Смята се, че любовта от научна гледна точка все още не е разкрита. Въпреки различни изследвания, не знаем почти нищо за това чувство. В противен случай хората биха имали по-големи шансове да срещнат своята сродна душа. По какви признаци да познаем какво изпитва другият, защо няма смисъл да се бърза в близките отношения и как да забравим нещастната любов, без да навредим на психичното здраве?
Мистериозна болест
Хипоталамусът и амигдалата са участъци на мозъка, които се смятат за ключови структури, осигуряващи емоциите и реакциите на нещо приятно.
Те принадлежат към лимбичната система, която контролира емоциите, настроението, мотивацията, паметта.
Функционирането на тези висши структури като цяло е възможно благодарение на системата от невромедиатори – биологично активни вещества, предавани чрез нервни импулси.
По-специално, когато става въпрос за привличането на един човек към друг, се включва така нареченият стриатум – натрупване на сиво вещество в дълбините на полукълбата на предния мозък.
За страстта и привличането отговаря тази негова част, която се възбужда и при поглъщане на храна. А ако възниква любовта в най-възвишения смисъл на думата, тогава се включва друга област, която между другото, се активира и при употреба на алкохол или наркотици. Това не е ли доказателство, че любовта може да предизвиква зависимост! От научна гледна точка обаче, това съвсем не е така.
В Международната класификация на болестите има код f63.9 – “разстройство на навиците и влеченията, неуточнено”. Възможно е човек, който няма специални познания, клиничен и диагностичен опит, да отнесе към това понятие и любовта. Но най-вероятно това ще бъде диагностична грешка – тази дума не се появява никъде в класификатора на болестите, твърдят специалистите.
Обаче ако се обърнем към основните критерии на зависимостта, които са утвърдени за различните й видове, можем да открием общи черти с всепоглъщащото чувство. Клинични психолози дават като пример „игнориране на значими преди това дейности и събития и стесняване на кръга на интересите към обекта на зависимост; разпадане или значително нарушаване на предишни значими взаимоотношения (роднини, приятели); неуспешни опити за саморегулиране на зависимото поведение; изолация и промяна в психо-емоционалното състояние към нестабилност. Но в здрава връзка човек може да живее без обект на любовта не по-лошо, отколкото с него и качеството на живота му не трябва да се снижава.
Що се отнася до любовта, преди всичко си струва да разберем какво е тя – истинска или зависима, съветват практикуващи психолози. Истинската любов е когато обичаме един човек независимо от всичко, приемаме го такъв, какъвто е, радваме му се, възхищаваме му се точно такъв.
Подобно чувство не може да се регулира от материални закони и изгода.
Но ако партньорът или партньорката в живота е избран единствено заради банкови сметки или висока позиция, тогава говорим за зависима любов. Както и в случаите, когато хората се ревнуват един от друг, контролират, нарушават личните граници и се опитват да подчинят партньора си на своите интереси. Подобно чувство обикновено възниква, ако човек има травматично преживяване в личния си живот или не много здравословен семеен сценарий, когато отношенията на родителите далеч не са били хармонични.
Възможно е детето да е било отгледано от бабата, а майката е отсъствала. Това означава, че на определен етап то не е получило любов и изпитвайки силно чувство като възрастен, се страхува да не го загуби. В резултат на това такъв човек се опитва буквално да погълне своя любим или любима. И тук именно говорим за зависимост.
Психолозите съветват да се стремим към истинска любов, но не и да зацикляме в търсенето на своята сродна душа. Не трябва да се страхувате и от самотата – това състояние не възниква случайно: светът създава специални условия, така че човек да се подготви за истинско чувство, да стане психологически зрял човек.
Как да се запази чувството
Любовта започва с влюбването. За връзката на този етап отговаря хормонът фенилетиламин. Той се произвежда в мозъка като реакция на обект, който харесваме и обикновено се освобождава заедно с допамин и серотонин. В този момент се покачва симпатията и се появява емоционална топлота. Ако егоизмът не е присъщ на влюбения, тогава магическият хормон на щастието вдъхновява, предизвиква радост. По-нататък в процеса се включва хормонът на привързване, окситоцин.
Той постоянно напомня за добрите отношения с конкретен човек, за мисли, свързани с обекта на любовта. Затова често на етапа на синтез на окситоцин не е толкова лесно да се излезе от една връзка. Когато се включва окситоцинът, възниква най-яркото чувство.
Избраникът не просто се влюбва, но и подсъзнателно се привързва към всичко, което е в сферата на интересите на обекта на любовта и е важно за него. Разрушаването на такива отношения вече ще е по-трудно. Но много зависи от това, доколко е готов човек за съдбовна среща.
Влюбеният може да изпита ярко красиво чувство на щастие, но също така може да почувства ярост, страх и вина, което се случва по-често от тихите, приятни и спокойни моменти. Затова мнозина, страхувайки се от такива състояния, се опитват напълно да се затворят за любовта. Може да възникне патологичен страх от загуба на любовта, вина, негодувание и дори вълнение и силно изпотяване при среща с „обекта“. В тези случаи трябва да се потърси помощта на специалист.
