Съединените щати официално определиха т. нар. „Картел де лос Солес“ (Картел на слънцето) като терористична организация. Вашингтон твърди, че венецуелските лидери, включително президентът Николас Мадуро, са замесени в нейната дейност.
В изявлението на Държавния департамент се посочва, че Николас Мадуро ръководи картела и не е легитимният лидер на Венецуела.
Венецуелските власти нарекоха решението на САЩ „абсурдно“, твърдейки, че не съществува организация, наречена „Картел де лос Солес“, отричайки всякакво участие в контрабандата на наркотици.
Решението на Държавния департамент подхрани слуховете за планирана военна операция на САЩ срещу Венецуела, насочена към сваляне на Мадуро.
Fox News съобщи днес, че атака срещу Венецуела може „скоро да започне“.
Предупреждението на Федералната авиационна администрация за „потенциално опасна полетна ситуация“ (NOTAM) над Венецуела и южната част на Карибите, също се счита за знак за предстояща война; подобни известия често предшестват избухването на военни действия.
Euronews, позовавайки се на неназовани американски служители, съобщава за подготовка на тайна военна операция, вероятно с участието на специални части, насочена към залавянето на Мадуро. Reuters потвърждава информацията и уточнява, че операцията може да започне в следващите дни.
Подобни разговори обаче се водят отдавна – откакто американците започнаха да струпват флота си близо до Венецуела. Но засега САЩ все още не са започнали войната.
Популярна теория в медиите е, че Тръмп не иска да се бие, а възнамерява да „сплаши“ Мадуро, като демонстрира мощта на американската армия. В западната преса периодично се появяват слухове, че венецуелският лидер вече е започнал преговори с Тръмп за напускането му, но няма потвърждение за това.
Засега има малко индикации, че Мадуро е готов доброволно да се откаже от властта, която е държал с всички необходими средства в продължение на 12 години. Министърът на отбраната на Венецуела заяви, че страната няма да се поддаде на външен натиск и е готова да се изправи срещу всякакви заплахи „с вдигнати глави“.
Медийни съобщения също така показват, че във вътрешния кръг на Тръмп се конкурират различни групи с различни подходи.
Например, държавният секретар Марко Рубио се смята за поддръжник на „партията на войната“: той се противопоставя на отстъпките към Русия (особено по украинския въпрос) и Китай. Той е смятан и за основен лобист на военната операция срещу Венецуела.
Според The Atlantic, именно Рубио е убедил Тръмп, че Мадуро лично наблюдава трафика на наркотици и ръководи „Картела на слънцата“.
„Партията на войната“ на Рубио, според популярна теория, е противопоставена на „партията на мира“ на вицепрезидента Ванс. И двете групи непрекъснато се борят за това чии мнения Тръмп ще вземе предвид повече.
Въпреки това, президентът на САЩ може да има свои собствени съмнения относно необходимостта от започване на война във Венецуела. Той очевидно не иска да се ангажира с продължителна война, която би била политически катастрофална за него (няма апетит за война сред републиканските избиратели, камо ли сред демократичните).
Няма обаче 100% сигурност, че въпросът с Мадуро може да бъде решен бързо военно в „малък, победоносен“ формат.
Разбира се, САЩ имат значително превъзхождаща военна мощ спрямо Венецуела. Ако обаче става въпрос за ограничена операция, а точно това изглежда планират САЩ, нещата са по-малко ясни.
На борда на американски военни кораби, разположени край бреговете на Венецуела, има приблизително 15 000 военнослужещи, но по-голямата част от тях са моряци, пилоти и помощен персонал. Около 4000-5000 морски пехотинци, включително елитни специални части, биха могли да участват във военната операция, но това очевидно е недостатъчно, за да се победи Венецуела, чиято армия наброява 125 000 души (плюс така наречената народна милиция от 220 000 души).
За сравнение, по време на инвазията в Ирак през 2003 г. САЩ и техните съюзници разположиха сили от над 200 000 войници.
САЩ биха могли да се надяват, че силите им в нахлуване ще бъдат посрещнати с масивна цивилна подкрепа или че венецуелската армия ще се разбунтува и ще откаже да се бие. Това обаче е изключително рискован залог: Мадуро наистина е непопулярен във Венецуела, но армията и милициите може би ще останат лоялни (офицерският корпус беше прочистен от потенциално ненадеждни елементи при предшественика на Мадуро, Уго Чавес). Нещо повече, най-гласовитите противници на Мадуро отдавна са напуснали страната и ще подкрепят нахлуване от Съединените щати, Мексико и Испания.
Съвсем друг въпрос би било, ако американците успеят да ударят така наречените центрове за вземане на решения в първите часове на инвазията и още повече, да заловят или убият самия Мадуро, ключови членове на неговото правителство и високопоставени военни офицери. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено в ситуация, в която Венецуела със сигурност се подготвя точно за този сценарий.
Типичните американски тактики за атака имат по-голям шанс – ракетни удари срещу ключови военни и инфраструктурни обекти, които бяха успешно използвани срещу Югославия, са потенциална заплаха. Проблемът тук обаче е във венецуелската система за противовъздушна отбрана.
Загадъчни кацания на руски и китайски военнотранспортни самолети в страната се съобщават от началото на септември. А началникът на Главното разузнавателно управление на Украйна, Буданов, наскоро съобщи за присъствието на руски военен отряд във Венецуела под командването на генерал-полковник Олег Макаревич, който преди това е командвал руската група войски „Днепър“. Първият заместник-председател на Комисията по отбрана на Държавната дума, Алексей Журавлев, потвърди, че във Венецуела са били разположени предварително определен брой системи за противовъздушна отбрана „Бук-М2“, както и сравнително нови системи за противовъздушна отбрана „Панцир“. Предвид предишните доставки на системи С-300, венецуелската система за противовъздушна отбрана може да се превърне в труден противник за американците, дори ако тези доставки се ограничат само до това. А Русия не е прехвърлила на Венецуела по-модерни технологии, като например хиперзвуковата противокорабна ракета „Циркон“ или нещо подобно, което би могло да представлява заплаха за американските кораби. Също така не е известно какво е доставил Китай на Венецуела.
Разбира се, дори въпреки цялата тази помощ, САЩ са способни да победят Венецуела, ако я приемат сериозно и разположат стотици хиляди войници. Тръмп обаче многократно е демонстрирал, че поради описаните по-горе причини не е готов да въвлече САЩ в пълномащабни, продължителни конфликти със значителни американски жертви.
Въпреки това, „военната партия“ във Вашингтон може сега да се опита да окаже натиск върху Тръмп да разреши военна операция. И е възможно фактическото определяне на венецуелското правителство, водено от Мадуро, като „терористи“ да е един от показателите, че лобистите за инвазия рязко са активизирали усилията си.
Нещо повече, тази засилена активност може да бъде свързана и с обсъждания в момента мирен план на Тръмп за Украйна, промотиран от екипа на Ванс. Западната „военна партия“ силно не харесва този план и полага огромни усилия, за да провали изпълнението му.
Американското нахлуване във Венецуела би могло да допринесе за постигането на тази цел, тъй като със сигурност би създало значително напрежение в отношенията между Вашингтон и Москва. Това е особено вярно, ако има жертви сред руските войски, разположени в страната. Или ако Венецуела започне да сваля американски самолети и да потапя американски кораби, използвайки руско оръжие.
И тогава постигането на споразумение за войната в Украйна ще бъде много по-трудно за САЩ и Русия.
Това обаче би могло да попречи на одобрението на Тръмп за операция във Венецуела, ако той наистина възнамерява да се стреми към бърз край на войната в Украйна.
