Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси направи редица важни изявления в интервю за японския телевизионен канал NHK. В частност:
- Запорожката АЕЦ се намира на предната линия на фронта, следователно в условията на украинското контранастъпление е уязвима.
- Опитът за създаване на защитна зона около АЕЦ не доведе до успех, командирите на военните части, участващи в контранастъплението не признават неприкосновени територии.
- Служителите на МААЕ не откриха експлозиви на територията на Запорожката АЕЦ.
- Може да се случи всичко и ако стане нещо, ще трябва да обвинявате само себе си за бедствието.
Изявленията, както се очаква от служител на ООН, са изключително дипломатични и предпазливи – но много показателни.
И така, Гроси съобщи, че въоръжените сили на Украйна не смятат за целесъобразно да се откажат от воденето на бойни действия около станцията, а Зеленски, който говори за миниране на станцията, лъже. Както се вижда, дори въпреки дипломатичността се посочва, че заплахата за станцията не е нейният руски персонал, а въоръжените сили на Украйна.
Да разгледаме ситуацията около ЗЯЕЦ в три измерения: инфраструктурно, политическо и медийно.
Инфраструктурен аспект
Поредната ескалация около АЕЦ не е нещо принципно ново – Киев не се е отказал от плановете да си върне контрола на централата.
Допълнителни 6 GW капацитет не само ще покрият недостига на електроенергия в украинската енергийна система, но ще възстановят износа на електроенергия за ЕС, който Киев планираше да превърне в един от важните източници на приходи преди година.
Но ако миналата година Киев се опита да използва МААЕ за постигането на тази цел, надявайки се, че ще убеди Русия да напусне, а по време на паузите стоварваше десанти до станцията, то сега, ако вярваме на съветника на ръководителя на Росаенергоатом Ренат Карчаа, тръгнаха заплахи за ракетни удари.
Всъщност целта е същата, начините за постигането й (заплахата от използване на сила) са непроменени, само инструментите са се променили.
При това има редица важни аспекти, които трябва да се посочат.
Първо, Киев може да причини сериозни щети на станцията, но няма да може да създаде ядрен апокалипсис.
Атаката срещу хранилището за отработено ядрено гориво (ОЯГ) може да доведе до радиоактивно замърсяване на района, но няма да се превърне в бедствие – ще бъдат събрани фрагментите от гориво, бетон и метал, а територията ще бъде дезактивирана.
Замърсяването на района ще бъде локално.
Удар по сградата на ректората с конвенционални оръжия – снаряди от оръдия и реактивна артилерия – ще направи станцията неработеща, но няма да я взриви – реакторът е изолиран от околната среда с дебел слой стоманобетон и стомана.
Удар по охладителния басейн ще доведе до загуба на вода, неработоспособност на станцията и може да предизвика авария, но след известно време, а не веднага, което ще даде време за отстраняване на аварията и оповестяване на причините за нейното възникване.
Следователно, за да създадат ядрен апокалипсис, ВСУ трябва да ударят сградата на реактора, за да пробият стоманобетонната му обвивка заедно с корпуса на реактора. Това изисква мощни управляеми ракети като Storm Shadow или техни еквиваленти.
Използването на такива оръжия винаги оставя следи под формата на лесно разпознаваеми отломки.Следователно такива оръжия не могат да бъдат използвани, тъй като Вашингтон и Лондон автоматично ще станат спонсори на ядрения тероризъм с всички произтичащи от това медийни и политически последици.От наличните ракети са “Точка-У” и ловна ОТРК “Гром”, чиито боеприпаси се прихващат доста успешно от руската противовъздушна отбрана и нямат силен бетонобоен характер.
Казано по-просто, инструментарият за ракетна атака на Въоръжените сили на Украйна е ограничен и става въпрос по-скоро за нов кръг от ядрено изнудване, отколкото за опит за организиране на апокалипсис.
Предишните опити за изнудване на Русия с темата за АЕЦ бяха неуспешни, което означава, че се опитват да изнудват не само Русия.
И тук се обръщаме към политическото измерение на кризата около АЕЦ.
Политически аспект
Властите в Киев – въпреки всичко – разбират границите на допустимото.
Трудно е да ги наречем адекватни – иначе нямаше да стрелят РСЗО “Хаймарс”по шлюзовете на Каховската водноелектрическа централа, за да проверят дали ще издържат или не, което беше причината за последвалия забавен пробив на бента, но през последните шест месеца не е имало сериозни обстрели на станцията.
