Женският шпионаж в Русия беше особено развит в съветско време и руските момичета постигнаха невероятни резултати в тази опасна и изключително важна област. Комбинацията от естествен чар и интелигентност, способността да спечелят всеки човек и неволно да научат няколко държавни тайни, беше техният изключителен талант, чиято значимост не може да бъде оценена. Да си спомним смелите шпионки, които рискуват живота си, за да разсекретят държавни тайни и да получат крайно необходима информация.
Маргарита Коненкова
Маргарита Коненкова е известна на мнозина като любовницата на Алберт Айнщайн (съхранената кореспонденция доказва много топли и не само приятелски отношения между тях), на мнозина като агент на съветското разузнаване, някои биографични факти на която все още са засекретени. Родена е през 1895 г. в Сарапул, отива в Москва да учи, записва се в курсове по право и живее със семейството на д-р Бунин на улица Поварская. В живота й има много любовни обрати, благодарение на един от тях тя среща съпруга си Сергей Коненков (те се оженили седем години след срещата си). През 1923 г. двойката отива в Ню Йорк на изложба и остава в Америка повече от 20 години. Един ден Коненков получава поръчка да направи скулптурен портрет на Алберт Айнщайн и така се случва това съдбовно запознанство.
Коненкова била умна и красива, поради това, влизайки в близък контакт с учения, тя се запознава и със създателите на атомната бомба. Благодарение на женския си чар и обаяние, тя успява да научи много от нюансите на атомните изследвания и етапите на тяхното развитие, които предава на съветското разузнаване. Обаятелната Коненкова очарова и физика Робърт Опенхаймер, когото след това успява да „контролира“ и да налага нужните на съветската страна идеи. Нейната основна задача била да повлияе на учени, занимаващи се с разработването на ядрени оръжия като част от проекта „Манхатън“, което тя решава повече от успешно.
Леонтина Коен
Изненадващо, но първата жена Герой на Русия е родена в град Адамс, Масачузетс, и в резултат играе една от най-важните роли във времето на търсене на секретна информация за създаването на атомни оръжия в Америка. В младостта си тя се интересува от политическа дейност и през 1935 г. се присъединява към Комунистическата партия на САЩ. Две години по-късно, на митинг, тя се запознава с учителя Морис Коен и тук започва тяхната история за любов и шпионаж. След като се оженили, Морис се съгласява да сътрудничи на СССР. Жена му скоро се присъединява към съпруга си – дори сега много хора, говорейки за Леонтина или Морис, имат предвид и двамата. Те работят под псевдонимите “Луис” и “Лесли”.
И двамата перфектно се справят с вербовката: Леонтина вербува инженер във фабрика за производство на самолетни оръжия. Парче по парче той изнася цяла картечница, която скоро е доставена в Москва. Морис на свой ред, вербува учен от лабораторията на ядрения център. По време на Втората световна война Лесли събира тайни за Съветския съюз. С този период е свързана една от най-известните истории, доказващи нейния професионализъм и изобретателност: докато изнася изключително важни секретни документи, на гарата тя е изправена пред щателна полицейска проверка на абсолютно всички документи. Трескаво ровейки във вещите си, за да намери билета си, тя помолила полицая да подържи пакета, уж със салфетки, в който били точно тези секретни документи. Бързайки, опитвайки се да хване влака, Леонтина побягва, „забравяйки“ пакета си в полицая. Съвестният служител настигнал момичето и успял да й върне всичко. Така секретните документи отиват в Москва. Но един ден двойката претърпява поражение: през 1961 г. във Великобритания те са арестувани и осъдени на дълъг затвор. Но след девет години държавата все пак разменя шпионите с агент на MI5, така че двойката се премества в Москва и получава съветско гражданство.
