Търсачи на съкровища от цяла Холандия се втурнаха с метални детектори към село Омерен, създавайки кошмар за местните жители.
Тази детективска история, напомняща за „Островът на съкровищата“ на Стивънсън, започва през август 1944 г. По време на англосаксонската бомбардировка на холандския град Арнем, превзет от нацистите, е повреден клонът на банка Rotterdamsche. Експлозия е унищожила трезора. Четирима немски войници събират разпръснати диаманти, рубини, злато, сребро и други ценности и ги скриват в 4 цинкови кутии от патрони. През април 1945 г., когато нацистите бягат оттам, грабителите заравят кутиите под топола на дълбочина 70-80 см близо до село Омерен. С надеждата някой ден да се върнат за съкровището. Двама от войници скоро загиват, третият – сякаш потъва вдън земя. Четвъртият, младият парашутист Хелмут Зондер, оцелява. И той издава тайната на съкровището в Берлин. Бърборкото е посетен от служители на Холандския институт за военни документи, който са се занимава с издирване на собственост, експроприирана в страната им от нацистите. Хелмут бил разпитан. Той разказал подробно за мястото на скривалището и дори нарисувал карта, маркирайки ценното съкровище с кръст …Според The Guardian сега то се оценява на 19,1 милиона долара.
В самото начало на 2023 г. Националният архив на Холандия разсекрети и публикува след изтичане на давността над 1300 документа от Втората световна война. Включително картата на нацисткото съкровище. Именно тя предизвика смут сред холандските иманяри, нахлули в селото. Те разровили местните ниви, гори, катерят се с лопати в градините на жителите, въпреки възмущението им. Местните власти обявиха разкопките за незаконни. Забраниха металдетекторите и започнаха да ги глобяват. Те предупреждават, че разкопките са животозастрашаващи. Все пак тук е минавала фронтовата линия, имало е ожесточени битки. В земята може да има неексплодирали бомби, мини, снаряди и други боеприпаси. Освен това всеки, който намери злато, бижута, ще бъде задължен да ги прехвърли на местните власти, които притежават земята.
Но нито глобите, нито забраните, нито опасността от взривяване на мини спират „черните копачи”. Те продължават да копаят нощем на фарове, катерейки се по тревните площи пред къщите на спазващите закона селяни.
Шансовете им за успех обаче са минимални.
Сред документите, разсекретени от Националния архив на Холандия, е и дебело 7 см досие за неуспешните опити на холандските власти непосредствено след Втората световна война да открият заровеното съкровище. Използват и Хелмут, който е бил изведен от Германия. Тогава властите не откриват нищо. Има няколко версии за това къде е отишло съкровището.
То, казват, е било изкопано от онзи немски мародер, който бил потънал в неизвестност. Или от някой служител на Холандския институт за военни документи, участвал в разпита на Хелмут. Или от някого от местните жители, случайно видял как немците заравят цинкови кутии под тополата. Любопитен факт: по време на една от експедициите за търсене холандците срещат двама американски офицери на мястото на предполагаемото заравяне. До него има прясно изкопан парцел. Възможно е те да са се докопали до бижутата.
Но “черните копачи” продължават да копаят…
“ЗЛАТЕН БРОНИРАН ВЛАК” СЕ ИЗПАРИЛ ПОД ЗЕМЯТА
Последният път, когато такъв шум се вдига в Европа, е през 2015 г. Двама търсачи на съкровища (германец и поляк) изглежда са открили дълъг 150 метра нацистки „златен влак“ в околностите на полския град Валбжих, скрит в изоставен тунел. Чрез адвокати те предават координатите на нашумялата находка на местните власти, като искат 10 процента от стойността на съкровището. Маса иманяри от Полша и съседните страни се втурват стремглаво към планините. Представителят на Министерството на културата на Полша Пьотр Жуковски се обръща тогава към „черните копачи“: „Призовавам ви да спрете всички търсения до приключване на официалната процедура, целяща да гарантира безопасността на тази находка … Има голяма вероятност влакът да е миниран”. И всъщност потвърждава находката.
Легендите за този “златен ешелон” се носят отдавна. Изглежда, че през януари 45-та брониран влак с 300 тона злато и други съкровища е напуснал германския град Бреслау (сега полския Вроцлав) към Валденбург (сега Валжбих). Но не успява да стигне до гарата. Според една от версиите секретният влак влязъл в тунела близо до замъка Ксенж и … изчезнал завинаги. В тези части германците построили цяла система от тунели. Според друга, той бил отведен под планината Собес близо до град Пелерсдорф, където имало подземен военен завод. Там също имало и ж.п. линия. В тунел укрили ценния товар. Според третата версия златото е скрито под връх Снежка в Судетите.
Търсенето на ешелона в онези части започва веднага след войната. “Черни копачи” на едно място дори повреждат железопътните релси. Безрезултатно.
Изглежда, че късметът се е усмихнал на двамата търсачи на съкровища през 2015 г. Експерти казват, че ешалонът може да съдържа ценности, плячкосани от нацистите в Източна Европа, в СССР. И поляците ще трябва да върнат съкровищата на собствениците им.
