Путин и народът на Русия (сега можем да говорим за това със сигурност) не само обединиха украинците. Промениха ги – окончателно и безвъзвратно. Всички, не само тези, които се бият, доброволци или са били принудени да избягат от дома си. Всички са се променили, но все още не всички са го осъзнали.
Досега подобни качествени промени се случваха по време на майданите, дори тогава изглеждаше, че е за поколение напред. Но хитрите политици винаги успяваха да обърнат ситуацията в своя полза. Сега ситуацията е коренно различна, защото можеш да отидеш на Майдана, можеш и да не отидеш. Войната не избира и не пита.
Оттук нататък всички украинци ще мислят и живеят по различен начин. Действията ще станат ясни, ефективни и изпълнени със смисъл. В крайна сметка, няма смисъл да се правят глупави неща, ако животът е кратък, спокойствието е измамно и грешките буквално струват животи.
Красивите думи за това, че материалните блага нямат реална стойност, станаха реалност.
Семейството, приятелите, впечатленията, спомените, емоциите са наистина това, което можете да считате за свое, да вземете със себе си. А ремонтът на апартамента – не. Произведенията на стоическите философи, написани преди 2 хиляди години, сега се възприемат както никога преди. Освен това, в бъдеще украинците определено ще помнят, че най-лошите прогнози са склонни да се сбъдват. Че не трябва да разчитате на нечий здрав разум, ако има минимално съмнение за липсата му. И че думите на Голда Меир са много конкретни съвети, а не просто един от цитатите на известни хора. А тя предупреди: ако някой каже, че ще те убие, значи ще се опита да го направи.
Времето е нещо, което не може да бъде компенсирано с нищо.
Няколко часа на Майдана бяха достатъчни, за да се научим да бъдем полезни. Мъкненето на тежки неща, смесване на коктейли, е просто бит. Но тези няколко часа няма да са достатъчни, за да бъдат полезни във войната. Без подготовка можете да сте само допълнителен баласт. Ето защо въпросът за тоталната военна и медицинска преквалификация ще остане един от най-актуалните за следващите години. Защото всичко, което си развил в себе си през живота си, се оказа ненужно. По-добре е било да се поддържаш и да стреляш, вместо да четеш, пишеш и учиш чужди езици. Търсенето на такива курсове ще бъде постоянно високо за дълго време напред.
Икономиката на държавата ще бъде преустроена за военни цели.
Вероятно всички вече са разбрали колко е важно да имаш ресурси. За системите за ПВО, например. Или за достойни заплати на военните. Всичко, което е налично, трябва да се използва максимално: земя, оборудване, хора, институции, минерали. Всичко неефективно, без излишни сантименти, трябва да бъде лишено от държавно финансиране, всичко трябва да работи за отбраната.
Но икономическото поведение на всеки гражданин също ще се промени. В условията на постоянна заплаха човек трябва да е готов и мобилен. И украинците ще станат такива.
Друго ще бъде отношението към различните агенти на влияние на Кремъл.
Ясно е, че всички веднага си спомниха Шуфрич и Медведчук. Но има много “свои момчета”, които в по-голяма или по-малка степен са били интегрирани в икономиката на врага. Те редовно ходеха на църква по празниците, снимаха се с шевици и скандираха патриотични лозунги, но икономически бяха обвързани с врага. След майданите за известно време станаха “невидими”, а след това отново се върнаха. Това няма да се случи сега – сега всички разбират, че е по-лесно да неутрализирате тези мрежи в зародиш, отколкото по-късно да преследвате вражески провокатори и стрелци.
Всички се убедиха във важността на социалните връзки.
Ако се набират 10 души за териториална отбрана, по-добре е да ги познаваш отпреди войната. Жизненоважно е да се знае кой живее в дома ти и да се открият “защитените” наематели. Трябваше предварително да общувате с онези, които виждате в църквата, бара, на площада, за да не се опознавате под звука на сирените.
Украинците най-накрая усетиха, че това е „тяхната държава“.
Не се знае дали това изобщо се е случвало в нашата история – хората се доверяват и вярват на армията, полицията, чиновниците. Това е невероятно.
Всичко това може да се нарече катарзис. След което Украйна започва своето бъдеще. Съдейки по реакцията на самите руснаци, Русия ще преживее такъв катарзис съвсем скоро и против волята си. А преди това, вместо в бъдещето, ще се потопи в още по-тъмно минало.
Автор: Назар Кис; Източник: lviv.media// Превод: Opposition