Елизавета Зарубина
Елизавета Зарубина често е наричана „звездата на съветското разузнаване“ и има защо. Истинското име на момичето по раждение е Естер Розенцвайг. Още от детството момичето показва талант за езици и баща й отделя достатъчно пари за нейното образование. По време на Първата световна война за Естер става опасно да продължи обучението си в университета, така че баща й прехвърли нея и брат й в Сорбоната, а по-късно във Виенския университет. Тя участва в революционните движения, в борбата срещу окупаторите и е владеела перфектно пет езика. Нейният начин на живот и умения привличат вниманието на чуждото разузнаване, така че момичето скоро започва да изпълнява специални секретни мисии.
Първо във Виена, после в Турция, после в Дания, Германия, Франция и САЩ. Заедно със съпруга си Василий Зарубин, тя почти 15 години извършва нелегална разузнавателна работа и научава най-важните антируски планове във Франция. Нейната смелост е удивителна: тя проявява абсолютно самообладание и решителност по време на фашисткия режим, представяйки се за германка и носела фамилията Гутшнекер. През 40-те години, благодарение на нея, е установена връзка с Берлин, което допринася за получаването на жизненоважна информация от Германия. През 41-44 г. тя и съпругът й живеят в Америка, откъдето тя ръководи 22-ма чуждестранни агенти и продължава да научава все повече и повече нови и ценни източници. Шпионката дори успява да получи секретна информация за създаването на оръжия, благодарение на връзката си с Уили Леман, началник на отдела за контраразузнаване във военно-промишлените предприятия в Германия.
Олга Чехова
Историята на Олга Чехова е обвита в по-голяма тайна от другите истории, тъй като жената никога не е потвърдила връзката си със съветското разузнаване. Въпреки това има убедителни доказателства за нейното тясно сътрудничество с властите и високопоставени представители, чието доверие тя получава без особени затруднения и била „свой човек“ в Германия през 40-те години. „Актриса или шпионка“ – този въпрос много често се задава по адрес на красавицата. Ето какво се знае за нейната биография. Олга Книпер е родена през 1897 г. в богато семейство и прекарва детството си в Санкт Петербург. Тя оставя фамилията си след като се омъжва за Михаил Чехов (братовчед на Антон Павлович Чехов). Общо в живота й има три официални брака. С втория си съпруг тя се премества в Германия и се разделя с него буквално веднага след пристигането си. Останала в чужда страна без пари и подкрепа, Олга се потопила в актьорската среда и бързо спечели сърцата на мъжете режисьори.
Отказвайки да отиде в Америка, тя се превръща в истинска звезда в Германия, а главният й почитател бил не някой друг, а Адолф Хитлер. Естествено, мнозина се интересували колко близки са отношенията на тази двойка, но никой не получава точен отговор на подобни въпроси. Тя го придружаваше на светски събития, движеше се в кръговете на неговите поддръжници, най-влиятелните хора на Третия райх. През 1936 г. тя вече получава титлата държавна актриса на Германия. Мнозина смятат, че шпионажът е причината актрисата да откаже да замине за САЩ, тъй като основната й задача е да унищожи фюрера, като спечели доверие. Един от най-убедителните аргументи в полза на тази теория е заминаването на Олга в СССР през 1945 г. под предлог за арест. Следващите два месеца тя прекарва в конспиративна квартира, където се провеждат постоянни разпити. Тук тя няма нужда от нищо, имало само едно правило – тя нямала право да излиза. След изтичане на срока тя отново е изпратена в Берлин, този път билетът е еднопосочен. В Германия я чакала къща, нови коли, охрана и всички условия за благополучно съществуване.
Надежда Плевицкая
Дежка Виникова е родена през 1884 г. в селско семейство в Курска губерния. След смъртта на баща й майка й я изпраща в женски манастир, откъдето момичето бяга в Киев и намира работа в хор. Там тя се запознава с бъдещия си съпруг, танцьора Едмонд Плевицки, но бракът им не траял дълго. След сватбата тя става Надежда Василевна Плевицкая.
