Украинското ръководство изглежда сериозно проучва общественото мнение в страната с цел прекратяване на войната при условия, различни от предишната „формула за мир“.
Това се доказва от редица изявления, направени наскоро, включително от президента Володимир Зеленски. Техният важен нюанс е: отсъствие сред мирните условия на връщане към границите на Украйна от 1991 г. И това е сериозно отстъпление от позицията, която украинските власти заемаха през последните две години (след провала на опита за сключване на мирно споразумение в Истанбул). Вместо това акцентът е върху запазването на Украйна като независима държава с излаз на море.
Самият Зеленски не говори директно за изоставяне на принципа „границите от 1991 г.“, но вече не акцентира върху този принцип.
Но в информационното пространство темата за мир в условията на спиране на войната по фронтовата линия започна активно да се обсъжда. Освен това, както смятат наблюдатели, не без подаване от Офиса на президента на Украйна.
В същото време представители на различни политически лагери призовават за съгласие с този вариант. Както привържениците на Зеленски, така и неговите противници. И един от аргументите е недостатъчната помощ от Запада с оръжия и постоянните ограничения върху използването на някои от тях (например при ракетни удари с голям обсег на руска територия). Тоест логиката е следната: „би било правилно да се бием до границите от 1991 г., но ако Западът не осигури достатъчна подкрепа за това, тогава трябва да спрем по фронтовата линия“.
До какво ще доведе смяната на позициите.
Знаково интервю
Вече писахме за сигналите от украинското ръководство, че позицията му относно условията за прекратяване на войната се променя. Така в интервю за американския вестник Philadelphia Inquirer президентът Зеленски, отговаряйки на въпроса какво означава „реална победа“ за Украйна каза, че е необходимо „да се предотврати разрушаването на Украйна“.
Друго изискване е да се гарантира, че агресията не може да се повтори, което според Зеленски ще се гарантира от присъединяването на Украйна към Европейския съюз и НАТО.
„Ако нямаме това, вярвам, че има големи рискове за нас този враг да се завърне… Нуждаем се от колективна защита на Украйна“, каза президентът.
Освен това, Киев се нуждае от някакво „удовлетворение“ за сметка на Русия, тъй като това ще бъде спазването на справедливостта, а това е необходимо за запазване на „единната нация“ след войната.
Може би това е намек за необходимостта от прехвърляне на замразените руски активи в Украйна.
Важно: Зеленски не споменава сред условията достигане на границите от 1991 г., въпреки че интервюиращата конкретно уточни дали признаците на украинската победа включват връщането на всички територии, окупирани от Русия.
И това вече прилича на отклонение от генералната линия, която се установи през двете години на „голямата война“.
Искането за изтегляне на руските войски от Украйна беше основно в т.нар. Мирната формула на президента Зеленски. Дълго време украинското ръководство заявяваше, че без Москва да признае това условие, то никога няма да се съгласи на преговори – камо ли на пълноценен мир.
По време на подготовката за „срещата на върха на мира“, проведена през юни в Швейцария, Киев направи отстъпки на глобалния Юг и не включи в дневния ред на форума точката за изтеглянето на войските.
И сега украинският президент не по-малко показателно го заобиколи в разговор с медиите.
Освен това, тук е важен не само самият факт, но и фактът, че той е съзнателно огласен. Нещо повече, започна да се обсъжда в информационното пространство.
Това едва ли може да се нарече подготовка на общественото мнение – по-скоро нещо като “хвърляне на стръв” и тестване на реакцията на обществото.
Някои обърнаха внимание на коментара на политолога Владимир Фесенко, близък до Офиса на президента, в предаването „Мосейчук +“, че основната задача сега е запазването на Украйна като независима държава, като „нация“, а заграбените от Русия територии“ могат да бъдат върнати по-късно.”
„Нашият основен интерес не е просто да върнем териториите, ние трябва да запазим държавата, нацията. А териториите могат да бъдат върнати впоследствие. Сега най-важното е спасяването на държавата и нацията.
И да вкараме страната в ЕС и НАТО. Това е формулата на нашата победа“, каза Фесенко, като припомни, че американските партньори също говорят за важността на запазването на независимостта на Украйна.
