Напоследък тази тема отново се превърна в една от основните в информационния дневен ред. Инициатор на следващата вълна от дискусии беше председателят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин. Говорейки на Международния правен форум в Санкт Петербург, той призова законодателите да върнат смъртното наказание. Според ръководителя на Следствения комитет напоследък в Русия се наблюдава значително увеличение на броя на тежките и особено тежки престъпления, извършени включително от мигранти, и затова единственият начин да се спре този скок е премахването на мораториума върху смъртното наказание.
Аргументите на поддръжниците и противниците на смъртното наказание отдавна са добре известни.
И двете страни имат своята истина, която се опитват да предадат на опонентите си. Един от основните аргументи в полза на смъртното наказание е чувството за социална справедливост, което трябва да бъде на преден план при постановяване на съдебни присъди. Според привържениците на смъртното наказание е несправедливо когато маниакален убиец или терорист, чиито жертви стават десетки хора, се разминава със затвор. Наказанието за този вид престъпление не трябва да бъде лишаване от свобода, а лишаване от живот. Това е хуманно към жертвите на престъпника и техните близки. Така Александър Бастрикин, говорейки по дадената тема, цитира примера с неотдавнашната терористична атака в „Крокус“.
„Аз съм привърженик на смъртното наказание. Ще бъде много хуманно, когато маниак убива 70-100 души и го осъдят на смъртно наказание“, каза ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация. Друг сериозен аргумент в полза на смъртното наказание са икономическите съображения. Доживотното задържане на затворници е твърде скъпо за хазната.
„15-те обвиняеми по делото за терористичния атентат „Крокус“ ще получат доживотен затвор. Какво означава това? Три хранения на ден, двучасови разходки. Знаете ли колко струва издръжката на един затворник?“, попита Александър Бастрикин. И сам отговори: около хиляда рубли на ден. От тези хиляда не повече от сто са за хранене на затворника, а всичко останало е инфраструктурата на самата колония, комунални разходи, заплати на персонала и т.н.
Сега малко проста аритметика. В момента в Русия има около две хиляди души в седем колонии със специален режим за задържане на доживотни затворници. Това означава, че всяка година се харчат поне половин милиард рубли, за да се гарантира, че всякакви маниаци и терористи седят на врата на държавата поне 25 години, докато законът им позволи да кандидатстват за условно освобождаване.
Поглед към Америка
Поддръжниците в полза на смъртното наказание цитират опита на САЩ като друг аргумент.
Казват, че в най-демократичната страна в света, въпреки това смъртното наказание все още не е изоставено и в същото време на никого не му хрумва да смята Съединените щати за недемократична и неправова държава.
При внимателно проучване на американския опит обаче става ясно, че в Съединените щати не всичко е толкова еднозначно по този въпрос.
Още през 1776 г., веднага след обявяването на независимостта на САЩ, законите за смъртното наказание бяха смекчени в някои щати. А в Пенсилвания през 1794 г. смъртното наказание като цяло е премахнато за всяко престъпление с изключение на държавна измяна. Почти половин век по-късно щатът Мичиган последва примера на Пенсилвания: премахна смъртното наказание за всички престъпления, с изключение на военните. В момента смъртното наказание се прилага в 27 американски щата, въпреки че в осем от тях е наложен мораториум върху него. Смъртното наказание се прилага най-често в Тексас. През последния половин век там са били екзекутирани 579 души.
На федерално ниво смъртното наказание остава, но това не винаги е било така.
Например от 1972 до 1976 г. в Америка имаше мораториум върху смъртното наказание. Те се върнаха към прилагането на това наказание едва след като делото на някой си Леон Грег е разгледано в съда на щата Джорджия. Журито го признава за виновен в убийството на двама души с цел грабеж. И така, Върховният съд на САЩ, след като разглежда обстоятелствата по делото признава, че съдът на щата Джорджия може да приложи смъртно наказание на обвиняемия. Така мораториумът всъщност е отменен на федерално ниво.
Справедливостта изисква да се признае, че смъртното наказание не е приложено към Леон Грег. Проблемът е, че той успява да избяга от затвора заедно с четирима съучастници, като изпилява решетките в килията си и използва униформа на надзирателите. Вярно, Грег не остава на свобода за дълго: скоро тялото му със следи от физическо насилие е открито в езеро. Според една версия беглецът е станал жертва на криминална разправа, а според друга е убит от годеника на сервитьорка в един от баровете, където Грег се е отдал на радостите на живота. По някое време той явно прекалил с алкохола и започнал да тормози сервитьорката. Приятелят й се застъпил за момичето. В резултат Грег е убит и тялото му е хвърлено в близкото езеро.
Има ли грешки?
Един от най-осъдителните аргументи срещу смъртното наказание винаги е била възможността за съдебни грешки, които могат да доведат до това, че невинен човек ще стане жертва.