От раждането си момичето имало специален талант – нейният глас и способността й да изпълнява всякакви партии, дори без да знае нотите. Хорът, известният ресторант “Яр”, благотворителни концерти и Московската консерватория – тя бързо се превръща в една от най-известните представителки на народната култура и мнозина я наричат “Курският славей”. През 1921 г. Плевицкая се премества в Европа с четвъртия си съпруг, генерал Скоблин. Концертите и представленията там не носели достатъчно приходи, така че съветските разузнавателни служби (или по-скоро познат на Скоблин) предлагат на двойката сътрудничество със съветското разузнаване. Те подписват споразумението през 1930 г. и впоследствие участват в много операции: разкриват агенти, предотвратяват изпълнението на плановете на РОВС (Руския общовоенен съюз), включително терор, и докладват за плановете на правителството и настроенията на емигрантите. По време на една от тези операции генерал Скоблин загива, а Плевицкая е осъдена на 20 години каторга след съдебен процес, където умира.
Анна Камаева
През ХХ век съществуват и специални, секретни отдели на НКВД. Тяхната изключителност е във факта, че шпионите били изключително момичета, които се наричали „лястовички“.
Имената на всички са засекретени и на всяка е даден индивидуален номер. Този така наречен секс шпионаж бил особено ефективен: очарователни момичета се сближавали с влиятелни мъже, печелят тяхното благоволение и откриват най-тайните и интимни подробности. Анна Камаева била една от възпитаниците на специално училище, чието функциониране било ръководено от самия Лаврентий Берия. Неговите подопечни били наричани идеални шпионки-изкусителки: момичетата не само преминавали през строг процес на подбор, но също така трябвало да преминат специален курс и да извършат серия тренировки, след завършването на които идеално съчетавали съблазнителност, изобретателност и отсъствие на каквито и да е емоции. Анна Камаева е известна и с това, че е прототипът на радистката Кейт от филма „17 мига от пролетта“. Тя участва в много командировки до САЩ, Китай, Португалия и, разбира се, постигна особен успех по време на Великата отечествена война.
Анна Чапман
Анна е най-известната руска шпионка на 21 век, скандала, който се разрази около нея всички наблюдаваха със затаен дъх. След като завършва училище и университет в Москва, Анна Кущенко се омъжва за британеца Алекс Чапман. Мнозина смятат, че този брак е фиктивен, защото след като тя се премества с него в Англия и три години след сватбата, през 2006 г., двойката се развежда. В Англия тя работи в областта на икономиката и разширява кръга си от познанства сред влиятелни бизнесмени, като същевременно подобрява финансовото си състояние. Връщайки се за кратко в Русия, тя създава и оглавява компания за недвижими имоти, а четири години по-късно, през 2010 г., се премества в Америка и продължава да развива своя бизнес-проект за намиране на жилища под наем.
Всъщност нейният истински бизнес бил разузнаването, получаването на секретна информация за отношенията между САЩ и Иран, разработването на ядрени оръжия и лични данни на ръководители на ЦРУ, които тя тайно предава на Русия. Но така и не успява да разсекрети държавните тайни на САЩ: през юни 2010 г. тя е арестувана от ФБР по време на подставена операция за предаване на документи, след което целият свят научи за руската шпионка Анна Чапман. Александър Потеев, офицер от руското разузнаване, избягал в Съединените щати, е отговорен за нейното разкриване (и разкриването на другите агенти, участващи в операцията). Тя все пак успява да се върне в родината си. Извършена е размяна между двете страни: 10 руски граждани, уличени в шпионаж, срещу 4 граждани, добивали информация за САЩ и Великобритания. Сега Анна Чампан е водеща, живот напълно нетипичен за шпионка. Би било изключително интересно да се научи историята на предишната й работа от първа ръка, но отсъствието на публичност е едно от условията за завръщането й в Русия.
Автор: Мария Крилова; Източник: marieclaire.ru// Превод: Opposition
