Тъй като Съединените щати и техните европейски съюзници продължават да предоставят на Украйна средства за убиване на руски войници и нанасяне на все по-дълбоки удари в руска територия, потенциалът за ответна ескалация се увеличава. Разбира се, Киев има право да отговори остро на нахлуването на Москва. Докато прави това със западните оръжия обаче, Русия има все повече основания да третира страните от НАТО като формално воюващи страни, с потенциално катастрофални резултати.
New York Times съобщи, че руският министър на отбраната Андрей Белоусов наскоро се е обадил на министъра на отбраната Лойд Остин, „за да предаде предупреждение”, според двама американски официални лица и друг осведомен източник: руснаците са открили украинска тайна операция срещу Русия, за която им се струва, че имат благословията на американците. Бил ли е Пентагонът наясно със заговора и неговия потенциал да разпали напрежението между Москва и Вашингтон, попитал г-н Белоусов г-н Остин.
Остин очевидно е отрекъл отговорността на САЩ, но би го направил каквато и да е истината.
Въпросът на Белоусов демонстрира нарастващия риск от прокси войната на Вашингтон. За съжаление, уверенията на администрацията на Байдън имат малка тежест предвид огромната й роля в конфликта. Присъствието на Америка в Украйна беше голямо в началото и се разрасна заедно с конфликта. Публичните твърдения за отговорност за убийството на руски генерали и потапянето на руски кораби потвърдиха участието на Вашингтон.
Нежеланието на Москва да отмъсти накара някои наблюдатели да гледат на руския президент Владимир Путин като на книжен тигър, въпреки че според съобщенията, Остин „предупреди руския си колега да не заплашва американските войски в Европа на фона на нарастващото напрежение в Украйна“.
Въпреки това, със своите сили в настъпление, би било глупаво Москва да рискува да предизвика пълномащабна съюзническа намеса. По-добре да се постигне по-бавна и по-скъпа печалба, отколкото да заложиш всичко, разчитайки че САЩ ще отстъпят. За разлика от това, ако Киев беше близо до постигането на експанзивните цели, произтичащи от неговия ранен успех, включително свалянето на руски лидер, свалянето на руския режим и дори разпадането на Руската федерация, малко вероятно е Путин да бъде толкова сдържан в използването на превъзхождащата огнева мощ. Тези, които ни уверяват, че той никога няма да го направи, са същите хора, които бяха сигурни, че той никога няма да нахлуе в Украйна.
Междувременно Киев страда тежко.
Загубите му в жива сила са много по-големи от докладваните. Украински законодател призна, че неговото правителство „значително омаловажава истинските жертви от войната“. Американските оценки са повече от два пъти по-високи от посочените от президента Володимир Зеленски и вероятно също са твърде ниски. Нещо повече, трудностите на Киев при набиране на личен състав са широко известни, като дори медицински негодни са изпращани в армията, а правителството се сблъска с нарастваща съпротива срещу мобилизацията. Трябва да се отбележи също артилерийското и въздушното превъзходство на Русия. И има още.
Ето какво пише Люк Хардинг от Guardian за украинския главнокомандващ Александър Сирски:
„Две години и половина след пълномащабното нападение на Владимир Путин той признава, че руснаците разполагат с много по-добри ресурси. Имат от всичко по много: танкове, бойни машини на пехотата, войници. Тяхната първоначална сила за нахлуване от 100 000 души е нараснала до 520 000, казва той, с цел до края на 2024 г. да станат 690 000 души. Данните за Украйна не са оповестени публично. „Когато става въпрос за оборудване, то съотношението е 1:2 или 1:3 в тяхна полза“, казва той. От 2022 г. броят на руските танкове се е удвоил – от 1700 на 3500. Артилерийските системи са се утроили, а бронетранспортьорите са се увеличили от 4500 на 8900. „Врагът има значително предимство в сила и ресурси“.
Дори когато Украйна беше особено иновативна, като например във войната с дронове, Москва спечели някои значителни предимства, признава украинският полковник Вадим Сухаревски, който ръководи националните сили за безпилотни системи, пред Economist.
„Първоначално Украйна излезе напред, разработвайки армия от евтини малки дронове, за да се противопостави на огромното артилерийско и ракетно предимство на Русия.
Оттогава това се промени. Сега вражеските дронове превъзхождат украинските шест към едно. Но превъзходните тактики и иновациите все още поддържат Украйна конкурентоспособна. Украйна има тенденция да бъде първа в разработването и приемането на нови технологии, водени от политика на диверсификация. Предимството на Русия в масовото производство означава, че тя може да се адаптира и мащабира много по-бързо“.
Въпреки че нищо от това не означава, че Киев не може да спечели, той продължава да губи позиции и забележителните му успехи, като например срещу руския черноморски флот, не възстановяват загубите на земя.
По-дълбоките удари по Русия и увеличените опити за изолиране на Крим, вероятно ще предизвикат по-агресивни ответни атаки, вместо стратегически отстъпления. След неуспеха на западните санкции да сломят руската икономика, Москва остава по-способна да поеме разходите от продължаващата война. Без пряко влизане на съюзниците във войната, победата на Украйна остава далеч.
И все пак предложенията Вашингтон и Брюксел да приемат мирна стратегия предизвикват неистови ридания и скърцане със зъби в двете столици.
