Временните успехи в Курск може да се превърнат в пасив, освен ако не привлекат американците в битката.
Украйна наскоро получи доставката на половин дузина F-16 и вече един се разби. Каквато и да е причината – по ирония на съдбата, американският самолет може да е бил жертва на американска ракета „Пейтриът“ – свалянето допълнително подкопава твърдението на Киев, че някакво Wunderwaffe ще донесе спасение във войната му срещу Русия.
Без съмнение съюзническите оръжия са помогнали за поддържането на енергичната отбрана на Украйна срещу нейния много по-голям съсед.
Сега украински официални лица посочват превземането на района на Курск в Русия от Киев като причина Вашингтон да отмени ограниченията на обхвата на използването на американски оръжия. Съобщено от POLITICO: „Нахлуването на Украйна в Русия преобърна мрачния разказ за войната и Киев използва успеха си на бойното поле, за да започне нова кампания за натиск върху САЩ да премахнат последните ограничения.“ Съобщава се, че украински официални лица представят на администрацията на Байдън дълъг списък от потенциални цели за ATACMS (ракети с голям обсег), който вероятно наброява стотици.
Въпреки че способността да се удари по-далеч и по-силно в Русия може да повиши украинския морал, наземната битка ще определи изхода на конфликта и там Киев губи.
Правителството на Зеленски рискува постоянен стратегически провал на изток в замяна на временен тактически успех около Курск. Москва продължава да печели земя в Донбас, оставяйки я близо до придобиването на цялата тази територия, както и да осигури сигурността на Крим. Киев не разполага нито с жива сила, нито с материални средства, необходими, за да си върне загубените земи и да задържи курския район. Наистина, украинските войски там са застрашени от пленяване, ако не бъдат подсилени, но има малко единици за изпращане, когато украинската армия се оттегля другаде.
Въпреки че допълнителните западни оръжия не биха донесли победа на Киев, те биха могли да разширят или засилят войната, а това не е в интерес на Америка.
Разбираемо е, че симпатиите на съюзниците са на страната на Украйна, въпреки безразсъдния натиск на НАТО към границата на Русия. И все пак тяхната първа отговорност е към собствените им нации, поради което те никога не изпълниха позорното си обещание от 2008 г. да вкарат Украйна и Грузия в трансатлантическия съюз. Никой не беше готов да влезе във война с Русия за нито една от двете страни. Те не трябва да го правят днес.
И все пак съюзническата прокси война бавно изтрива границата между война и мир.
Украйна все още е в състояние да устои на Русия само благодарение на обучението и оръжията на съюзниците. Преди инвазията западните политици се шегуваха, че макар да не могат да вкарат Украйна в НАТО, те въвеждат НАТО в Украйна, въоръжавайки и обучавайки силите на последната. От февруари 2022 г. страните от НАТО оголиха собствените си арсенали, за да снабдят Киев с оръжие. Нещо повече, американските и европейските правителства са разположили войски и други сили на място в Украйна, много като фактически бойци, предоставящи разузнаване и насочване на високотехнологични оръжия – което Киев иска да обърне срещу същинската Русия. За Москва съюзническият смокинов лист, разделящ прокси и пряката война, непрекъснато се свива.
В същото време президентът на Украйна Володимир Зеленски продължава да прави всичко възможно, за да въвлече САЩ във войната.
През есента на 2022 г. той одобри план за унищожаване на германския газопровод „Северен поток 2“, като същевременно обвини Русия и настоя инцидентът да се третира като повод за война от НАТО. След това той обвини Русия в смъртоносен удар срещу Полша от погрешна украинска ракета, като поиска съюзниците да влязат във войната. Преди няколко седмици той отново настоя Вашингтон да отмени ограниченията върху използването на американски оръжия, заявявайки: „Цялата наивна, илюзорна концепция за така наречените червени линии по отношение на Русия, която доминираше в оценката на войната от някои партньори, се срина.”
По ирония на съдбата единствената добра новина по отношение на рисковете от разширена война е, че Путин очевидно вярва, че Русия печели.
Москва няма да отговори на нахлуването на Украйна с ядрено обстрелване на собствената си територия, особено когато очаква да възстанови загубите си с печалба чрез разгромяване на Украйна. Освен това, докато помощта на съюзниците е полезна, но не и решаваща, Путин има основателна причина да приеме по-големи загуби в хора и техника, отколкото да бомбардира САЩ и НАТО във войната. (Въпреки това е възможно тайно отмъщение срещу американските бази в Германия.)
Подобна сдържаност е очевидна в международното поведение на Москва.
Путин заплаши да въоръжи противниците на Вашингтон, вариращи от севернокорейския Ким Чен Ун до йеменския Ансар Аллах. Въпреки това, докато Москва се радва на сърдечни или поне учтиви отношения с други държави, включително Южна Корея и Саудитска Арабия, той изглежда държи ракетите си у дома. (Техническата помощ за, да речем, Пхенян за подобряване на собствените му междуконтинентални балистични ракети остава възможна и би била много по-трудна за откриване.)
