Може ли Русия наистина да нахлуе и да завладее балтийските държави, преди НАТО да успее да пристигне, за да ги подкрепи?
Нов анализ на балтийски аналитичен център предполага, че отговорът е категорично „да“. Освен това руските сили биха могли да го направят само за около 90 дни – и потенциално без руски войски реално да преминават границата.
Как Русия може да принуди Балтийските държави да се подчинят
Повечето „военни игри“ с участието на балтийските държави и Русия са базирани на конвенционален сухопътен конфликт. Предполага се, че руската армия ще извърши мащабно нахлуване в трите балтийски държави от самата Русия, Беларус и руския анклав Калининград по крайбрежието на Балтийско море. Бързо ще преодолее отбраната на малките държави, преди НАТО да успее да реагира, и ще представи завземането им на останалата част от алианса като свършен факт. Ако Русия успее да завърши окупацията си, преди останалата част от Европа да може да мобилизира сили, за да я спре, останалите държави от НАТО ще трябва да направят избор между приемането на загубата на балтийските държави и започването на голяма сухопътна война в Европа – с потенциално катастрофални последици.
Baltic Defense Initiative (BDI), литовски аналитичен център, обаче предвижда алтернативен сценарий, при който трите балтийски държави биха могли да попаднат под руски контрол. Въз основа на измислен сценарий, развиващ се през 2027 г. и извличащ оперативни поуки от участието на американските военни в Иран по време на операция „Епична ярост“, BDI преценява, че Кремъл може да си върне балтийските държави следващата година, без да е необходимо каквото и да е участие на сухопътни войски.
Сценарият на BDI започва с предпоставката, че Марин льо Пен, евроскептичният лидер на френската партия „Национално обединение“ и втора на последните два президентски избора във Франция, ще бъде избрана за президент през 2027 г. и ще изтегли френският ядрен чадър от НАТО. В сценария Съединените щати все още са въвлечени в Иран, след като са се борили там през последните 18 месеца и са изчерпали арсенала си от далекобойни боеприпаси срещу решителната иранска съпротива.
Възползвайки се от тези стратегически развития, според сценария, Кремъл започва масирана атака с далечен обсег срещу балтийските държави, включваща хиперзвукови, балистични и крилати ракети, както и над 170 000 еднопосочни безпилотни летателни системи за период от 60 дни. Руската атака разрушава „всеки мост, всяка електроцентрала, всяка болница, всяко пречиствателно съоръжение за вода“ в региона, потапяйки Литва – страна с 2,8 милиона жители и приблизително с размерите на Западна Вирджиния – в тъмнина, без отопление и с наближаваща сурова зима.
„На 90-ия ден Москва поставя ултиматум: и трите балтийски държави приемат руска окупация – или Рига и Талин са следващите“, завършва сценарият.
Съответно, трите балтийски държави капитулират, без да е необходимо руски войник реално да пресича границата.
Според анализаторите, за военната игра са използвали проверени възможности на оръжейни системи, наблюдавани са темпове на производство на боеприпаси и са документирани политически тенденции.
„[Сценарият] е стрес тест на литовската отбранителна позиция – не е прогноза за руските намерения“, пише BDI. „Целта е да се разкрият специфични уязвимости – централизирано управление, празни складове за запаси от ракети-прехващачи, енергийна инфраструктура с единна точка, зависимост от алианса – така че всяка от тях да може да бъде решена, преди политическите условия да направят този сценарий изпълним.“
Балтийските страни са запознати с руската агресия. През 1940 г. те са нападнати и анексирани от Съветския съюз, като получават независимост едва след разпадането му през 1991 г. Реваншисти в Русия периодично предлагат да си ги върнат обратно, което води до напрегнати отношения между трите малки държави и техния далеч по-голям източен съсед.
Въпреки че членството в НАТО е дало на балтийските държави известна степен на сигурност срещу Кремъл, те се намират на източния фланг на алианса и трябва да живеят с дългосрочната заплаха от руска враждебност.
Военните игри не винаги съответстват на реалността – погледнете Украйна
Трябва да се отбележи обаче, че военните игри не винаги дават верни прогнози.
В случая с балтийските военни игри, макар Франция действително може да не помогне, но това не означава, че другите страни от НАТО и Европа не биха се втурнали на помощ на Естония, Латвия и Литва. Ако войната в Украйна е показала нещо, то е, че европейската солидарност, особено по въпросите на отбраната, е реална. Всъщност, неизмерими фактори като тези – морално възмущение от териториална амбиция, съюзническа решителност срещу Кремъл и украински патриотизъм и решителност за съпротива срещу чуждестранен нашественик – всички те дадоха на Украйна неочаквано предимство срещу числено превъзхождащия я противник. Руските военни плановици със сигурност са проучили потенциално мащабно нахлуване в Украйна чрез военни игри преди 2022 г. На хартия силата на Русия е била огромна и военните игри вероятно са отразявали бърза руска победа. Съответно, военни офицери и служители на разузнаването са съветвали руския президент Владимир Путин, че „специална военна операция“ срещу съседната страна ще доведе до капитулация на Украйна в рамките на няколко дни или седмици.
Меко казано, реалността е малко по-различна. През февруари войната в Украйна навлезе в петата си година – надхвърляйки продължителността на участието на Русия във Втората световна война.
Министерството на отбраната също така провежда чести военни игри, за да тества потенциални оперативни сценарии. И въпреки че тези военни игри отчитат много променливи и тестват множество различни стратегически опции, не е задължително те да представят хода и резултата, които един конфликт може да приеме.
Въпреки своите несъвършенства, военните игри са отлична възможност да се разберат потенциалните недостатъци в способностите и да се отстранят, преди да се превърнат в оперативни провали.
Автор: Ставрос Атламазоглу
Източник: The National Interest
