Германският канцлер Олаф Шолц направи редица изявления, целящи да разяснят странността на позицията на Германия по отношение на военната помощ за Украйна. На думи Берлин твърдо подкрепя милитаризацията на режима в Киев, но в действителност реши да достави танкове само под огромен натиск от Вашингтон. Ако внимателно се проучат както думите на германския лидер, така и на германската преса, става ясно, че Германия предлага на Зеленски да се предаде, пише Взгляд.ру.
Ролята на Германия в украинския конфликт изглежда твърде двусмислена.
От една страна, не само сегашното правителство, но дори и самата Ангела Меркел бодро отчитат подкрепа за Украйна, започнала много преди 24 февруари 2022 г. От друга, позицията на Германия относно доставката на оръжия за Киев в Украйна (и не само в Украйна) се нарича „саботаж“.
Канцлерът Олаф Шолц в интервю за Bild на 5 февруари обяснява германската позиция по следния начин: „Заедно с нашите съюзници ние прехвърляме основни бойни танкове в Украйна, за да може тя да се защитава. Ние внимателно претегляхме всяка доставка на оръжие, тясно я координирахме с нашите съюзници, преди всичко с Америка. Тези съвместни действия предотвратяват ескалацията на войната“. В същото време, по думите на Шолц, „танковете, както и новите автомобили, не могат просто да бъдат поръчани от дилър, тъй като оборудването никъде не се намира готово за вземане. Държавата трябва да сключи дългосрочни договори за доставка с индустрията“.
Предпазливостта на Германия е обоснована от две съображения.
Първо, военно-политическо. Задачата на доставките е не толкова желанието да се предотврати поражението на Украйна, колкото желанието да се предотврати „ескалация“, под което очевидно се разбира пренасянето на военните действия на територията на съюзниците на Украйна. Вярно, тази логика изглежда странна. Колкото повече оръжия се доставят на Украйна, колкото по-голям е обхватът на военните действия, толкова по-голяма е вероятността от такава „ескалация“. Но докато боевете обхващат само територията на Украйна, схемата изглежда работи.
Второ, военно-икономическо. В края на 2021 г. Бундесверът разполагаше с 285 единици танкове Leopard 2 от три модификации, като само около 180 от тях са били в състояние на бойна готовност. Междувременно главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни поиска 300 танка от съюзниците. Той не сметна за необходимо да обяснява къде са отишли около хиляда танка, които са били във въоръжените сили на Украйна в началото на СВО и няколкостотин танка, получени от страните от Източна Европа.
Отговорът на този въпрос обаче вероятно е добре известен в руското министерство на отбраната – според последните доклади, по време на СВО вече са унищожени 7737 украински танка и бронирани машини.
Ясно е, че при организирането на доставките на танкове в Украйна се разчита не само на Германия (става дума и за Испания и Полша) и не само на сравнително модерния Leopard 2, но и на сваления от въоръжение Leopard 1.
Между другото, Шолц отхвърли думите на Владимир Путин за повтаряне на сценария от Великата отечествена война („отново сме заплашени от немските танкове Леопард“).
Според Шолц това не е „нищо повече от поредица от неоригинални исторически сравнения, които той използва, за да оправдае нападението си срещу Украйна“. Но ние не вярваме, че е случайно, че Германия ще достави на Украйна 14 нови и 88 стари танка. Добре известно е, че комбинацията 14/88 е нацистки лозунг (кодиран поздрав “Хайл Хитлер!”).
Според Шолц, Германия прави всичко възможно, за да “защити” Украйна.
Но интересното е, че Германия изхожда съвсем не от нуждите на Украйна, изразени от Залужни, а от собствените си военно-политически и военно-икономически съображения. С други думи, от интересите на Германия, а съвсем не от тези на Украйна. Признавайки по този начин, че Украйна не е толкова важна за Запада. И тя по-скоро е средство, а не цел, средство за конфронтация с Русия.
Оказва се, че това е така и дори има обосновка на това, че Украйна не се нуждае от помощ по принцип.Например, такова е съдържанието на статия, публикувана в немския Die Welt.Името е повече от характерно: „Защо сега е практически изключено Киев да успее да победи“.