Подобна търпимост едва ли би оцеляла при задаваща се победа на Украйна на бойното поле – което подчертава опасността от водене на прокси война срещу ядрена сила в конфликт по нейната граница, който тя смята за жизненоважен, дори екзистенциален.
Няма значение дали съюзниците смятат, че Москва трябва да разглежда въпроса като основание за война. Важното е дали Москва го прави. Колкото по-агресивно подкрепят Украйна съюзниците, толкова повече рискуват да тласнат режима към разширяване и ескалация на конфликта. Путин може да е готов да рискува всичко, ако започне да се страхува от поражението на Русия и загубата на Донбас и Крим, падането на неговото правителство и/или отстраняването му от поста.
Уви, усилията на Украйна да хване Запада в капан продължават.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба посети Брюксел, притискайки европейски служител да лобира във Вашингтон по въпроса. Той обясни: „Искам те да се върнат в столиците си… за да получат подкрепа най-накрая за премахване на ограниченията върху ударите на далечни разстояния по всички законни военни цели в Русия.“ Той също така призова членовете на НАТО да защитават украинското въздушно пространство. Киев беше подпомаган и подстрекаван от конгресмените, интересуващи се повече от желанията на правителството на Украйна, отколкото от сигурността на своите избиратели. Досега президентът Джо Байдън беше предпазлив, но трагично немощния президент все още има силата да въвлече САЩ във война.
Zelensky & Co. се надяват, че той ще се развихри, преди да напусне поста.
Според POLITICO, „Сега има някои индикации, че Байдън може да иска да направи нещо голямо за Украйна – може би премахване на някои от ограниченията – преди изборите, след като вече не се кандидатира“, каза един старши украински съветник. „Няма гаранция, но чуваме, че той обмисля това“.
Киев признава, че си играе с егото на Байдън.
Неназован служител каза: „Какво иска администрацията на Байдън да бъде тяхното наследство в Украйна? Те имат шанс да направят промяна. И ние им препоръчваме да направят тази промяна сега.“ Други развяват кървавата риза, обвинявайки Вашингтон за руските атаки. Друг украинец цитира „западните сили“, като каза на New York Post: „Няма да отида толкова далеч, че да кажа, че те убиват нашите деца, но те са съучастници в тези военни престъпления, защото улесняват тези военни престъпления – те направиха тези престъпления възможни.”
Наследството на Байдън обаче трябва да бъде осигуряване на бъдещето на Америка.
Първата отговорност на всички съюзнически държави, включително САЩ, е към собствения им народ. Не става въпрос само за избягване на война с Русия днес, макар че тази цел сама по себе си е достатъчно важна, за да се оттеглим от конфликта в Украйна. Вашингтон също трябва да обмисли реда за сигурност, който да възникне от войната и променящия се глобален баланс на силите.
Отразявайки арогантността и късогледството, преобладаващи в американската столица, в продължение на десетилетия служители жертваха националната сигурност в преследване на национално върховенство.
Политиката на САЩ ненужно тласна Русия и Китай заедно в крехък, но свободен съюз, насочи двете страни към Иран и, което е още по-невероятно, йеменските хуси, и насърчи Москва да се свърже отново, а Пекин да отслаби натиска върху Пхенян. Няма да е достатъчно съюзниците да прекратят войната. Те ще трябва да възстановят отношенията с Москва и да я насърчат да се дистанцира от Китай.
Подобна стратегия без съмнение би предизвикала много ридания и скърцане със зъби в Украйна и някои съюзници.
Въпреки това Русия е твърде важна, за да бъде предадена на оръжията на потенциалните противници на Америка. САЩ и европейците никога не са позволявали на демокрацията и правата на човека да възпрепятстват възприеманите от тях национални интереси. Те редовно и много с радост правят бизнес със Саудитска Арабия на Мохамед бин Салман, която е по-репресивна от Русия на Путин и е убила повече цивилни в Йемен, отколкото Москва е убила в Украйна. Вашингтон плаща на Египет на Абдел Фатах ал-Сиси милиарди долари годишно, за да бъде съюзник, въпреки че хвърля в затвора десетки хиляди свои критици, много повече от задържаните в Русия на Путин. След като предоставиха средствата на Украйна да убие хиляди руски военни, съюзниците ще трябва да се справят с трудната задача да се целунат и да се помирят с Москва, поне ако искат най-добрия шанс да ограничат по мирен начин китайския колос.
Руско-украинската война е съвременна трагедия.
Несправедливо започнат от Москва, той е плод на съюзническа арогантност, глупава решимост да се игнорират руските опасения за сигурността. След повече от две години битки съюзниците трябва да работят, за да приключат конфликта. Вместо да разпалват допълнително надпреварата, те трябва да говорят с Москва как да възстановят мира. И как да предотвратим подобен взрив другаде, както в Близкия изток, така и в Азия.
За автора: Дъг Бандоу е старши сътрудник в Cato Institute. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, той е автор на „Чуждестранни глупости: Новата глобална империя на Америка“; Източник: theamericanconservative.com// Превод: Opposition
