Това е лоша идея, която подкопава дипломацията и интересите на САЩ – в което може би е смисълът.
Бог помага на тези, които си помагат сами. Сега повече от всякога украинците трябва да се вслушат в тази вечна мъдрост.
Все по-голям брой експерти казват, че най-добрият начин Украйна да защити сигурността си след края на войната с Русия е да придобие военните способности, необходими „за възпиране на бъдещи атаки и да се защити, ако възпирането се провали“, както Дженифър Кавана от „Приоритети на отбраната“ го формулира в проучване, публикувано в понеделник.
Но новинарски съобщения тази седмица предполагат, че администрацията на Тръмп предлага на Киев нещо, което изглежда по-добро на теория, но може да се окаже контрапродуктивно на практика: обещание на САЩ да защитават Украйна, ако Русия някога отново нахлуе. Човек може да си представи варианти на подобна „гаранция за сигурност“, която би принудила САЩ да окажат на Украйна малко повече от морална подкрепа. Но Киев настоява за гаранция с много по-голяма острота от това.
Администрацията на Тръмп трябва да избягва обещанията за пряка война с Русия в защита на Украйна, твърдят защитниците на сдържаността на американската външна политика. Марк Епископос от Института Куинси казва, че подобно обещание би било лишено от доверие. „Последните 3,5 години бяха непрекъснат тест дали Западът ще воюва срещу Русия заради Украйна и отговорът беше категорично „не“, каза Епископос пред The American Conservative.
Опасностите от подобна липса на доверие са сложни. Най-очевидно е, че една ненадеждна гаранция за сигурност не би успяла да възпре Русия. И все пак, ако Русия, съмнявайки се в надеждността на гаранцията на САЩ, нападне отново Украйна, Америка ще почувства натиск да защити клиента си, вместо да загуби лице – което евентуално би довело до пряк конфликт между две ядрени суперсили, с които нито една от тях не е очаквала да воюва. И ако Вашингтон не се застъпи за Украйна, всички съюзнически ангажименти на Америка биха били поставени под съмнение.
Изненадващо е, че президентът Доналд Тръмп изглежда готов да разшири американския свръхсилов щит над Украйна. В края на краищата, Тръмп намали финансирането на САЩ за военните усилия на Украйна и заплаши да прекъсне потока от оръжия и разузнавателна информация. Той отхвърли украинския президент Володимир Зеленски като манипулативен неблагодарник. И многократно е критикувал Джо Байдън за това, че е похарчил милиарди в подкрепа на Украйна. Какво обяснява промяната в подхода?
Политиката има много общо с това. Поради различни фактори, прословутата фиксация на Тръмп върху постигането на сделка – каквато и да е сделка – се засили в случая между Русия и Украйна. По време на предизборната кампания Тръмп заяви, че ще разреши войната в рамките на един ден след завръщането си в Белия дом. Единадесет месеца след началото на втория му мандат, политическите стимули на Тръмп да постигне бърза сделка само нарастват. Руската победа би била политическо фиаско за Тръмп, наравно с превземането на Афганистан от талибаните, от което рейтингът на Байдън никога не се възстанови.
Белият дом има също и стратегическа обосновка за опитите си да постигне мир по дипломатически път, както е посочено в наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност. В документа се казва, че войната е изострила враждебността между Русия и Европа и че е необходимо споразумение чрез преговори, за да се възстановят „условията на стратегическа стабилност в целия евразийски континент и да се смекчи рискът от конфликт между Русия и европейските държави“.
Отчаяният стремеж на Тръмп за споразумение дава на Киев и европейските столици предимство, тъй като те могат да възпрепятстват мирния процес, ако той не се съобрази с по-твърдолинейните им искания. Разбира се, като се приближава до позицията им, Белият дом се отдалечава все повече от тази на Москва – и вероятно и от всяка потенциална сделка. Но през последните дни украинският и европейският екип изиграха добре картите си.
През уикенда Тръмп изпрати преговарящи да се срещнат с тях в Берлин. Говорейки пред репортери в Белия дом в понеделник, Тръмп заяви, че споразумението е „по-близо от всякога“.