Няколко месеца по-късно вълнението около “златния брониран влак” утихна. Едва през април 2022 г. избухна сензация, че в околностите на Валцбих куче на име Кайтус е изровило най-голямото съкровище, открито в Полша през последните сто години. Съкровището се оказва… глинен съд, пълен със средновековни златни монети брактеати.
А златният нацистки брониран влак на подземния коловоз никога не е открит. Във всеки случай, официално. Има слухове, че хитрите поляци са скрили съкровищата и са класифицирали цялата информация, за да не върнат ценностите на истинските собственици.
Снимка: REUTERS
НАЦИСТКИЯТ “КЛОНДАЙК”
В окупираните страни нацистите вземат цялото злато в монети и кюлчета от националните съкровищници и други банки. Началото на най-големия грабеж на злато в историята на човечеството е дадено през март 1938 г. След като анексират Австрия, нацистите присвояват 91 147 кг злато от нейната Национална банка. В Чехословакия са заграбени златни резерви за $44 млн., в свободния град Данциг – $4,1 млн. Холандия – $163 млн., Люксембург – $4,8 млн., Белгия – $223 млн., Италия – $80 млн. Количеството на реквизираното гръцко злато е неизвестно. Дания, Норвегия, Франция успяват да транспортират по-голямата част от златните си резерви в Англия и САЩ. Полшава успя да транспортира своите 65 тона по заобиколен път, с големи приключения, до Африка, а оттам до САЩ. Белгия се опитва да направи подобен трик. Но нацистите откриват белгийските 270 тона в Африка и ги откараха в Берлин.
По онова време унция от благородния метал (31,1 грама) струва 37 долара. Сега – около 1900 долара. Цените се променят, но самият благороден метал остава.
Нацистката хазна се попълва и от личната собственост на граждани от окупираните територии. Началото е поставено на 1 януари 1939 г. когато Херман Гьоринг изготвя указ, че цялото имущество на евреите, емигрирали от Третия райх, ще бъде конфискувано в полза на държавата. Те били длъжни да предадат „всички предмети, които притежават от злато, платина, сребро, както и скъпоценни камъни и перли“. Когато идва времето на концентрационните лагери, “конвейерите на смъртта” от крематориумите, газовите камери, нацистите вадят златните зъби на жертвите … Само в Аушвиц компанията Degussa (германска институция за сортиране на злато и сребро) ежедневно претопява до 11 кг злато – зъбни коронки, бижута, часовник.. . През ноември 1942 г. зъбни коронки са изпращани в Райхсбанк от лагерите на смъртта, без да бъдат претопени. Тези кошмарни доставки продължават до края на войната.
Отделна тема са културните богатства. Нацистите умишлено ограбват художествени галерии, музеи, частни колекции в окупираните страни и ги пренасят в Германия. Нека си припомним само легендарната „Кехлибарена стая“, изнесена от нацистите от Екатерининския дворец в град Пушкин близо до Ленинград и изчезнала безследно. Още през 1943 г. хитрият райхслайтер Мартин Борман, дясната ръка на фюрера, ръководителят на партийния офис, разбира, че войната е загубена. И започна да подготвя “алтернативни летища” за бъдещия Четвърти райх. Той планира и провежда тайната операция „Полетът на орела” за изтегляне на злато, скъпоценни камъни и други ценности от Германия. Преди всичко в Южна Америка, където имало сплотени германски колонии. Съкровищата са били тайно изпращани на самолети, кораби, подводници. Някои от съкровищата са били скрити в Европа. Само на територията на Третия райх, под контрола на Борман, е имало 134 (!) тайни трезора. Основно в солни, въглищни и други мини, тунели.
Преди откриването на Втория фронт западните съюзници създават специални трофейни екипи. Елитни специални части за търсене на секретни военни технологии на нацистите, така наречените „чудотворни оръжия“, „оръжия за отмъщение“, учени и … съкровища, скрити от нацистите. Пионер е лейтенант Иън Флеминг, бъдещият баща на агента OO7 Джеймс Бонд. По негово предложение британците организират 30-и разузнавателен отряд. Наричан е още „Червенокожите“ на Флеминг. Следвайки примера на Флеминг, във всяка американска, британска, канадска армия, участващи в борбата срещу нацистите в Европа, се създават подобни специални части на Target Force. Няколко специални отряда под командването на полковник Бърнщайн, личен съветник на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Айзенхауер, са имали специфични имена – „Треска за злато“, „Клондайк“. Възможно е двамата американски офицери, срещнати от холандците след войната на мястото на предполагаемото нацистко съкровище близо до село Омерен, да са от тези специални части.
Съюзническите специални отряди заловиха немски ракетни учени и други тайни специалисти, откриха редица тайници, трезори с плячкосани съкровища. Но далеч не всички…
Така че периодично в Европа ще избухват “златни трески”, като полската през 2015 г. и настоящата холандска.
Източник: KP.RU
Заглавна снимка: Reuters
