В опаковката на редовни „демократични гласувания” за различни нюанси на едно и също нещо, тиранията на пошлостта и идиотизма се налага на света.
Неправилно е сегашната система, наложена на света от Запада, да се нарича „античовешка“.
Тя е безразлична към човека, той просто отсъства от нейната ценностна скала. Работата на лабораторния персонал изобщо не се основава на тяхната омраза към белите мишки или плодовите мушици, както биха предположили най-напредналите елементи от експерименталната среда. Тяхната цел е съвсем друга.
За да ни наложи своя собствена програма, системата е проучила задълбочено нашата психология, механизмите на нашите реакции и чрез многобройни експерименти много успешно се справя с това.
Единствената възможност за конфронтация е изучаването на принципите на работа на системната машина и неочаквани едновременни атаки върху най-уязвимите части на нейния механизъм. Човек винаги е по-сложен от всяка машина и тук имаме някакъв шанс.
Модерната западна демокрация не е само диктатура на невежеството и посредствеността.
Нейното консуматорско общество е възпитало вулгарен и самодоволен колективен индивидуалист, свикнал да предявява на всеки собственото си право на комфорт и удоволствие, тук и сега, на всяка цена и с нулева способност за рефлексия, самокритика и емпатия. Самата тази цивилизация е автоимунно заболяване на човечеството.
Лицемерието стана необходимо и вездесъщо като въздуха. Ако всички агресори, започнали много войни през последните десетилетия под пресилени предлози и с милиони цивилни жертви, поне веднъж бяха получили поне една десета от осъждането, санкциите и културния бойкот, насочени срещу Русия днес, този свят отдавна би се превърнал в земен рай.
И тъй като днес стана толкова модерно да се цитират фрази на Джордж Оруел, извадени от мрежата, ще се опитам да изясня малко терминологията на днешния новоговор:
„Международната общност“ е правителството на Съединените американски щати;
„Цивилизовани държави” са държави, подчинени на „международната общност”;
„Независима преса” – медии, работещи по поръчка на партии и корпорации, което днес е едно и също нещо;
“Демокрация” – тенджера под налягане на властта, с механизъм за изпускане на пара;
„Борба с корупцията” – упражнения за измъкване на самия себе си за косата си от блатото;
„Органични продукти“ – нова модна марка с допълнителна добавена стойност за плащащите вярващи;
„Войната на цивилизациите” – зелена светлина за високотехнологичните варвари;
„Модернизация“ – гримиране на трупа за сметка на опечалени роднини;
„Прогрес“ – куб в ръцете на майстор на напръстници;
„Гражданско общество” – дресирана по метода на тоягата и моркова градска маса, лесно извеждана на площада от „лидери на общественото мнение”;
„Лидери на мнение“ – надуваеми играчки за неудовлетворени възрастни, които издават възбуждащи масите звуци…
И така нататък… тъй като всичко по-нататък е просто напълно неприлично, нека засега спрем на това.
Ето едно отлично обяснение на тази система, направено от един мой познат, който живееше в САЩ много години:
„…Мнозина наивно си представят някакви зли кукловоди, които седят в масонски клубове или на педофилски частни острови и със сатанинска хитрост дърпат необходимите конци.
Всичко е много по-просто и по-лошо. Вярвайки само в силата на парите, неолибералите създадоха или доведоха дявола в този свят. Ако шотландецът Адам Смит през 18 век говори за ръката на пазара, която може да се счита за вид колективна интелигентност, като тази на мравуняк или рояк пчели, то днес това е не само ръка, но и мозък, който е разраснал в целия „цивилизован“ свят, и много видими или невидими пипала.
Освен старомодни персонажи като така недолюбвания Сорос, които си мислят, че могат лично да манипулират с помощта на парите, самите кукловоди често не забелязват, че са кукловоди и то не по собствена воля, а са само водени от пипалата на този световен октопод. Класически конспиративни теории като „Протоколите на ционските мъдреци“ са бълнувания не толкова защото проповядват ксенофобия, въпреки че това също е вярно, а защото конспирацията е тотална – в нея участват практически всички, седейки щастливо в клетки и смеейки се на тези, които седят в капани, докато създават клетки и капани за себе си, доброволно попадат в тях според следващата версия на „правилното критично мислене“, предложена от октопода.
В този смисъл неолибералната „демокрация“ е наистина „демократична“ – в нея е невъзможно да се обособи класата на манипулаторите и дори класическата дихотомия на буржоа и пролетарии е доста размита.
Това е удивително извращение на идеята за демокрацията като самоуправление, защото хората в нея не са субективни, а дори октоподът е субективен само в някакъв неземно сатанински смисъл. Ръката на Адам Смит може да бъде счупена, но не може да бъде разклатена. Октоподът трябва да бъде унищожен, но в него няма субект, той е антисубект – поглъщащ субекта.”
Ако трябва да си напрегнем паметта и да си спомним първоначалното значение на думата „демокрация“, всички ще трябва да действаме по различен начин.
Участието в демокрацията не означава защита на лични или корпоративни интереси, а избор на това, което ни се струва етично правилно. Едно по-хуманно общество може да се получи само в резултат от колективната свобода на съвестта на хората, които са в състояние да разберат, че всеки личен успех без общото благо е не само шизофрения, но и пълна утопия, и за разлика от големите и ярки утопии, които ни показват пътя към хоризонта, този е дребен и вреден.
Чудя се има ли още някой, който сериозно да смята, че изборна процедура на всеки няколко години, с доброволно или принудително участие на граждани, чиито мисли и чувства са напълно контролирани от социалните мрежи с телевизионни екрани, е демокрация?
Автор: Олег Ясински, украински журналист, живеещ в Чили; Източник: ukraina.ru// Превод и редакция: opposition.bg