Морализиране и високомерие ни доближиха до ядрена война повече, отколкото сме били за едно поколение.
Ако актуализациите за войната в Украйна са ви се сторили оскъдни, повтарящи се и някак си дори малко скучни напоследък, не сте сами. От гледната точка, подходяща за средностатистически американец, наблюдаващ оттук – което ще рече от много висока, абстрактна и политическа перспектива – много малко се е променило или изглежда вероятно да се промени относно войната.
Наистина, както редовните читатели на The American Conservative вече знаят, много малко значими реалности са се променили след първите кампании на конфликта.
Войната беше изключително предсказуема и предвидима. Инвазията и санкциите в отговор до голяма степен откъснаха европейската икономика от Русия и дадоха нов живот на НАТО. Въпреки неочаквано силното представяне на украинските сили и лошото представяне на руските войски, Украйна не може да издържи, камо ли да започне контранастъпление, без огромни количества американска военна помощ и поддръжка на операциите.
Така че читателите може би няма да намерят какво да ги изненада в страхотното скорошно есе на Бенджамин Шварц и Кристофър Лейн за Harper’s Magazine, обясняващо защо ние – вие, аз и Америка – сме в Украйна.
Но докато двамата излагат историята на морализаторското късогледство и високомерието, което ни доближи до ядрената война повече отколкото сме били за едно поколение, може би все още можете да бъдете шокирани. Много сериозните хора, управляващи нашата империя, са били лъжливи и — което е по-непростимо — глупави. В Америка „разузнавателна общност“ не означава нещо като Менса.
Липсата на въображение наистина депресира.
Шварц и Лейн разговарят с цивилен военен анализатор, който в лекции пред Пентагона и служители на разузнаването попита каква ще бъде реакцията на САЩ, „ако Мексико покани Китай да разположи военни кораби в Акапулко и бомбардировачи в Гуадалахара“. Отговорите бяха предвидими и подходящи за такова явно нарушение на нашата сфера на влияние и заплаха за нашата сигурност. Но когато анализаторът свърза този сценарий с реакцията на Москва към разширяването на НАТО на изток и американската политика в Украйна, официалните лица били „изненадани, като в много случаи признават, както анализаторът съобщава, „По дяволите, никога не съм мислил какви правим с Русия в тази светлина“.
Няма значение, че за една обсебена от Студената война отбранителна институция сложните преговори и компромиси около кубинската ракетна криза трябва да осигурят малко храна за размисъл, или че аналогията с Мексико е очевидна.
Наистина, само миналия месец двама кариерни дипломати, Дейвид Х. Ръндел, бивш началник на мисията в посолството на САЩ в Саудитска Арабия, и Майкъл Гфьолер, бивш посланик и член на Съвета за външни отношения, направиха сравнение с Мексико на страниците на Newsweek.
„Класическите изисквания за справедлива война включват разумна възможност за победа“, пишат те.
„Докато едно поколение украински мъже умира, тъжната реалност е, че Украйна има приблизително толкова шансове да спечели война срещу Русия, колкото Мексико би спечелило война със Съединените щати. Продължаването на конфликта няма да промени това уравнение.” Ако някой иска да сведе до минимум кръвопролитието на конфликта Русия-Украйна, тогава правилното е да се настоява за уреждане чрез преговори и да се спре да се създава възможност за мъчителна война на изтощение чрез допълване на ограничена работна сила с по-малко, но не и неограничени оръжия и поддържа.
Разбира се, американското желание да изпрати възможно най-много руски мъже у дома в кутии от борова дървесина, независимо от цената на живота на украинци, беше активирано от разказа на Russiagate, за който знаем, че е фалшив.Но на политическо ниво това обяснение връща причинно-следствената връзка назад.Истаблишмънтът, въплътен в Хилъри Клинтън, е същият, който от години искаше да въведе Украйна в сферата на НАТО и да смени режима на Русия.Докладът на Дърам изяснява, че обвиненията срещу тогавашния кандидат Доналд Тръмп за тайно споразумение с Русия, са били част от операция, инициирана от кампанията на Клинтън за предотвратяване на изборите на президента Тръмп, която беше улеснена и разрешена и от членове на официалната държава за национална сигурност.Администрацията на Тръмп представляваше четиригодишна пауза в дълъг план за изолиране на Русия и Владимир Путин, но по отношение на пропагандирането на американския народ за такъв конфликт, тези години не бяха пропилени.
Който има уши, нека чуе, но аз няма да задържа дъха си.
Точно както основната динамика на тази война остава до голяма степен непроменена от ранните седмици на конфликта, така и политическата ситуация е видима за онези, които имат очи да видят, откакто досието Стийл за първи път беше пуснато в обществения скут. Всъщност, че външнополитическият естаблишмънт искаше да използва Украйна като оръжие срещу режима на Путин и европейската независимост, беше очевидно отдавна. Ако хората все още не са видели това, продължаващата война и докладът от Дърам едва ли ще отворят очите им.
Но от друга страна, както предполага Матей 20, може би трябва с радост да дадем един динарий дори да е последен и аз например ще се радвам да видя всяко мнение променено от събитията от последната седмица и година.
Големият порок на реалистичната десница е да каже „Казах ви“ и да се тревожи за признанието от страна на други консерватори, когато вместо това може да каже „добре дошли“ и да насочи огъня към либералните интернационалисти, решени да ни предпазят от пътя към мира.
Автор:Мика Медоукрофт/ Източник: The American Conservative.
Превод:opposition.bg
