Планът на швейцарските власти да проведат мирна конференция за Украйна на 15-16 юни в курорта Бургенщок предизвика сериозни дискусии и противоречия и освен това е усложнен и противоречив, особено по отношение на участващите страни. Поканени са Съединените щати, членовете на Европейския съюз и, най-вероятно, някои представители от Африка, Азия и Латинска Америка. Съобщенията потвърждават, че Федералният департамент на външните работи на Швейцария в Берн е поканил повече от 160 делегации на конференцията за Украйна, включително страните от Г-7, Г-20 и БРИКС.
Геополитическите последици от руско-украинската криза обаче са доста големи и много спорни. Ключовите въпроси, присъстващи в повечето медийни публикации, проследени от автора, са
(i) невъзможността на Русия да присъства на тази конференция и
(ii) как ще бъде изпълнено приетото там решение.
Има и други важни последици, ако Русия пропусне тази конференция в Швейцария.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев вече потвърди позицията на Русия по отношение на предстоящата среща. Медведев съобщи, че каквито и решения да се приемат от конференцията за Украйна, ще се считат за „невалидни“, тъй като мнозинството от поканените участващи са западни и европейски [членове на НАТО], следователно има вероятност да бъдат предубедени в колективното си решение за Русия. Медведев заяви това в своя акаунт в социалната мрежа X (бивш Twitter):
„Ясно е, че резултатът от тази среща ще бъде недействителен: мирните преговори никога не се водят само с едната страна в конфликта.“
Руското министерство на външните работи (МВнР) посочи в няколко доклада, достъпни на неговия уебсайт, че Русия на този етап не е поканена.
Русия няма намерение да участва в конференцията за Украйна в Швейцария или в каквито и да е други събития по „формулата на мира“ на украинския президент Владимир Зеленски, заяви руското външно министерство.
Коментирайки тези планове след заседание на Съвета на външните министри на Шанхайската организация за сътрудничество в Астана, Казахстан, руският външен министър Сергей Лавров категорично отбеляза, че тази конференция е „път за никъде“ и Москва не вижда готовност на Запада за честен диалог с ултимативната „формулата“ на на Зеленски и следователно няма никакво значение.
Съдейки по последните събития, мирните преговори стават все по-малко вероятни.
По много причини Пекин иска военната фаза на украинската криза напълно да приключи, при това въз основа на принципа на гарантирана сигурност за Русия. Въпреки това китайският президент Си Дзинпин „ясно формулира, че китайската страна ще подкрепи свикването на международна конференция, която ще отразява еднакво интересите както на Русия, така и на Украйна и ще се основава на голям брой идеи и инициативи“.
Работната обиколка на президента Си Дзинпин в Европа до голяма степен се фокусира върху създаването на условия за разширяване на китайския бизнес на европейския пазар, тъй като Съединените щати последователно водят търговска война, включително повишаване на всички видове тарифи за китайските предприятия.
Китай винаги стратегически търси алтернативен подход и методи, за да прокара стремежите си за постигане на статут на икономическа суперсила. Китай не използва много антизападна реторика. Китай и Русия са членове на БРИКС. През тези няколко години Китай и Русия записаха огромни показатели за двустранна търговия. Президентът Владимир Путин каза, че двустранният стокообмен между страните през 2023 г. се е увеличил с почти една четвърт и е възлиза на 227 милиарда долара. Китай е основният партньор на Русия в търговско-икономическата сфера и сега Русия е на 4-то място сред търговските партньори на Китай. Въпреки това, Китай изглежда има голямо предимство, като работи сериозно със задния двор на Русия и укрепва присъствието си в Евразийския регион.
Миналата година например южноафриканският президент Сирил Рамафоса оглави група, която представи своите мирни инициативи. Китай, най-близкият партньор на Русия, направи същото миналата година. Русия обаче ги определи като трудни за изпълнение. Лавров недоцени позицията на Южна Африка (председател на БРИКС през 2023 г.), като каза, че африканският мирен план, който се състои от десет (10) елемента, не е добре формулиран на хартия. Същото каза и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков
„Мирната инициатива, предложена от африканските страни, е много трудна за изпълнение, трудно е да се сравнят позициите.“
От друга страна, и този път, говорейки за мирната инициатива на Китай, Лавров посочи, че „тя предвижда необходимостта да се разберат първопричините за ситуацията, когато Западът реши да използва Украйна, за да саботира законните интереси на Русия“.