Обсебващ образ
Най-лошо е когато човек не изпитва взаимност. Отрицателните емоции влияят зле на здравето. Поради неуспехи в личен план не върви и в работата. При отсъствие на взаимна любов нивото на тревожност и притеснения се повишава. Ако това състояние се задълбочи, тогава мозъкът включва защитен механизъм – превежда безпокойството в натрапчиви мисли за обекта на любовта, посочват психиатри.
Натрапчивите мисли се развиват в различни сюжети с участието на възлюбления. В началото благодарение на тези мечти човек изпитва известно облекчение, но след това осъзнава, че не може да се освободи от ненужните фантазии. Понякога стремежите, свързани с обекта на любовта, се разглеждат като свърхценна идея – елемент на психично разстройство. За щастие, подобни клинични прояви при несподелената любов не се случват толкова често. Но на вълната от преживявания, много отхвърлени хора развиват високо ниво на тревожност, изпадат в лошо настроение и понякога се появяват депресивни преживявания.
Ако говорим за любовна химия, или по-скоро за биохимия, тогава при безнадеждно влюбения се наблюдава намалена концентрация на невромедиатора серотонин, който се нарича хормон на радостта. Подобно състояние е характерно и при депресия и депресивно-тревожно разстройство.
Ролята на невромедиаторите в любовта е много голяма. Когато човек очаква удоволствие, мислейки как ще срещне обекта на любовта си, в него активно се произвежда допамин. А невромедиаторът на стреса норадреналин, междувременно, причинява силни емоционални колебания: сърцебиене и тревожност. Ако човек не постигне целта си, тогава тези невромедиатори постепенно водят до изтощаване на психиката, предупреждават сексолози.
Почти невъзможно е да се помогне на човек, пристрастен към нещастна любов, ако сам не търси помощ и не е критичен към собствените си промени. Но не трябва да крият чувствата от близките хора, особено ако самият човек поиска мнението им за болката. Трябва да се разговаря без оценка и осъждане. Основното е да не оставяме човека сам с тежките му преживявания, коментират клинични психолози.
Болезнените чувства могат да избухнат на всяка възраст – всичко зависи от емоционалната зрялост на човека, нивото му на рефлексия и разбиране на собствените му характеристики. Нездравословни отношения могат да възникнат и когато човек е подложен на стрес или в периоди на обостряне на психични разстройства.
Експертите съветват да не се поддаваме на натрапчиви мисли за непристъпен обект, а да намерим изход в превключване към нещо друго. Пътувания, нови запознанства и обучения ще свършат работа.
Хората затварят сърцата си по различни причини. И ако не е възникнала реакция между двама, тогава е важно да не се слага фокус на това. Трябва да разберем себе си, да отделим време за саморазвитие и правилният човек ще дойде в живота ни.
Дайте знак
Уви, именно страхът отказ най-често пречи на хората да намерят щастието.
В света има много мъже и жени, които поддържат горд, независим вид, но всъщност просто се страхуват да признаят чувствата си. Те страдат, отлагат решението за по-късно и живеят с надеждата, че обектът на любовта ще направи първата крачка. За да не останете в горда самота, психолозите препоръчват да не пропускате знаците, които дават надежда за взаимност.
Зениците на влюбения се разширяват, гърбът му се изправя, виждаме как се променя в наше присъствие. Кинестетиците възприемат света чрез миризми и докосване, така че те ще се опитат да докоснат обекта на страстта. Аудиалите не могат да спрат да слушат, когато техният любим говори.
Бурните, импулсивни, напористи холерици стават още по-енергични и активни, но могат да нагрубят обекта на любовта си. Въпреки това, много често такива хора, след като са се проявили ярко на първия етап, много се уморяват от собствената си активност и изчезват за известно време.
Общителните и леки сангвиници не пестят комплименти и са готови да разговарят с часове с любимия човек. Психолозите обаче предупреждават: чувствата на безгрижните сангвиници се променят толкова лесно, колкото и възникват. И ако обектът на любовта не ги погледне или не им обърна внимание, те много бързо забравят и продължават напред към нови впечатления. Влюбеният сангвиник може да се задържи с помощта на интелигентност, непредсказуемост и загадъчност, но най-важното е да не се прекалява, за да не се отегчи.
Флегматиците започват да избират обекта на любовта си, когато вече са получили образование и са стъпили здраво на краката си в материален план. Ухажват старомодно, но упорито. В близост до любимия човек обикновено събраният и сериозен флегматик става разсеян и безволев, попада в неудобни, смешни ситуации.
Най-трудно е да се изградят отношения с уязвимите меланхолици.Като правило това са учени и хора с творчески професии.Те старателно крият чувствата си, дотолкова, че обектът на страстта им никога не може да се досети за страстната им любов.Меланхолиците, независимо от пол и възраст, най-много се страхуват от отхвърляне и очакват първата стъпка от любимия човек.
В случаите, когато любовта все още е взаимна и настъпва близост, в тялото активно се отделят ендорфини, хормоните на удоволствието, които укрепват емоционалната връзка между партньорите. Тогава мозъкът изисква все повече и повече дози ендорфин, а високата концентрация на допамин тласка влюбените към нови срещи. Според сексолози такъв „калейдоскоп“ или циркулация на невромедиатори определя цикъла на любовта или любовната зависимост.