Изследване на повече от 38 000 млади хора потвърди това, което изследователите бяха започнали да подозират: пандемията от COVID-19 провокира скок в случаите на диабет тип 1 при деца и тийнейджъри.Първоначално изследователите смятаха, че покачването е причинено от самия вирус, но се оказва, че това вероятно не е вярно.Въпреки това, тъй като общата причина за диабет тип 1 все още е загадка, резултатите предлагат нови възможности за изучаването му.
Анализът, публикуван на 30 юни в списанието на Американската медицинска асоциация, обединява данни от 17 предишни проучвания и установява, че честотата на диабет тип 1 при деца и тийнейджъри под 19 години е с около 14% по-висока през 2020 г., първата година от пандемията, отколкото през предходната година.
Заболеваемостта се повишава още повече през втората година от пандемията, с 27% повече от 2019 г.
„Заболеваемостта са оказа много по-висока, отколкото очаквахме“, казва старшият автор Рейзел Шулман, ендокринолог в Научноизследователския институт за детски болести в Торонто, Канада.
Преди пандемията от COVID-19 честотата на диабет тип 1 при децата нарастваше с постоянна скорост от около 2–4% годишно.
„Сега изведнъж виждаме десетократно увеличение“, казва Клеменс Камрат, изследовател на диабета в университета Юстус Либих в Гисен, Германия.
„Това определено е значителен скок, до степен и със скорост, които по-рано изглеждаха немислими.“
Сезонни вълни
Диабет тип 1 възниква, когато собствената имунна система на тялото унищожава клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, който регулира нивата на кръвната захар.
В резултат на това нивата на кръвната захар могат да се колебаят опасно. В дългосрочен план това може да увреди кръвоносните съдове, което от своя страна може да доведе до слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркти или увреждане на нервите, което в най-лошите случаи изисква ампутация на крайник.
Изследователите първо изразиха опасения, че COVID-19 може да предизвика диабет тип 1, след като наблюдаваха нарастване на новите случаи в множество страни в първите месеци на пандемията.
Друго изследвание също регистрират скок на новите диагнози на диабет няколко месеца след като вълната от COVID-19 достигна своя връх.
Многобройни проучвания се борят да намерят доказателства, че вирусът SARS-CoV-2 предизвиква вълната от заболявания или значително уврежда клетките на панкреаса.
Шулман и нейните колеги ограничиха своя анализ до проучвания, които обхващат данни от поне 12 месеца преди и по време на пандемията.
Те също така включват само онези, които съобщават за размера на изследваната популация, а не само за броя на случаите – „за да можем наистина да знаем дали има увеличение на заболеваемостта“, казва тя.
Освен потвърждаването, че честотата на диабет тип 1 при децата се е увеличила през първите две години от пандемията, те също така са установили, че пандемията е нарушила сезонността на детския диабет тип 1. Заболяването обикновено следва ясни сезонни модели, с по-висок процент на нови случаи през зимата, отколкото през летните месеци.
За разлика от това, екипът не успява да анализира честотата на диабет тип 2 при деца, тъй като няма много проучвания с достатъчно данни.Диабет тип 2 се развива, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин и когато тялото престане да реагира на него.Рискови фактори тук са слаба подвижност и затлъстяването.
Мета-анализът наистина потвърждава, че децата, диагностицирани с диабет тип 1, са имали тенденция да имат по-тежки форми на заболяване по време на пандемията, отколкото преди.
Честотата на диабетна кетоацидоза, потенциално животозастрашаващо усложнение на нововъзникнал диабет тип 1, се е повишила с 26% от 2019 г. до 2020 г., вероятно защото хората се колебаят или не могат да потърсят спешна помощ, когато се появят ранни симптоми. Диабетната кетоацидоза е предотвратима, но има трайни ефекти, ако се появи, така че „това всъщност е едно от най-важните открития от това проучване“, казва Шулман.
Причините са неизвестни
Все още не е ясно какво е предизвикало внезапното нарастване на диабета и колко дълго може да се запази тенденцията, казва Шулман.
Необходими са по-дългосрочни проучвания, за да се види дали честотата е плато, спада или се увеличава допълнително, съгласен е Сатиш Тирунавуккарасу, епидемиолог, изучаващ диабета в университета Емори в Атланта, Джорджия.
Но други изследователи не са напълно убедени в правотата на изводите.
Ларс Стене, епидемиолог, изучаващ рисковите фактори за диабет тип 1 в Норвежкия институт по обществено здраве в Осло казва, че 14% скок в заболеваемостта само за една година „звучи неправдоподобно за мен“. Той казва, че честотата на заболяването така или иначе варира много от година на година и може да съществуват десетократни разлики в честотата между изследваните страни.
Що се отнася до основните причини, Камрат, автор на коментара към мета-анализа казва, че сега изглежда „доста малко вероятно“ SARS-CoV-2 да уврежда директно клетките на панкреаса при деца.
Проучвания от Финландия, Шотландия и Дания не могат да свържат директно коронавирусните инфекции с увеличаването на диабет тип 1.
Ако паралелната пандемия от диабет не е причинена от вируса, който унищожава клетките на панкреаса, казва Шулман, това отваря възможност за изследователите да проучат други фактори, които може да са причина за нарастването на детския диабет в продължение на десетилетия.
Тирунавуккарасу казва, че най-вероятното обяснение е, че атаката на имунната система срещу панкреаса е „предизвикана от инфекция с COVID-19, което се случва и с други инфекции, като ентеровируси и хепатит B“.
Той отбелязва, че разпространението на форма на диабет тип 1, която се развива без имунната система да генерира антитела срещу собствените клетки, не се е променило по време на пандемията.
Това предполага, че скокът на младежкия диабет тип 1 се дължи на увеличаване на автоимунните атаки, причинени от промени в околната среда или начина на живот, подчертава Камрат.
Възможно е пандемията да е ускорила появата на диабет тип 1 при деца, които вече са били изложени на риск, или по неизвестни причини повече деца развиват автоимунитет, отколкото преди пандемията, казва Шулман. Карантините и физическото дистанциране може да са намалили въздействието на други респираторни вируси, освен COVID-19, с което непреднамерено се е отстранил някакъв неизвестен защитен механизъм, добавя тя.
Изследователите проучват други възможни фактори, включително диети, богати на силно преработена храна, наддаване на тегло и промени в микрофлората в стомаха.
„Диетите се променят; затлъстяването се увеличава“, казва Тирунавуккарасу, особено в страни с ниски и средни доходи, като Индия и Бангладеш, където детският диабет нараства много преди пандемията. „Няма еднозначен отговор за това“, заключава той.
Автор: Клер Уотсън; Източник: nature.com/Превод и редакция: opposition.bg