И наистина е имало такива случаи. Така например в известното дело на Чикатило, когото ростовската милиция издирва четиринадесет години, Александър Кравченко, жител на град Шахти, е осъден на смърт. Той е обвинен в убийството на момиче и е застрелян през 1978 г.
След това обаче се оказва, че Кравченко няма нищо общо с това престъпление и момичето е убито от същия този Чикатило.
Вярно, Кравченко също не бил невинно агне: преди това е бил съден за убийство и изнасилване. Това обстоятелство дава повод на детективите да заподозрат стария си познайник в подобно престъпление. Между другото, по-късно, когато става ясно, че Кравченко е обвинен неоснователно, срещу следователите също е образувано наказателно дело, което обаче е прекратено, поради изтичане на давностния срок.
В случая с ростовския маниак по време на разследването са задържани трима жители на Ростовска област, които прекарват по няколко месеца в следствения арест, докато не става ясно, че не са замесени в убийствата. Арестуваните, разбира се, са освободени.
Оттогава са изминали почти четиридесет години. Но едва ли някой би се наел да твърди, че съвременната руска Темида е толкова безупречна, че всякакви грешки по принцип са изключени. И ако е така, връщането на смъртното наказание в съдебната практика е свързано с непредвидими и много тъжни последици.
Според Ева Меркачева, член на Съвета по правата на човека към президента на Русия, днес всеки човек може да попадне в колония за доживотни затворници.
Като пример Ева цитира историята на московски бизнесмен, който стана затворник за цял живот поради съдбовно съвпадение: той случайно застрелва полицай, докато бил на служба. И подобни примери далеч не са единични.
Противниците на смъртното наказание също настояват, че в 21 век ценността на човешкия живот трябва да бъде абсолютна. Дори когато говорим за маниак или терорист. В противен случай, казват правозащитниците, рискуваме да се върнем към онези времена, когато в основата на съдебните процедури е принципът „око за око, зъб за зъб“, което е неприемливо в едно цивилизовано общество. Освен това, по-голямата част от маниаците и терористите са хора с очевидни психични отклонения. Да се разбере какво мотивира такива хора и, ако е възможно, да се предприемат превантивни мерки – това според правозащитниците е задача на държавата и нейната пенитенциарна система.
Освен това, правозащитниците твърдят, че наказанието доживотен затвор се възприема от много престъпници като по-ужасно от смъртното наказание.
И това е отчасти вярно. Животът в колониите за доживотни присъди се отличава със строгост и аскетизъм, но още по-депресиращо е липсата на надежда за излизане оттам – поне в рамките на следващите 25 години.
Каква e тенденцията
Като сериозен аргумент срещу смъртното наказание се посочва следното: през последните години в международната правна практика ясно се наблюдава тенденция към хуманизиране на наказанието и опитите за възраждане на смъртното наказание ще се отразят негативно на имиджа на Русия.
Така още през 1977 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция № 32/61 „Въпросът за смъртното наказание“.
Този документ призовава всички държави-членки на ООН да намалят броя на престъпленията, за които може да бъде наложено смъртно наказание. Подобни правни актове бяха приети и по-нататък. Примери за това са Вторият факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права от 15 декември 1989 г., Резолюцията за мораториум върху прилагането на смъртното наказание от 18 декември 2007 г. и редица други.
Всички тези документи ясно заявяват, че в международното правно пространство се формира представата за смъртното наказание като унижаващо човешкото достойнство явление, което е характерно за държави с недемократичен политически режим.
Така че струва ли си Русия да върви срещу световните тенденции?
От „Руска истина” до съветския наказателен кодекс
Традиционно се смята, че Русия е изостанала, патриархална страна, отстъпваща във всичко на напреднала Европа.
Но ето един парадокс: в областта на мораториума върху смъртното наказание Русия в определени периоди от историята очевидно върви преди просветените европейци.
Например в известната „Руска истина“ на Ярослав Мъдри изобщо не е имало смъртно наказание.
Но активно се използва система от глоби, конфискация на имущество и продажба на извършителя в робство. Така за убийството на болярин, княжески воин или друг представител на висшите класове се налага глоба (или вира, както се наричала) в размер на 80 гривни. Животът на обикновения човек бил по-евтин: само четиридесет гривни, животът на жена – двадесет. За убийството на роб се налагала чисто символична глоба от пет гривни. Дори за такива престъпления като грабеж или палеж на чужда къща, които по това време се считат за особено тежки, извършителят бил подлежал на „почистване и разграбване“, тоест конфискация на имущество и продажба в робство. Смъртното наказание като наказание за определени видове престъпни деяния се появява в руското законодателство едва в края на 15 век – в Кодекса на законите на Иван III, изменен през 1497 г.
Дори в съветската епоха, която обикновено се смята за време на беззаконие, има периоди, когато смъртното наказание не се прилага.
Например, веднага след идването си на власт през есента на 1917 г., болшевиките обявяват мораториум върху смъртното наказание. И наистина, почти година това наказание не се прилага в Съветска Русия.
