Джон Уайт твърди, че непоследователното прилагане на законите и ценностите от страна на Запада когато става въпрос за Израел, става очевидно благодарение на реакцията му на войната в Украйна.
Мохамед Хайтам ал-Тамими беше само на две години, когато беше застрелян и убит от израелските войски в окупирания Западен бряг. Ал-Тамими се смята за още едно дете-жертва на машината за убийства на е държавата Израел, когато става въпрос за продължаващата варварска и брутална окупация на палестинците на Западния бряг и обсадата и задушаването на Газа.
Западът никога не е бил по-обединен в подкрепата си за украинската съпротива срещу руската окупация, нито някога се е колебал в защитата си на незаконната окупация на Палестина от Израел. Лицемерието в основата на тази мръсна динамика е толкова гранясало, че може само да ви накара да повръщате, такова е нивото на породено отвращение.
Това, скъпи читателю, е светът, който нашите правителства, масови медии и пропагандисти на Запад никога няма да престанат да ни казват, че е най-добрият от всички възможни светове. Това ни кара да попитаме къде се намира бутонът за нулиране, за да можем да започнем човешките дела отново – от самото начало.
Каузата на палестинския народ е каузата на човечеството в нашето време. Защото от него произтичат всички злини на западната така наречена цивилизация, главната сред които е „силата е права“.
Израел в сегашната си форма е протофашистка държава, неподатлива на каквито и да е ограничения, що се отнася до системното и структурно потисничество на палестинския народ не в името на сигурността, както неуморно твърдят неговите апологети, а в името на етнонационализма и бялото превъзходство в ционистки вариант.
Плахият език, използван от основните коментатори, когато докладват за държавата на апартейда Израел и нейните непрестанни атаки срещу палестинския народ, е признание за успеха на произраелското лоби на Запад, когато става въпрос за контрол на начина, по който се докладва по този въпрос.
Наистина, за тези, които току-що са пристигнали на Земята от друго измерение, може да ви бъде простено да вярвате, че израелците са тези, които са потиснати и окупирани от палестинците, а не обратното.
Говоренето за „сблъсъци“ на Западния бряг е на мода за „пръскачите с мастило на джинго пресата“, както ги описа Джеймс Конъли, писарите на истаблишмънта, в чиито притеснени умове палестинците заемат много по-ниско стъпало на стълбата на човешкото достойнство от техните израелски колеги.
Що се отнася до израелските заселници, то такива хора са толкова отвратителни в своята екстремистка и фанатична вяра в религиозното надмощие и всичките му дела, че ви остава да размишлявате къде човечеството е сгрешило.
С безмилостната кражба на палестинска земя, постоянното изселване на палестинци от домовете им и редовните актове на убийства и насилие, такива хора в един свят, опиращ се на справедливост, ще бъдат безмилостно клеветени и наказвани.
Уви, ние днес не живеем в такъв свят и затова несправедливостта е станала норма когато става въпрос за жизнения опит на палестинците, че пред лицето на това човек може само да се учудва на тяхната упоритост и смелост.
Израел не е демокрация, той е заселническа колониална държава, маскирана като такава. В своята изключителна творба „Стогодишната война с Палестина“ авторът Рашид Халиди цитира чувствата на някой си Зеев Жаботински от далечната 1923 г.
Жаботински бил основател и баща на ционисткото ревизионистко движение, като неговата идеология е възприета от израелски премиери като Менахем Бегин, Ицхак Шамир, Ариел Шарон и сегашния президент Бенямин Нетаняху. Жаботински пише:
„Всяко коренно население в света се съпротивлява срещу колонистите, стига да има и най-малката надежда да успее да се отърве от опасността да бъде колонизирано. Това е, което правят арабите в Палестина и това, което те ще упорстват да правят, докато остане самотна искрица надежда, че ще могат да предотвратят превръщането на „Палестина“ в „Земята на Израел“.
Връщайки се към централната тема на статията, приликите, които сега съществуват между Украйна и Израел, са поразителни. Въпреки че Украйна не е колониално-заселнически проект, малтретирането на нейното етническо и рускоезично малцинство в южна и източна Украйна от 2014 г. насам е също толкова брутално и убийствено, колкото и това, на което Израел подлага палестинците.
И двете страни се давят в отровата на етнонационализма и двете са васални държави на САЩ, зависими от подкрепата и икономическата щедрост на Вашингтон.
Това, което разбира се липсва на палестинците, е спонсор като Русия. Това, което имат, е нарастваща и разширяваща се подкрепа и солидарност по целия свят, тъй като все повече и повече хора отварят очи за тяхното потисничество под желязната пета на апартейда.
Убийството на ал-Тамими от ръцете на войници от държавата на апартейда Израел бележи рязко обвинение срещу статуквото в колективния Запад. Преследването на такова варварство може да се опише като много неща – порядъчността не е едно от тях.
Правото на палестинците да се противопоставят на потисничеството и окупацията е залегнало в международното право. Правото на израелците да ги потискат и окупират не е. Никакво количество Хасбара или обърквания не могат да променят това, което е непроменимо.
Автор: Джон Уайт; Източник: globalresearch.ca// Превод и редакция: opposition.bg