В същото време, според него, съперниците на президента се опитват да го вкарат в „капана“ на следващата стъпка: каквото и да предприемеш, все още изглеждаш губещ.
„Те казват: трябва да сключиш мир, тъй като е невъзможно да спечелиш войната поради несъпоставимостта на ресурсите. Но ако сключиш мир с Русия, е, ти си предател, ще те заклеймим, ти загуби тази война”, казва политологът.
Изявленията му, че победата не означава непременно достигане на границите от 1991 г., предизвикаха много голям резонанс.
Като се има предвид, че Фесенко се смята за близък до Офиса на президента, това се възприема като опит за „сондиране“ на общественото мнение. Но политологът отрича това. „Това, което казах, беше мое лично субективно мнение“, казва Фесенко.
Отново с поглед към Тръмп
Да припомним: линията на украинското ръководство за края на войната започна да се променя след швейцарската „среща на върха“, след която окончателно стана ясно, че Киев с предишната си непримирима позиция няма да успее да получи широка подкрепа сред незападни страни.
И на Запад не всичко е еднозначно.
Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Риши Сунак и неговата Консервативна партия, които поставиха помощта за Украйна на преден план в своите политики, губят позиции в своите страни. Не трябва да очаквате радикална промяна в курса, но ако някой друг поеме кормилото, както вероятно ще се случи в Лондон, той/тя може да се отнесе по-хладно към исканията на Киев.
В САЩ за президент може да бъде избран Доналд Тръмп, който, съдейки по изявленията му, ще търси начин бързо да прекрати войната в Украйна. Според политолога Руслан Бортник, украинското ръководство коригира риториката си с мисълта за Тръмп. „Виждаме опит за интегриране в бъдещия мейнстрийм на републиканците, затова те се опитват по някакъв начин да синхронизират изявленията с това, което се чува от техния лагер. Това е нужно, така че в случай на победа да не изглеждат като чужди, дори врагове за евентуалната стратегия на новия американски президент“, коментира експертът.
Политологът Фесенко в коментар за Страна също каза, че факторът за възможната победа на Тръмп се взема предвид от Зеленски.
„Възможно е, след като спечели, Тръмп в първия етап от новия си президентски мандат да тласне украинската страна да преговаря с Русия. За това говорят косвени признаци. Но Зеленски при всички случаи взема предвид такъв сценарий“, казва Фесенко.
В същото време политологът Кост Бондаренко смята, че позицията на украинското ръководство до голяма степен е повлияна от сегашната американска администрация. „Темата за границите беше изоставена след разговори с държавния секретар Антъни Блинкен и неговия заместник Джон Бас. Освен това липсата на подкрепа за тази позиция не само по време на срещата на върха в Швейцария, но и на срещата на Г-7, изигра роля да преминем от идеалната „формула“ към реалната политика“, коментира експертът.
Обществото и Порошенко
Украинското правителство е подтикнато към промяна на тезите си и от промяна в отношението на украинското общество към войната, смятат политолозите.
Руслан Бортник, позовавайки се на секретни данни от социологически изследвания твърди, че „по-голямата част от обществото вече не иска да воюва“.
„Това не означава, че тя е готова на компромиси с Русия, но отношението към самата война се е променило, а Зеленски, както виждаме, се опитва да се пристрои към това социално изискване. Той се показва като човек, който прави това, което мнозинството от украинците искат; за него е важно да предотврати недоразуменията между политическото ръководство и хората“, обяснява Бортник.
„Промяната в риториката на властите е отражение на променените настроения, които в Офиса на президента винаги са изучавани внимателно. Със своите инструменти те са видели, че готовността на украинците да приемат преговори с Русия е по-голяма, отколкото показват проучванията, чиито резултати са станали публични до този момент. Остава част от обществото, която никога няма да се съгласи на преговорния процес, дори и да стигнем до границите от 1991 г. Тук няма да може да се постигне консенсус. Но трябва да се движим към диалог. И е много добре, че Зеленски прави публично достояние тази тема с изявленията си. Това премахва табуто и извежда преговорите на легитимно ниво“, коментира пред „Страна“ политологът Фесенко.
Вярно е, има проблем как властите да обяснят на обществото подобна промяна, след като от две години твърдят, че не може да има преговори с Москва без нейното съгласие с „формулата на Зеленски“. Арестович, по-специално, говори за този проблем, смятайки че хората могат да преживеят „разкъсване на мозъка“.