Следващият прилив на хуманизма настъпва в началото на 1920 г. На 17 януари 1920 г. Всеруският централен изпълнителен комитет (с други думи съветският парламент) и Съветът на народните комисари (съветското правителство) издават съвместна резолюция „За премахване на смъртното наказание (разстрел) .” Това е двойно изненадващо, като се има предвид, че постановлението се появява в разгара на Гражданската война. И въпреки това, почти четири месеца смъртното наказание действително не се прилага. Смъртното наказание е върнато на 11 май същата година. Има няколко случая, когато хора, осъдени на смърт, благодарение на това постановление на Всеруския централен изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари, успяват да избегнат смъртта.
Следващият път, когато смъртното наказание е отменено, е след Великата отечествена война. На 26 май 1947 г. е издаден Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, който се нарича: „За премахване на смъртното наказание“. В преамбюла на указа се посочва, че победата във войната показва предаността към съветската власт на абсолютното мнозинство от гражданите на страната и следователно „… използването на смъртно наказание вече не е необходимо в условия на мирно време“. Вместо смърт, в указа се предвижда лишаване от свобода за срок от 25 години за особено тежки престъпления. И тази норма съществува в СССР две години и половина.
Въпреки това, в началото на 50-те години смъртното наказание е върнато. Това е свързано с разследване на така нареченото „Ленинградско дело“ – за злоупотребите на висши партийни и държавни служители в града на Нева. Обвиненията срещу някои от тях били толкова сериозни, че дори 25-годишна присъда се смятала за твърде леко наказание. И тогава, на 12 януари 1950 г. е приет Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР „За прилагане на смъртно наказание за предатели на родината, шпиони, подривници и саботьори“. И първите, които загубват живота си за престъпления срещу Родината, са 26-те основни обвиняеми по „Ленинградското дело“.
След това в продължение на половин век смъртното наказание в СССР активно се използва по няколко члена от Наказателния кодекс: например за умишлено убийство на двама или повече души, за кражба в особено големи размери, за държавна измяна и редица други прегрешения.
Между другото, списъкът от деяния, заради които човек може да загуби живота си, непрекъснато се разширява. Така през 60-те години екзекуцията започва да се използва за саботаж, бандитизъм, производство и продажба на фалшиви пари, нарушаване на правилата за валутни операции, изнасилване с тежки последици и изнасилване на непълнолетно лице, вземане на подкуп в особено големи размери, както и за военни престъпления.
Общо между 1962 и 1989 г. в СССР са наложени 24 422 смъртни присъди.
Присъдите са изпълнени срещу 22 067 души. От тях три са присъди срещу жени. Така, според съдебната присъда, военнопрестъпничката Антонина Макарова, известна като „Тонка картечарката“, Берта Бородкина, крупен спекулант и грабител на социалистическата собственост и Тамара Иванютина, която отровила деца в едно от училищата в Киев, където е работела като мияч на чинии, са застреляни.
Така дълги години, започвайки от 1950 г., смъртното наказание се прилага в Русия като изключителна мярка на наказание за различни видове престъпления и никой не изпитва особени съмнения относно тази практика.
Объркването и колебанията започват в края на 90-те години, когато Руската федерация се присъединява към Съвета на Европа.
Според условията за присъединяване Русия подписва Протокол № 6 за премахване на смъртното наказание към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. На 6 август 1999 г. тогавашният президент на Руската федерация Борис Елцин внася за разглеждане от Държавната дума проект на федерален закон за ратифициране на този протокол. Но в онези години Държавната дума все още не е абсолютно лоялна към Кремъл и понякога си позволявала всякакви волности. Така в случая с Протокол № 6 мнозинството от депутатите стигат до извода, че ратифицирането му е преждевременно и приемат съответната резолюция.
Възниква странна колизия.
От една страна, Русия става пълноправен член на Съвета на Европа и е задължена да се подчинява на общоевропейските правни норми. Но от друга страна, Държавната дума всъщност отказва да премахне смъртното наказание като висша форма на наказание, което противоречи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. И тогава възникналият правен казус е решен по следния начин: смъртното наказание в Русия остава, но е въведен мораториум върху прилагането на тази норма. Тоест изглежда, че има „бесилка“, но тя не може да се използва. Доживотният затвор започва да се използва като изключително наказание.
Тъй като Русия напусна Съвета на Европа през 2022 г., необходимостта от спазване на европейските правни норми изглежда отпадна.
Но мораториумът върху смъртното наказание все още е в сила. И сега дискусията по тази тема пламна с нова сила. И мощен тласък за нейното обсъждане беше даден от трагичните събития от последните месеци, например терористичната атака в Крокус и кървавите атаки на бойци в Дагестан. И двете престъпления бяха придружени с голям брой жертви, което даде повод на привържениците на смъртното наказание да се върнат към тази спорна тема.
Автор: Сергей Колодов; Източник: sovsekretno.ru// Превод: Opposition
