Проучвайки dramatis personae на администрацията на Байдън в популярния подкаст за обществени въпроси на съдия Андрю Наполитано, професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс се оплака от пълното отсъствие на „възрастни хора във властта, възрастни, които са отговорни, честни и порядъчни.”
Подобна мисъл идва наум, след статията на TIME миналата седмица за държавния секретар Антъни Блинкен, която трябва, ако не друго, да бъде включена в учебните програми на училищата по журналистика в цялата страна като нагледен урок за опасностите (и безсмислието) на
достъпа до журналистика.
В целия профил, озаглавен „За Антъни Блинкен войната в Газа е изпитание за силата на САЩ“, репортерката Вера Бергенгруен представя Блинкен в почти героична светлина: упорит американски дипломат, който се опитва да овладее кръвожаден израелски премиер,
като през цялото време полага най-голяма грижа цивилните жители на Газа да не бъдат неправомерно ощетени. Том Найдс, бивш заместник-председател както на Уелс Фарго, така и на Морган Стенли и посланик на САЩ в Израел до юли, уверява Бергенгруен, че Блинкен е „точният човек в точното време“. И все пак опитът на администрацията на Байдън – в Украйна, в Газа, в Йемен и Червено море – изглежда доказва обратното.
Въпреки рекорда си, 71-ят държавен секретар запазва някои предани последователи във Вашингтон.
Един такъв фен е Дейвид Роткопф, който е направил доходоносна кариера като платен чуждестранен агент и публицист. Според Роткопф “Блинкен се утвърждава като един от най-успешните държавни секретари в съвременната история на САЩ.”
По същество Бергенгруен и Роткопф се заеха с откритo PR упражнение, за да направят една безинтересна фигура интересна, за да направят баналността на кариеризма по някакъв начин по-малко банална. Това наистина е трудна задача, тъй като Блинкен, както беше отбелязано другаде, далеч не е интересен: сив човек от персонала с ужасно хоби на “рок” китарист.
Много по-интересен е въпросът: каква система произвежда такива хора?
Както е добре известно, Блинкен е издънка на фантастично богато и привилегировано семейство, син на посланик и бенефициент на образование в Далтън, Харвард и Колумбийския университет. Но малко внимание се отделя на връзката му с архи-циониста Мартин Перец и времето, прекарано от Блинкен под наставничеството на Перец в списание The New Republic, което под ръководството на Перец се превърна в рупор на неоконсервативните идеолози.
При номинацията на Блинкен да ръководи Държавния департамент Перец написа: „Срещнах Антъни Блинкен, когато беше в Харвард, но го опознах сравнително добре едва когато влезе в The New Republic. Един факт, който научих бързо беше, че той е много умен, дори гениален, и ако той вярваше в нещо, а ти не, той можеше да спори с готовност и дълбочина. Тогава говорихме само малко за Израел и арабите, Израел и палестинците. Но веднъж по време на обяд – поне доколкото си спомням – той приведе маса факти от историята, които според мен разрешиха спора убедително.
Подобно одобрение от някого като този човек, би трябвало да е огромна причина за безпокойство, особено предвид настоящите събития в Близкия изток.
Блинкън е само най-видимият от най-новото поколение „командоси от креслото“ като Джейк Съливан, Саманта Пауър, Сюзън Райс, адмирал Джон Кърби и генерал Марк Мили, които са се вкопчили във Вашингтон като паразити.
Съвършени технократи, те приравняват истината със силата и виждат напредъка в кариерата като собствена добродетел, като вид божествена санкция да лъжат, да убиват, да унищожават и да дават възможност на онези, които го правят. За съзнанието на такива хора нищо не може да бъде по-наивно, по-заблуждаващо от завета на Св. Павел „не прави зло, за да дойде добро“.
