Русия засилва влиянието си в Арктика, включително чрез военно и търговско сътрудничество с Китай. Страните провеждат съвместни патрули с участието на кораби и бомбардировачи, а НАТО отговаря с учения. В същото време Вашингтон признава, че възможностите на Русия за увеличаване на присъствието си в Арктика превишават тези на САЩ.
САЩ и Канада, опитвайки се да бъдат в крак с Русия, увеличават военните разходи в Арктика. Страните също така претендират за ценни находища на ресурси и развиват корабоплаването (в което Русия постигна по-голям успех от САЩ). За това пише Wall Street Journal.
Още по време на Студената война СССР и САЩ разположиха най-модерните си оръжия и системи за наблюдение в Арктика. По това време, отбелязва Би Би Си, това е била единствената пряка граница между СССР и страните от НАТО и Арктика се е разглеждала като възможна зона на конфронтация.
След разпадането на Съветския съюз Съединените щати намалиха военното си присъствие в региона и руската армия изпадна в окаяно състояние. През 1996 г. е създаден Арктическият съвет – организация, която освен Руската федерация и САЩ включва Дания, Исландия, Канада, Норвегия, Финландия и Швеция. Членовете на съвета се съгласиха да си сътрудничат в областта на културата, науката и опазването на околната среда.
През март 2022 г. страните членки на съвета замразиха контактите с Русия на фона на нахлуването й в Украйна. През февруари 2024 г. Русия спря плащането на членски внос, но през август Москва отново беше поканена да участва в съвместни заседания на съвета.
Конкуренцията за влияние в Арктика между страните обаче се засили още през 2000-те години, а през 2010 Русия построи няколко нови арктически военни бази с летища – но интересите на страните в региона не се ограничават само до военната сфера.
Изменението на климата доведе до бързото топене на леда в Арктическия регион. Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата, според изследователи. През това време площта на морския лед в Арктика е намаляла от 6,99 милиона квадратни километра през 1979 г. до 4,4 милиона през 2024 г. Площта на леда, който се е стопил за по-малко от половин век, е сравнима с площта на Аржентина.
Благодарение на топенето на ледовете Русия успя да увеличи търговското си корабоплаване. Северният морски път (СМП), който минава през Северния ледовит океан, позволява товарите да бъдат транспортирани от Азия до Европа почти два пъти по-бързо от традиционния маршрут през Суецкия канал – въпреки че е по-опасен. Обемът на превоза на товари по СМП се е увеличил повече от 12 пъти от 2011 г. насам, достигайки 37,9 милиона тона към края на 2024 г. Делът му в световния търговски поток обаче е по-малко от половин процент. До 2035 г. Русия планира да похарчи 1,8 трилиона рубли за развитието на Северния морски път, увеличавайки обема на транспорта до 238 милиона тона.
Има и находища на минерали, разположени под леда в Арктика. WSJ пише, че Русия е лидер в тяхното развитие. Руската Арктика вече представлява около 10% от БВП, включително 17% от производството на нефт, 80% от природния газ и една трета от целия риболов. За сравнение, Аляска представлява само 0,2% от БВП на САЩ през 2023 г., а северните територии на Канада представляват по-малко от 1% от икономическата активност на страната.
САЩ също нямат арктически дълбоководни пристанища, способни да приемат тежки контейнеровози (Русия има две: Сабета и Мурманск). В голяма част от Аляска липсват пътища или железопътни линии, което прави достъпа до далечния север труден. Освен това, американският флот от ледоразбивачи, необходим за навигация в Арктика, е много по-малък от този на Русия. Според WSJ, САЩ имат само три ледоразбивача в региона, в сравнение с три дузини за Русия. Единият американски кораб вече е на 50 години, а вторият беше изведен от експлоатация миналата година след пожар на борда.
Китай също започна да купува свои собствени ледоразбивачи, като изпрати три кораба в Арктическия регион през 2024 г. Русия също претендира за неизследвани ресурси на хребета Ломоносов на дъното на Северния ледовит океан, който е потенциално богат на нефт и газ. Канада и Дания спорят с Русия за билото.
През юни 2024 г. руски атомни подводници тренираха изстрелване на крилати ракети в Баренцово море. През юли руски и китайски бомбардировачи прелетяха в международното въздушно пространство близо до Аляска. Това беше първият подобен съвместен полет на китайски и руски самолети в историята и първата поява на китайски самолети в региона. Републиканският сенатор Лиза Мърковски нарече полета “безпрецедентна провокация от противниците на Америка”.
През октомври руски и китайски кораби проведоха съвместни патрули в Арктика. През ноември страните от НАТО проведоха своите учения във финландската част на Арктика, включително десантни операции.
През 2023 г. Министерството на вътрешната сигурност на САЩ призна, че способността на Москва да поддържа присъствие в Арктика надвишава тази на Вашингтон. На свой ред, военната инфраструктура на САЩ и Канада, която започна да се изгражда в средата на 20 век, е остаряла. Ракетите, които Русия и Китай разполагат в Арктика, могат да летят със скорост пет пъти по-висока от скоростта на звука и могат да преодолеят по-старите радари. Публикацията на WSJ не уточнява за какви ракети става дума.
САЩ и Канада активно модернизират своите способности. Канада, която изостава от повечето членки на НАТО по отношение на разходите за отбрана, наскоро купи 88 изтребителя F-35 от САЩ, които планира да базира на северните летища.
Русия също смята Арктика за зона на възможен бъдещ конфликт: тази гледна точка беше изразена през декември 2024 г. от главнокомандващия на ВМС Александър Моисеев.
Търговското и военно сътрудничество между Пекин и Москва се засили, след като Русия се оказа международно изолирана заради нахлуването си в Украйна. Русия отваря своите арктически територии за Китай в замяна на доставка на стоки с двойна употреба, които се използват, наред с други неща, за укрепване на руската армия, твърди The Wall Street Journal. Китай инвестира в руски проекти за втечнен природен газ Yamal LNG и Arctic-2 LNG, докато Русия доставя ресурси на Китай, използвайки своя „сенчест флот“.
Китай се обяви за „близка до Арктика“ държава още през 2018 г., въпреки факта, че най-северната точка на страната и Арктическият кръг са разделени от почти хиляда и половина километра. През същата година, 2018 г., Китай се опита да финансира изграждането на мрежа от летища в Гренландия, автономна територия в рамките на Дания, но Вашингтон успя да провали сделката.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерението си да купи Гренландия от Дания, позовавайки се на “националната сигурност” и желанието да контролира и сдържа китайските и руските военноморски движения в Арктика. Не само, че островът заема стратегическо географско местоположение, той също е богат на редкоземни метали, необходими за производството на редица продукти, от смартфони до бойни самолети.