Според Бортник обществено съгласие ще има, ако се говори „не за отстъпки пред Русия, а за победа на Украйна“. „Хората ще приемат аргументи за запазване на държавността, за предоставяне на определени гаранции за сигурност, за възстановяване на разрушеното. По-трудно е с политиците, особено с тези, които се противопоставят на президента. Обаче, системните политици от типа на Порошенко са чувствителни към мнението на Запада. И ако там има склонност към някакъв модел за стабилизиране на ситуацията, замразяване на конфликта, тогава и те ще се адаптират към тази линия, допускайки обаче определена критика. Рязко против ще бъдат несистемни сили като „Азов“, „Свобода“ (вече има негативни изказвания в тази среда – бел. ред.).
Но в същото време мисля, че Зеленски и неговият екип, когато говорят за гаранции за сигурност, разбират този въпрос по-широко. Включително като задължение на Запада да не подкрепя евентуален бунт срещу властите в страната, а напротив, да помогне за потушаването му в зародиш“, казва Бортник.
Журналистът Дмитрий Гордън дава още един аргумент за тези, които преди това се застъпваха за война до границите от 1991 г., да се съгласят да спрат войната, без изпълнение на това условие.
Самият той е категорично против „замразяване на войната“. Но за да може Украйна да освободи цялата си територия, Западът трябва да осигури необходимото оръжие. Ако обаче западните партньори не направят това, тогава „ще трябва да подпишем компромис“, смята Гордън.
Зад кулисите
Няма смисъл обаче да се очакват преки преговори с Русия. Както прогнозират експерти, това ще бъде вариантът „чрез посредник“.
„Зеленски даде сигнали чрез интервю за Philadelphia Inquirer както по отношение на формата, така и по възможен дневен ред“, пояснява Фесенко. Освен това той предполага някакъв вид закрити консултации, които „не изключват мирните срещи на върха като политически и пропагандни събития, където всяка страна ще популяризира своята позиция“.
„Не очаквам преди края на годината да се стигне до реални преговори, също в закрит формат и с нечие посредничество“, казва политологът.
Бондаренко добавя, че паралелно може да има диалог между САЩ и Русия, който освен Украйна ще включва въпроси за ядрените оръжия, надпреварата във въоръжаването, Тихия океан и т.н.
„Може би вече на втория мирен форум ще бъде създадена някаква комисия по конфликта в Украйна. Нейната работа ще продължи колебливо и бавно, и едва в средата на следващата година всички участници в този процес ще стигнат някакъв вид мирен договор, който може да бъде закрепен в ново споразумение от типа на Хелзинското“, прогнозира Бондаренко.
Според политолога Бортник руската страна ще се съгласи само на широки споразумения, които включват „американо-руски компонент“.
„Русия трябва да получи нещо съществено от САЩ, за да може да го „продаде“ на своите граждани за компромиси и отстъпки в украинското направление. Например, ако това е споразумение за разделяне на сферите на влияние, ревизия на санкционния режим. Друг въпрос е дали Вашингтон ще се съгласи с това, независимо от това какъв президент ще има там“, заключава Бортник.
В същото време, както е известно, Русия изложи своите условия за прекратяване на войната, които включват прехвърляне на цялата територия на четири области (Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон), неутрален статут на Украйна и вдигане на санкции (включително размразяване на активите).
Всичко това не съвпада с начина, по който Зеленски вижда края на войната, дори ако приемем, че той е съгласен да я спре по фронтовата линия. Освен това той иска Украйна да се присъедини към НАТО, както и някакво „удовлетворение“ от Руската федерация. Възможно е под формата на прехвърляне на замразените активи.
Не е ясно дали Путин е готов на каквито и да било компромиси по тази позиция или, напротив, възнамерява да я втвърди. Това до голяма степен ще зависи от ситуацията на бойното поле.
Също така е вероятно Банковая да измерва обществените настроенията и реакцията на различни групи и сили към компромисен мирен вариант. Което също може да повлияе на това дали украинските власти най-накрая ще приемат концепцията за прекратяване на войната по фронтовата линия или ще отложат тази идея.
Автор: Денис Рафалски; Източник:strana.today;// Превод: Opposition