Президентът Джо Байдън и лидерите на Конгреса продължават да обещават подкрепата си за войната. В средата на юли администрацията обяви многостранния „Украински договор“, чрез който ще „подкрепи непосредствените нужди на Украйна в областта на отбраната и сигурността, включително чрез непрекъснато предоставяне на помощ и обучение за сигурност, модерно военно оборудване и отбранителна промишленост и необходимата икономическа подкрепа”. Преди това президентът се обади на Зеленски, „за да подчертае трайния ангажимент на Съединените щати да подкрепят Украйна“.
В Европа редица европейски и национални правителства остро критикуваха унгарския премиер Виктор Орбан, чиято нация заема ротационното 6-месечно председателство, за това че пътува до Москва, за да говори за мир.
Ройтерс съобщи, че усилията на Орбан „предизвикаха гняв сред много правителства и служители на ЕС“. Европейският парламент прие резолюция, критикуваща Орбан за неговата „некоординирана и изненадваща визита“ и потвърди „непоколебимия ангажимент на ЕС да предоставя политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури победата на Украйна“. За съжаление на Киев, законодателите предоставиха повече словоблудство, отколкото артилерийски снаряди.
Обратно, широкото обществено мнение става все по-скептично към една потенциално безкрайна война. Нов доклад на Европейския съвет за външни отношения установи важно разминаване между украинското и европейското отношение към конфликта: „Украинците искат оръжия, за да спечелят, докато повечето европейци изпращат оръжия с надеждата, че това ще помогне да се стигне до приемливо евентуално уреждане“. Континенталният скептицизъм към войната вероятно ще продължи да расте, докато политиката се измества надясно. Освен това, почти половината украинци подкрепят мирните преговори с Москва. Въпреки че повечето все още очакват победа, броят на готовите да направят отстъпки за мира се увеличава. Според лондонския „Таймс“, „един на всеки трима души, или 32 процента“ сега казват, че биха се съгласили да отстъпят територия на Москва, за да се постигне мир, според Киевския международен институт по социология. Цифрата по това време миналата година беше 10 процента. Ако руският напредък и украинските загуби продължат, тази промяна вероятно ще продължи.
По принцип усилването на украинския лост за договаряне е разумна стратегия.
Но след нахлуването позицията на Киев непрекъснато отслабва, с изключение на относително краткото контранастъпление през 2023 г. Максималната сила на Украйна беше в началото на 2022 г., преди руските танкове да тръгнат. САЩ дори не биха обмислили обсъждане на бъдещото членство на Киев в НАТО. Украйна също беше добре позиционирана по време на преговорите в Истанбул малко след атаката на Москва. В този момент основната отстъпка за мир би била обещание за неутралитет. Уви, западните съюзници, прокарвайки собствените си цели, най-вече отслабване на Русия, насърчиха Киев да отхвърли тази очевидна възможност за уреждане.
С всеки изминал ден силите на Москва придобиват все повече територии, докато армията на Украйна отслабва и вътрешният й фронт страда.
Никакви настоящи планове, нито помощта от Европа, нито действията на Киев, изглеждат вероятни да обърнат курса на войната. Продължаването на битка, в която Украйна е бойното поле и украинците понасят повечето от жертвите и разрушенията, с надеждата че съюзническите Wunderwaffe, доставени в достатъчни количества и навреме, ще доведат до чудотворна победа, изглежда заблуда. Ако съюзниците не желаят да рискуват Трета световна война и да влязат в конфликта – както не би трябвало! – те трябва да изместят приоритета си към възстановяването на мира.
Това изисква дипломатическо ангажиране на Русия и преговори за нова структура за сигурност, която едновременно запазва независимостта на Украйна и зачита интересите на Москва в областта на сигурността.
САЩ и Европа трябва да предложат възстановяване на руските активи и премахване на икономическите санкции като стимули за приемливо споразумение. Териториалните загуби на Украйна – на области, откъснати през 2014 г., както и наскоро завладени, изглеждат неизбежни. Киев може да избере да продължи да се бие разбира се, но съюзниците трябва да му изяснят, че ще бъде сам.
Инвазията на Русия беше несправедлива, макар и насърчавана от безразсъдната съюзническа политика, но финансирането на постоянна война за връщането на изгубените земи на Украйна не е в интерес на Запада.
Наистина, с постоянния риск от ескалация и огромните разходите, продължаването на битките не е в ничий интерес, освен на големите производители на оръжие в Америка и други нации. Бившият главнокомандващ на Украйна Валерий Залужни, неволно изтъкна аргументи за мир, когато прогнозира нова световна война: „Готово ли е човечеството да приеме спокойно следващата война по отношение на мащаба на страданието? Третата световна война? Свободните и демократични страни и техните правителства трябва да се събудят и да помислят как да защитят своите граждани и техните държави.“
Руско-украинският конфликт е хуманитарна катастрофа.
Освен това рискува да отприщи глобална ядрена война. Телефонното обаждане на Белоусов трябва да събуди заспалите служители във Вашингтон. САЩ участват във военни действия срещу Руската федерация. Битката е непряка, но реална, като американците са отговорни за хилядите руски смъртни случаи и масовото унищожаване на техника. Пътеката към пълномащабна война става все по-хлъзгава. Наложително е да се сложи край на хаоса в Украйна, преди да се разпространи.
За автора: Дъг Бандоу е старши сътрудник в Cato Institute. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, той е автор на „Чуждестранни глупости: Новата глобална империя на Америка“; Източник:theamericanconservative.com //Превод: Opposition
