Когато модернизацията бъде завършена, базата на НАТО “Михаил Когълничану”” ще бъде дом на повече от 10 000 военнослужещи и техните семейства и ще покрива площ с размера на Харисбърг. Но това не е в Пенсилвания, а в Констанца, Румъния, на Черно море, заедно с управляваната от САЩ военноморска база Девеселу, където се намира система за противобалистични ракети Aegis.
При бушуващата война в Украйна и Близкия изток и нестабилните отношения с членката на НАТО Турция, Румъния се превърна в новия незаменим съюзник на Америка.
След падането на комунизма през 1989 г. Румъния се присъедини към ЕС и НАТО.
Първоначално американските и европейските лидери се надяваха на отношения на сътрудничество с Русия на Борис Елцин, а някои бяха скептични относно способността на Румъния да бъде надежден демократичен съюзник. Но доста бързо САЩ се насочиха към разширяването на НАТО. Русия искаше да ограничи западното влияние в Полша и Украйна, а Румъния имаше по-малко стратегическа стойност. Освен това Москва не можеше да представи неславянските румънци като имащи исторически корени в „Древна Рус“.
След 11 септември стратегическата визия на Америка се измести към Близкия изток и югозападна Азия и НАТО иска повече партньори в борбата срещу тероризма.
Геополитическата стойност на голямата прозападна държава, граничеща с Черно море, драстично нарасна. Румъния беше от самото начало съществен участник в многонационалните сили в Афганистан – дори транспортираше свои собствени войски там. Приемането й в НАТО последва през март 2004 г.
След кратък меден месец Русия започна да предприема конкретни действия, за да блокира нарастващото западно влияние в съседните си страни.
За да попречи на изпълнението на обещанието на НАТО от 2008 г. за членство на Украйна и Грузия, Москва отдели две мини-държави в Грузия (Абхазия и Южна Осетия) и оказа натиск върху Украйна. През 2014 г., в резултат на катаклизмите в Украйна и намесата на ЕС, Русия завзе Крим и директно подкрепи сепаратистките движения в източната част на страната. Новите членове на НАТО не се нуждаеха от въображение, за да установят руската заплаха, потвърдена от пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Агресията на Русия изправи Румъния пред сложен набор от опасности.
На север Румъния сега има 330-километрова несвързана граница със страна, подложена на окупация и война. Въпреки че в западната част на Украйна има малко битки, нейните източни и централни региони – граничещи с Черно море и делтата на река Дунав – привлякоха опасно внимание, тъй като Русия се опитва да задуши украинския износ. Ликвидирането на украинския военноморски флот и превземането на Севастопол и пристанища като Херсон и Мариупол, постави Русия в потенциално доминираща позиция в Черно море. Промяната на тази ситуация е трудно, тъй като достъпът до Черно море през протока на Босфора се регулира от Конвенцията от Монтрьо преди Втората световна война и се прилага от Турция, която ревниво охранява своите прерогативи. Когато САЩ се опитаха да изпратят два големи болнични кораба в Грузия през 2008 г., Турция блокира входа им. Като черноморска държава Русия не е изправена пред подобни ограничения. Дори по време на война руските кораби, които се връщат в своите „родни“ бази, имат право да преминават. Тази ситуация прави Черно море „много подходящо за тормоз над вашия съсед“, по думите на Defense News.
Но украинците показаха как безпилотните самолети и ракетите с малък обсег могат да изравнят шансовете срещу по-голям флот.
Дори и без големи кораби, черноморската база на НАТО в родните води на страна, която споделя мнението на Вашингтон за Русия, е основен стратегически актив за наблюдение и събиране на разузнавателна информация.
Въпреки усложненията Румъния подкрепя Украйна икономически.
Тъй като Русия минира морските пътища, унищожава пристанища и заплашва търговското корабоплаване, Киев се обърна към Румъния, за да позволи нейните пристанища на Черно море и в река Дунав да бъдат използвани за жизненоважен износ на зърно. Когато сделката с Русия от 2022 г. с посредничеството на ООН се разпадна, румънските пристанища като Констанца поеха търговията. Това поставя гражданите на Румъния в опасност, тъй като руските бомби падат точно около границата й; въоръженият конфликт нанесе щети на рибарската икономика в региона.
Румънците силно подкрепят членството на страната си в НАТО и подкрепят Украйна.
Докато улесняваше транзита на украинско зърно, Букурещ, в сътрудничество с ЕС, успя да избегне яростна съпротива от местните фермери, каквато се случи в Полша и Унгария.
Румъния не постави в неудобно положение своите американски или европейски партньори, като не се плъзна към еднопартийно управление, както се случи в Полша и Унгария. През 2023 г. Европейската комисия похвали цялостната правна реформа на страната. Партиите от лявоцентристката (социалдемократическата) и дясноцентристката партия (националните либерали) си размениха контрола мирно и дори управляваха заедно за известно време. На последните избори за Европейски парламент двете партии си сътрудничиха, за да спрат възхода на „Алианс за съюза на румънците“, националистическа партия против ЕС и НАТО. Тази група остана на второ място, но за първи път увеличи своите мандати.
Позицията на Румъния предизвика предвидимо ръмжене от Москва относно румънските „заплахи за Русия“.
Но вероятно най-голямата опасност за Румъния е перспективата за втора Беларус, т.е. доминиран от Русия съсед в Молдова. Тази малка държава, вклинена между Украйна и Румъния, вече е разделена от Приднестровието, поддържан от Русия анклав. Преди Молдова е била част от Румъния, приблизително една четвърт от населението на страната определя румънския (а не молдовския) като свой майчин език.
Лидерите в Приднестровието (където населението е една трета руснаци) повдигаха обвинения в дискриминация и многократно искаха от Москва „закрила“.
При прозападното правителство на Мая Санду Молдова вече е кандидат-член на ЕС, получи увеличена помощ от САЩ и проучва по-тесни връзки с НАТО. Ако бъде свързана с контролираните от Русия зони в Украйна, доминираната от Русия Молдова вероятно ще стимулира огромен поток от бежанци на юг и ще превърне 280-километровата граница на страната с Румъния в нестабилна граница.
„Vin americanii!“ – “Американците идват!” — беше викът на антикомунистите в Румъния след Втората световна война. Американците не дойдоха тогава, но днес внуците на онези, които извикаха този лозунг, могат да видят много от тях по пътя към Констанца, заедно с геополитическите промени, които носят със себе си.
За автора: Роналд Х. Линден е пенсиониран професор по политически науки и директор по европейски изследвания в университета в Питсбърг. Източник:thehill.com// Превод: Opposition
