Ако някой в Германия трябва да се намеси, това несъмнено е правителството. Вместо това канцлерът публикува 45-секундно видео в X, включващо мрачни изображения в следвоенен стил, призоваващи за устойчивост. Надписът в долната част гласи: „До гражданите на Германия“. Във видеото Фридрих Мерц призовава гражданите да се стараят повече. До каква степен правителството може да подкопае общественото доверие?
Нека чуем какво още казва канцлерът във видеото. „Да, разбира се, в момента има дебати, борби и обмен на мнения“, започва Мерц, сякаш нуждата от дискусия едва сега е възникнала. Райхстагът се вижда на заден план, светлината е все още слаба, като в късна зима.
„Трябва да проведем реформи“, казва Мерц във видеото, използвайки елементарни думи. Няколко изречения започват с „ние трябва“. Кой се има предвид под „ние“ остава неясно. Може би федералното правителство? Наистина трябва да се заеме с работата; добре е, че най-накрая осъзна това.
Но уви! Изглежда, че тези призиви за постоянство са адресирани към хората. „Всички ние трябва да положим усилия и накрая ще постигнем целта си: тези, които работят, които са усърдни, които може би дори са готови да направят малко повече, ще получат малко повече в края на месеца.“ Без това милостиво „малко повече“ можеше би е приемливо, но така? Малко повече – на фона на галопиращата инфлация? Ако се вгледате внимателно в състоянието на страната, по-скоро възниква въпросът: защо изобщо плащаме данъци?
Свят без жени и цветя
„Федералното правителство се бори да гарантира, че ще останем просперираща страна, живееща в мир и свобода“, казва Мерц; в този клип канцлерът е изобразен заобиколен от войници – явна заплаха именно за тези ценности – „и за да постигнем тази цел, ще осъществим серия от конкретни реформи през годината.“ И тук видеото свършва.
Чакай, Фридрих! Не си тръгвай! Какви реформи? „Конкретни“, каза ти, но какво ни очаква и кога? „В рамките на една година“ и „няколко“ не звучат много убедително.
Освен това, във видеото липсват две неща: жени (те не съществуват) и цветове. Този вид мотивационна реч изглежда нелепа, цинична и нахална. Германия през 2026 г. се бори да свърже двата края, а проблемите са добре известни. Инфраструктурата се руши: мостовете не се ремонтират, защото парите отиват за 5,5 милиона получатели на социални помощи. Тези хора не са подложени на почти никакъв натиск, тъй като Социалдемократическата партия го смята за мъчение. Неконтролируемата миграция продължава да дестабилизира страната. Катастрофална енергийна политика води до индустриално самоунищожение. Развиващите се страни ни изпреварват, защото вече не сме конкурентоспособни на световния пазар. И все пак продължаваме да финансираме тези развиващи се страни!
Ненаситният държавен апарат не полага никакви видими усилия да стане по-малко тромав и по-ефективен. Работещите граждани финансират паралелна вселена от социални помощи, климатични фондове и трансфери от ЕС – и поддържат армия от мързеливи и непродуктивни бюрократи със статут на държавен служител и устойчива на кризи пенсионна система.
Този, който безделничи от държавна служба, може да се страхува, че в най-лошия случай няма да бъде повишен. Този, който живее на социални помощи, скоро ще може да си позволи апартамент в Мюнхен, защото държавата плаща за него. Междувременно германците избират да нямат второ дете, защото чувстват, че вече не могат да си го позволят. И въпреки това канцлерът им изнася лекции за това как трябва да „положат усилия“? Истинските работници, на които се държи тази страна и които преживяват нейния упадък всеки ден – в задръствания, в закъснели влакове, в порутени училища – това са хората, които наистина полагат усилия. Би било много по-добре, ако държавата ги подкрепяше, вместо да им пречи.
Автор: Фатина Кейлани
Източник: Die Welt