Като начало редакцията констатира: „Киев пропусна шанса да победи, който се появи поради първоначалните грешни сметки на Москва“.
Как всъщност са си представяли „победата на Украйна“ не е обяснено. Имаше, казват, шанс, но е пропуснат. Сега „на практика е невъзможно Украйна да излезе победител от тази битка. Особено ако победата наистина се привижда от украинския президент Володимир Зеленски като „освобождаване на всички окупирани територии, включително Крим“.
Причините за това са следните.
Първо, Западът, опасявайки се от ескалация, „подкрепя Украйна само дотолкова, доколкото тя не трябва да капитулира веднага“.
Второ, доставката на системи за противовъздушна отбрана е недостатъчна, за да предотврати унищожаването на енергийната инфраструктура на Украйна.
Тук трябва да се отбележи, че Русия не си е поставила за цел да унищожи украинския енергиен сектор. Целите бяха явно военни и политически и, съдейки по намаляването на интензивността на ударите, подобна стратегия се смяташе за изчерпана (може да се приеме, че целите са постигнати).
Трето, Русия има достатъчно ресурси, за да преодолее украинската отбрана, която разчита на малък брой високоточни системи.
Четвърто, в Украйна “тече най-малко осмата вълна на мобилизация, на фронта вече се изпращат мъжете над 60 години“. В същото време „Москва разполага с мобилизационен резерв от почти 30 милиона души“.
Пето, Русия може да излезе от конфликта като политически победител: „Членството [на Украйна] в НАТО след споразумение за примирие или мирни преговори ще бъде изключено в обозримо бъдеще, а присъединяването на Украйна към ЕС ще продължи (…) много по-дълго отколкото желае Киев“.
Статията изглежда като критика на позицията на Запада, който не помага достатъчно на Украйна, а всъщност усилията му са насочени към сключване на примирие, в резултат на което територията на Украйна ще бъде намалена.
От друга страна обаче, съдържанието на статията изглежда и като оправдание за позицията на Запада – ресурсите на Русия са твърде големи, а “разпространението на войната на територията на НАТО” не е непременно “самозаплашване”.
Заключенията на Шолц се потвърждават например от доклада на швейцарския вестник Neue Zurcher Zeitung, според който президентът на САЩ Джо Байдън в средата на януари е инструктирал шефа на ЦРУ да се обърне към Москва и Киев с предложение за сключване на мир с условие за загуба на около 20% от украинската територия.
И САЩ, и Русия, разбира се, отрекоха това съобщение. Но утайката остана.
Германия, разбира се, се отказа от всякаква субектност по отношение на украинския въпрос. Шолц направо казва, че решенията по относно доставките на оръжия се вземат с “консенсус” и този “консенсус” е във Вашингтон.
Но общото впечатление е, че на германския читател се казва, че Западът няма да спечели в украинския конфликт и затова е по-добре да не се харчат допълнителни средства за него.
Очевидно германското ръководство отдавна знае, че никой не вярва особено в „победата на Украйна“, затова упорито отказа да достави танкове на Украйна както миналата, така и тази година. Позицията на Германия се промени едва след като Франция се намеси в процеса, а Еманюел Макрон обеща да достави на Украйна „колесни танкове“. Доставките на германски танкове бяха съгласувани с подобни решения на САЩ и Великобритания.
Между другото, прехвърлянето на сравнително малък брой танкове от четири различни типа ясно показва, че самото прехвърляне е почти безсмислено от военна гледна точка.Би било по-добре въоръжените сили на Украйна да получат повече остаряла техника (Т-55 или техните китайски аналози).Малък брой високотехнологични танкове е кошмар по отношение на доставката и поддръжката, а предимството може да е само тактическо.От политическа гледна точка всичко е наред – съюзниците демонстрират единство и подкрепят Украйна.Ако Украйна загуби, съюзниците не са виновни. Подкрепиха…
По този начин „помощта“, която Германия в частност и Западът като цяло оказват на Украйна, е необходима главно за решаване на политическите и икономически проблеми на самия Запад.
В Украйна все повече се намеква за необходимостта от сключване на мир при руски условия.
Автор: Василий Стоякин; Източник: vz.ru/Превод и редакция: opposition.bg