Една от причините за оптимизма може да е, че Зеленски, преди разговорите с делегацията на САЩ в неделя призна, че Украйна няма да се присъедини към НАТО скоро. „Гардиън“ заяви, че изявлението „бележи голяма промяна за Украйна“. Тъй като Русия започна войната си отчасти, за да предотврати присъединяването на Украйна към алианса, коментарът на Зеленски се стори обещаващ знак за мнозина.
Но имаше уловка. Ако Украйна не се присъедини към алианса, каза Зеленски, Киев ще се нуждае от „гаранции, подобни на член 5, от САЩ“, визирайки клаузата за колективна отбрана на договора на НАТО, която третира агресията срещу един като атака срещу всички. Разширяването на тази защита за Украйна би ѝ дало голяма полза от алианса, без да я прави официален член.
Влиятелни светила на MAGA като Стив Банън, бивш съветник на Тръмп, категорично се противопоставят на предоставянето на подобни гаранции на Украйна. Те твърдят, че не е в интерес на Америка да придобие още един далечен зависим от сигурността – в този случай такава, която би могла да въвлече САЩ в катастрофална война. Всъщност самият Банън предупреждава Белия дом поне от февруари, че Зеленски ще поиска гаранции за сигурност, които заплашват интересите на САЩ.
Очевидно тези предупреждения са били игнорирани от делегацията, изпратена от Тръмп в Берлин. Един от водещите „антируски ястреби“, който присъства на преговорите, полският премиер Доналд Туск, каза пред репортери: “За първи път чувам от устата на американски преговарящи… че Америка ще се ангажира с гаранции за сигурност за Украйна по такъв начин, че руснаците да не се съмняват, че американският отговор ще бъде военен, ако руснаците отново нападнат Украйна”.
Нещо повече, европейските лидери публикуваха съвместно изявление след преговорите, в което хвалят „силното сближаване между Съединените щати, Украйна и Европа“, включително решението на Вашингтон да „предостави стабилни гаранции за сигурност“. Ако Вашингтон и Киев наистина са постигнали „силно сближаване“ по въпроса, консерваторите от „Америка на първо място“ трябва да се притесняват. Зеленски очевидно се стреми да вплете САЩ във военен съюз, който не служи на собствените им интереси.
Такъв съюз не само би бил кошмарен сценарий за MAGA и Съединените щати, но и усилията на Зеленски да го осъществи са лоша новина за украинците.
Москва се противопоставя на всяко военно партньорство между Запада и Украйна, така че вероятно би отхвърлила гаранциите за сигурност и другите мерки, описани от европейските лидери. „Това изглежда като послание от Марс“, написа Самюъл Чарап от RAND Corporation в X, реагирайки на съвместното изявление. „Нереалистично е да се очаква, че Русия ще се съгласи с повечето (всяко?) от това.“
Това може би е смисълът. Много анализатори, включително роденият в Русия журналист Леонид Рагозин – убеден либерал и не е фен на Владимир Путин – казват, че Европа се опитва да саботира дипломатическите усилия на Тръмп. „Европейската стратегия досега е била да промени предложения от САЩ мирен план по такъв начин, че да стане напълно неприемлив за Русия“, написа Рагозин тази седмица в Al Jazeera.
Предлагането на гаранции за сигурност на Киев може да спечели аплодисменти в европейските столици, но това не доближава Москва до прекратяване на войната ѝ в Украйна. Тръмп ще постигне повече, ако вместо това настоява за „въоръжено необвързване“ – моделът на украинската сигурност, който Кавана разработи в гореспоменатото проучване. Американските преговарящи трябва да се запознаят с доклада, който подробно описва военните способности, от които Украйна се нуждае, за да възпира – но не и да заплашва – Русия.
Това не е толкова крещящо, колкото американските гаранции за сигурност, нито толкова привлекателно за Зеленски. Но е едновременно по-достоверно и по-вероятно да получи одобрение от Москва. Освен това е в най-добрия интерес на нацията, която президентът Тръмп ръководи.
Автор: Андрю Дей, старши редактор на The American Conservative
Източник: The American Conservative
