Вторият очевиден опит за убийство на бившия президент Доналд Тръмп за малко повече от два месеца, е от въоръжен мъж, който преди това е казал, че е готов да се бие и да умре в Украйна. Това подчертава как тази война не само влияе върху американската вътрешна и външна политика, но също така как оказва влияние върху социалната тъкан на нацията.
Като един от проблемите, които разделят американците по партийни линии, войната спомогна за втвърдяване на политическата поляризация в американското общество.
Според едно проучване 66 процента от републиканците биха искали САЩ да насърчат Киев да преговаря с Москва, докато по-голямата част от демократите (62 процента) са готови да подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Партийното разделение във външната политика се простира дори до възприятията коя страна представлява главния противник на Америка: републиканците са най-загрижени за Китай, докато демократите се тревожат преди всичко от Русия.
Като част от стратегията на президента Джо Байдън за обезкръвяване на Русия в Украйна, САЩ изиграха критична роля във финансирането на битката на Украйна срещу нахлуващите руски сили, като Конгресът одобри почти 175 милиарда долара военна и неотбранителна помощ.
Но американската помощ не успя да обърне хода на войната, като Русия все още постига бавни, но стабилни териториални придобивки в Източна Украйна.
Една от ключовите причини е, че повече от оръжия и средства, Украйна се нуждае от нови попълнения, за да попълни редиците на своите изтощени и изчерпани сили.
Но дори драконовските наборни практики не успяха да компенсират нарастващия недостиг на войски.
Войната, междувременно, разкри някои западни военни недостатъци, включително неадекватния промишлен капацитет на Америка за възстановяване на запасите от оръжия и критични боеприпаси, изчерпани при доставките за Украйна.
Войната носи и скрити разходи, включително инфлацията у дома.
Проучване установи, че 49 процента от американците подкрепят преговорите между Украйна и Русия, така че разходите за домакинствата в САЩ да не се увеличават допълнително.
Щатският долар, който беше изправен пред „стелт ерозия“ преди войната в Украйна, сега се сблъсква с по-открито, но зараждащо се предизвикателство пред глобалното си господство. Това е отговор на въоръжението на финансите от Запада и изземването на печалбите на Русия от нейните активи, замразени от западните правителства. Докато страните проучват алтернативи на долара, зелените пари започват да губят част от глобалното си влияние, особено на петролните пазари.
Междувременно, като стратегия за хеджиране, централните банки в много страни – особено Китай, Турция, Индия, Казахстан и в Източна Европа – все повече купуват злато.
Подобно натрупване, съчетано с по-голяма геополитическа несигурност, спомогна за покачването на цените на златото до рекордно високо ниво.
Скритите разходи на войната в Украйна се простират и в геополитическата сфера, особено като възпрепятстват способността на САЩ да отговорят на по-голямото предизвикателство, пред което са изправени от Китай.
Китай представлява много по-голяма заплаха от Русия за западните интереси и водения от САЩ световен ред.
Докато плановете на Русия са до голяма степен ограничени до нейните съседи, Китай се стреми да измести САЩ като най-голямата сила в света. Освен това има средства: китайската икономика, както и нейното население, е около 10 пъти по-голяма от тази на Русия, а Китай харчи четири пъти повече от Русия за своите военни нужди.
Освен това в момента Китай е ангажиран с най-голямото военно натрупване в мирно време в историята.
Той е удвоил арсенала си от ядрени оръжия от 2020 г. насам и разширява своите конвенционални сили по-бързо от която и да е друга страна след Втората световна война.
Последното нещо, което китайският президент Си Дзинпин иска, е край на войната в Украйна, защото това би оставило САЩ свободни да се съсредоточат върху Индо-Тихия океан, критичен регион, който ще оформи следващия глобален ред.
Експанзионизмът на Китай е съсредоточен в Индо-Тихия океан, от Източно и Южнокитайско море, до Тайванския пролив, до Хималаите.
САЩ отделят недостатъчно внимание и ресурси за противодействие на китайския експанзионизъм и също така продължават неволно да укрепват глобалното влияние на Китай, не на последно място чрез прекомерната употреба на санкции срещу множество страни.
Със своите военни ресурси, които вече са изтощени поради участието им във войните в Украйна и Близкия изток, САЩ се нуждаят от по-реалистично балансиране на ключовите си геополитически цели в момент, когато мнозинството от американците вярват, че силата на нацията в света намалява
. Без подобно възстановяване на баланса САЩ може да не успеят да възпрат Китай от нападение над Тайван или от циментиране на стратегическа ос с Русия, точно както Байдън не успя да възпре Русия от нахлуване в Украйна.
САЩ трябва да се изправят пред реалността, че въпреки значителната военна помощ от Запада, Киев не е в състояние да прогони Русия от окупираните от нея територии в източната и южната част на Украйна.
Ако позволим на Украйна да използва западни крилати ракети с голям обсег, за да нанася удари по цели дълбоко в Русия с навигационни данни на САЩ и друга технология, само ще рискува пряк конфликт между НАТО и Русия.
По-фундаментално е, че една продължителна война в Украйна не е в интерес на Америка.
Но прекратяването на войната изисква диалог и дипломация, които Байдън отбягва с Москва.
На фона на засиленото напрежение между САЩ и Русия индийският премиер Нарендра Моди се опита да посредничи за прекратяване на огъня.
След посещенията си в Москва и Киев, Моди ще информира Байдън за миротворческите си усилия, когато се срещнат на срещата на върха на Четворката на 21 септември в Уилмингтън. Без пълна подкрепа от САЩ, Моди — който трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин отново следващия месец на среща на върха на лидерите на БРИКС, — може да постигне малко.
Евентуална промяна на американската политика в полза на прекратяване на огъня може да се наложи да изчака резултата от изборите през ноември.
Като се има предвид, че договореното споразумение е единственият начин да се спре войната, по-добре е да се търси по-рано, отколкото след месеци или години на още кръвопролития и опустошения.
За автора: Брама Челани е геостратег и автор на девет книги, включително наградената „Вода: Новото бойно поле на Азия“; Източник: thehill.com // Превод: Opposition
