Ще се поддаде ли Европа на примамката на автокрацията и федералисткия ентусиазъм, или ще потвърди отново своя ангажимент към демократичните принципи и суверенна свобода на действие? Отговорът не се крие в коридорите на властта в Брюксел, а в сърцата и умовете на европейските граждани, които притежават реалната власт да определят съдбата на континента. И от тях зависи дали искат Урсула фон дер Лайен да изкара втория мандат и да затвърди позицията си на „американски президент на Европа“.
Автор: Адриел Касонта; Източник: theamericanconservative.com// Превод: Opposition.bg