През последните няколко месеца Лавров подчерта, че „Русия не може да се откаже от целите на специалната военна операция в Украйна“ и добави, че Русия не може да промени подхода си към провеждането на специалната операция, докато Западът целенасочено създава заплахи за сигурността на Русия.
„Китайската инициатива предвижда разглеждане на първопричините и постигане на споразумение за отстраняване на тези причини чрез гарантиране на практика на принципа на равна и неделима сигурност, където сигурността на всички участващи държави е еднакво гарантирана. Невъзможно е да не се съглася с това“, добави Лавров.
Руският президент Владимир Путин поиска одобрението от Съвета на федерацията (Горната камара на парламентаристите) и Държавната дума (Долната камара на законодателите) за изпращане на войски в рамките на „специалната военна операция“ за демилитаризиране и денацифициране на съседната бивша съветска република Украйна. Путин започна пълномащабна „специална военна операция“ на 22 февруари 2022 г.
В речта си в Съвета за сигурност на Руската федерация на 21 февруари 2022 г. Путин даде да се разбере дългогодишната конфронтация между властите в Киев и хората, живеещи в източната територия – републиките Донбас, Донецк и Луганск. Хората в тези републики бяха атакувани, лишени от елементарни удобства и основните им човешки права бяха нарушени. Въз основа на тези разгръщащи се събития и още по-лошо, пакетът от мерки, включен в Минските споразумения, не беше изпълнен.
След това стенограмата на речта на Путин, обявяваща “специална военна операция” в Украйна, се отбелязва, че тя е стриктно “в съответствие с член 51, част седма от Устава на ООН, с одобрението на Съвета на федерацията на Русия и съгласно федералния закон“. На 22 февруари Русия ратифицира договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република.
Путин беше много категоричен с думите и фразите си.
„Взех решение за провеждане на специална военна операция. Нейната цел е да защити хората, които са били малтретирани от геноцида на киевския режим в продължение на осем години. И с цел да се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и изправяне пред правосъдието на онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни граждани, включително граждани на Руската федерация“.
В същото време Путин непреклонно подчерта, че планът не е да се окупира Украйна . Той каза:
„Нашите планове не включват окупация на украински територии. На никого няма да налагаме нищо насила. В същото време чуваме все повече изявления от Запада, че вече няма нужда да се спазват документите за резултатите от Втората световна война, подписани от тоталитарния съветски режим. Как можем да отговорим на това?“ – попита той риторично.”
Русия непрекъснато си връща свои териториите. Крим и Севастопол бяха превзети от Русия. През тези години Путин също се опита да обясни, че още през 2014 г. Русия е била длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол. Жителите на Крим и Севастопол направиха своя избор да бъдат с историческата си родина Русия.
Путин смята, че територията на Украйна е развита в съветско време и следователно трябва да бъде част от Руската федерация. Путин направи подобни изявления по отношение на граничните райони на Казахстан, а също и на Молдова. Беларус, повече или по-малко, попадна под властта на Кремъл. Лукашенко най-често покорно изпълнява директиви от Кремъл.
Цялата сага с уреждането на украинския проблем сега достига много критична точка, дори БРИКС не може да намери приемливо обещаващо решение на платформата на своята асоциация. Във всеки случай руско-украинската криза продължава да застрашава глобалната сигурност, оказвайки голямо влияние върху световната икономика.
Тя вече видимо раздели света на две отличителни групи, „приятелски или неприятелски държави“ – или за, или против – и всъщност някои често казват „Глобалният север“ и „Глобалният юг“.
Докладите на ООН категорично посочват, че Русия е нарушила международното право, когато е нахлула в Крим, Донецка и Луганска области на Украйна през 2014 г., а след това и много по-мащабна инвазия в цялата страна в края на февруари 2022 г. Русия преди всичко е нарушила украинската териториална цялост и политическия й суверенитет, който тя постигна през 1991 г., с други независими съветски републики, след разпадането на Съветския съюз.
За автора: Кестър Кен Кломега е работил с Inter Press Service (IPS), Weekly Blitz и InDepthNews, сега е редовен сътрудник на Global Research. Изследва Евразия, Русия, Африка и БРИКС. Областите му на интерес включват геополитически промени, външни отношения и въпроси на икономическото развитие, свързани с Африка. Като многостранен изследовател, той вярва, че всеки заслужава равен достъп до качествени и достоверни медийни доклади.
Източник: globalresearch.ca // Превод: Opposition