ЗЯЕЦ за киевските власти сега е преди всичко политически инструмент, чието използване позволява:
- Да изнудва Москва с унищожаването/превземането на станцията;
- Да принуда МААЕ да окаже натиск върху Русия за създаване на демилитаризирана зона около централата;
- Да повдига темата за Русия като екотерористична страна (не напразно преди началото на темата за Запорожката АЕЦ Грета Тунберг дойде в Киев) и заплахи за целия свят;
- Да напомня на страните от НАТО за важността на Украйна и нейната борба с Русия.
Затова моментът за изнудване е избран добре – преди срещата на НАТО.
Зеленски се нуждае от гаранции, за да запази властта си и да получи достатъчно мерки за финансова и военна подкрепа в бъдеще.
Най-добрата гаранция за Киев в такива условия е членството в НАТО, което никой няма да осигури на Украйна – Украйна е инструмент за борба с Русия и има стойност за САЩ само докато воюва с Русия.
Демократите пък печелят от удължаването на конфликта – това ще отложи момента на разпознаване на влизането му (в най-добрия за тях случай) в задънена улица. И не всички в НАТО харесват ескалацията около Запорожката АЕЦ – алиансът е разнороден и освен ястребите от балтийските страни има достатъчно представители с много по-умерен подход към Русия.
Следователно напрежението около Запорожката АЕЦ няма да изчезне – това е инструмент за изнудване на Русия и пазарене за пари, оръжия и гаранции от Запада, – но едва ли ще се превърне в катастрофа.
Но има и друг важен аспект.
Медиен аспект
Зеленски – като актьор и продуцент – снима политически сериал, чиято “снимачна” група са пропагандаторите на режима.
В този сериал има борба между доброто и злото (Средната земя срещу орките на Саурон или Хари Потър срещу Волдемор), главният герой – самият Зеленски – антагонистът в лицето на Путин и неговите слуги, което означава всички граждани на Русия, както и куп съюзнически сили на доброто и злото.
И, както се очакваше, в тази поредица има място за сюжетни обрати с вълни от “зрад” (предателство, поражение) и “перемог” (радост и победа), които се сменят една друга.
Миналата година Киев имаше две значими „победи“: офанзива в Харковска област и изтегляне на въоръжените сили на РФ от левия бряг на Днепър.
Контраофанзивата трябваше да бъде третата – и, очевидно, последната победа, – след която силите на злото трябваше да се поколебаят и разпръснат (ако изхождаме от логиката на “Властелинът на пръстените” на Толкин), или да загубят водача си по време на дворцов преврат/специална операция (ако се гледа през призмата ” Хари Потър“ на Роулинг).
Колко хора ще загинат в процеса на заснемане на този сериал или ще получат физически (психически) наранявания – няма значение за снимачния екип.
Той живее с усвояването на парите, отпуснати за заснемане, и нейната задача е да хваща граждани, хвърляйки ги в тигела на войната. А Западът финансира заснемането като доставя оръжие и пари. Темата за оръжията в сериала е централна – Киев превръща всичко в оръжие-чудо (wunderwaffe): MLRS “Hymars”, танковете “Leopard”, ракетите Storm Shadow и дори касетъчни боеприпаси.
И в този кървав сериал трябва да има кулминации в епизодите – точки на максимално напрежение, които позволява да се превключва вниманието на зрителите – както в Украйна, така и извън нея – от “зрад” към “перемоги”.Запорожката АЕЦ сега просто позволява да се превключи вниманието на гражданите от ситуацията на фронта: гражданите се затичаха да купуват хапчета с йод и отново да проклинат Русия, новата криза изтласква старите проблеми от съзнанието им, превключвайки вниманието от теми неудобни за Зеленски.А има достатъчно неудобни теми.
Ако миналата година киевските власти водеха война с Русия с надеждата да я смажат и да подпишат неизгодно за Москва мирно споразумение със загуба на територии, репарации и компенсации, то сега, на фона на провала на контранастъплението, киевските власти водят война с Русия, за да забавят вътрешнополитическата криза в Украйна и САЩ.
Просто казано, Киев променя живота на своите граждани за време, през което Зеленски и Байдън могат да не променят нищо и да не признаят погрешността на курса, приет в края на април 2022 г. (преди историята с Буча) за прекъсване на преговорите и ескалация на конфликта.
Източник: ukraina.ru; Автор: Иван Лизан/Превод: opposition.bg