Проблемът се усложнява от факта, че управляващата политическа класа, както посочва пенсионираният полковник от армията на САЩ и писател Дъглас Макгрегър, „е до голяма степен отделена от своя народ“. Наистина, настоящата политическа класа се характеризира с неспособност (или по-лошо, нежелание) да прави разлика между основните американски национални интереси и интересите на нашите предполагаеми „съюзници“. Несвикнали да поставят интересите на собствената си страна на първо място, те просто не го правят. Приоритетите на Блинкен и тези на администрацията, която обслужва, са далеч от реалностите у дома и в чужбина; това е администрация, която се отнася към Източна Палестина с почти толкова мисъл, колкото и към Палестина (Източна Палестина, село в Охайо, където се случи голяма влакова катастрофа през 2022 г., довела до изпускане на опасни химикали. – Ред.) .
Въпреки букетите от медии като TIME, Blinken изглежда притежава нескрито презрение към действителната практика на дипломацията.
И това беше очевидно веднага, когато през март 2021 г., само два месеца след първия мандат на Байдън, Блинкън и Съливан бяха унижени при среща в Анкъридж с Ян Джиечи и Уанг И, съответно най-добрият дипломат и външният министър на Китай. Те без да губят време, уведомиха американците, че не са пътували до Аляска, за да им се четат лекции, сякаш са своенравни юноши. Ян Джиечи в отговор на почти невероятните забележки на Блинкен каза: „Мисля, че имахме твърде добро мнение за Съединените щати. Смятахме, че американската страна ще следва необходимите дипломатически протоколи. Китай трябва да изясни позицията си. Позволете ми да кажа от китайска страна, че Съединените щати нямат квалификацията да говорят с Китай от позиция на сила“.
И все пак, дори преди да се изкачи на висшия дипломатически пост в нашата нация, Блинкен беше събрал дълъг опит от погрешни преценки на външната политика, включително подкрепа за войната в Ирак и за катастрофалните операции за смяна на режима в Либия, Сирия и, разбира се, Украйна.
Колкото и администрацията на Байдън в началото да тръбеше, че Америка се е „завърнала“, през последните три години се наблюдава безпрецедентна ерозия на американското влияние в световен мащаб.
Многополюсният свят настъпи – което само по себе си далеч не е нещо лошо. Проблемът е, че имаме президент и държавен секретар, които или отказват, или не могат да признаят новата реалност.
В основата на обвинителния акт срещу Байдън и Блинкен лежат двойните провали в Украйна и Газа.
Пренебрежението на Блинкен към дипломацията не е било по-очевидно, отколкото по отношение на Русия и Украйна. През месеците, предхождащи инвазията на Русия през февруари 2022 г., Блинкен поведе спрямо Русия двойна политика на провокация и непримиримост, която на практика гарантира руски военен отговор.
Старшият съветник на Блинкен, Дерек Чолет, по-късно призна, че администрацията е отказала дори да обмисли ранни преговори въз основа на доста разумен проект на договор, предложен от руснаците през декември 2021 г. Още по-лошо е, че наскоро стана ясно, че Украйна е била обезсърчена да преговаря за споразумение с руснаците, за да сложи край на конфликта през пролетта на 2022 г. Това означава дипломатическа злоупотреба с цената на стотици хиляди украински животи.
Освен това продължаващата израелска бруталност в Газа има непреклонната подкрепа на Блинкен. Към момента на писане на тази статия примерно три пъти повече загинали в Газа, отколкото в Сребреница, където над 8000 босненци бяха убити през лятото на 1995 г. Две трети от тях бяха жени и деца.
Това съчетание на жестокост и некомпетентност, който отдавна е отличителен белег на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, сега може съвсем справедливо да се каже, че характеризира собствената политика на Блинкен в Леванта.
Колко американци знаят, че администрацията на Байдън е изпратила над 10 000 тона оръжия в Израел от началото на боевете през октомври? Благодарение на Антъни Блинкен, политиката на Биби за безразборно клане вече е наша и това е нещо, за което един ден ние, американците, може да платим ужасна цена.
Автор: Джеймс Кардън, съветник на Държавния департамент по американо-руските въпроси в администрацията на Обама; Източник: theamericanconservative.com // Превод и редакция: Opposition
