Украйна отчаяно се нуждае от повече бойци, но нивото на жертвите възпира доброволците, които виждат войната срещу Русия като „месомелачка“.
В Лвов е петък вечер и ресторантите и баровете по старите калдъръмени улици са оживени.
Масите са претъпкани със семейства, дошли да си починат от ежедневните ракети и сирени в град, смятан за най-безопасния в Украйна. Студенти и млади хора пият шотове с водка преди комендантския час. На площад „Ринок“ някой в жълт костюм на робот Transformer позира за снимки.
Ако не бяха затрупаните с торби с пясък статуи и големите генератори – руските атаки срещу електроцентрали са унищожили повече от половината от енергийния капацитет на Украйна, – нямаше да има много усещане за война.
С изключение на едно нещо: почти няма мъже. Укриват се от наборните бригади.
Боевете продължават вече трета година, а мнозина ги наричат месомелачка. Броят на дезертьорите достигна рекордно ниво: Украйна отчаяно се нуждае от нови войници.
Русия има три пъти по-голямо население от своя противник и според сведенията се стреми да попълни силите си с 10 000 севернокорейски войници.
Но Украйна няма много възможности. Не само това, президентът Зеленски, след президента Путин, наскоро проведе мобилизация сред осъдените. Така още през май Украйна прие нов спорен закон, според който всеки мъж на възраст 25-60 години трябва да се регистрира, за да може да бъде призован в редиците на въоръжените сили.
Невзрачните микробуси с полицаи в тъмни униформи, които проверяват посетителите за укриване от мобилизация, се превръщат в обичайна гледка на гарите, фитнес залите и супермаркетите. Те се появяват навсякъде, където има млади хора. Идват дори на сватби.
„Не съм излизал от вкъщи от осем месеца“, казва Алекс, 34-годишен мениджър продажби на стоки в Киев. „Пазарувам онлайн, работя вкъщи и не излизам навън, дори когато дъщеря ми се роди преди три месеца не отидох в родилния дом. Дарявам пари за нашите въоръжени сили, но не искам да убивам хора и не искам да умирам“.
Миналия уикенд, след концерта на популярната рок група „Океан Елзи“ в Двореца на спорта в Киев, наборните бригади чакаха на улицата, за да проверяват документите.
На широко разпространеното видео се вижда как служители на реда хващат мъжете, докато жена отчаяно се втурва към патрулката, в която е завлечен съпругът й.
В друго видео млад мъж крещи: „Хора, моля ви, помогнете ми!“ докато полицията го влачи от стадиона.
Популярният военачалник генерал Валерий Залужни, който сега оглавява украинското посолство в Лондон, беше уволнен. Насрочените за април президентски избори бяха отменени поради военно положение. В тази връзка мнозина започнаха да се съмняват, че Зеленски е все още правилният човек да ръководи страната. Последните му две пътувания до Съединените щати не помогнаха да се получи съгласие за използване на западни оръжия за нанасяне на удари дълбоко в руска територия.
„Планът за победа“, представен от уморения Зеленски пред украинския парламент в сряда и пред лидерите на НАТО в Брюксел в четвъртък, не предизвика много ентусиазъм.
Президентът Байдън, при последното си пътуване до Европа преди изборите през ноември, призова за продължаване на подкрепата за Украйна, въпреки че не пое големи нови ангажименти.
„Навлизаме в много трудна зима“, каза той, „Не можем да отслабнем.“
Ключовото искане на Зеленски обаче – покана за НАТО като гаранция при всякакви мирни преговори – остава неизпълнено. Посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит каза в разговор с репортери: „Сега не сме на етапа, в който алиансът може да говори за възможността да покани Украйна в близко бъдеще“.
Междувременно ситуацията на фронта с дължина 1000 километра се влоши.
Русия все още е далеч от постигането на целта си за пълното освобождаване на Източен Донбас. Украйна обаче загуби редица градове и села тази година, обикновено изтегляйки войските си след ожесточени месеци на битки.
Русия наскоро превзе Угледар, разположен високо миньорски град, който беше опора на украинската отбрана на югоизток. Стратегическият център Покровск по пътя към Днепър е евакуиран, както и Купянск близо до Харков, към който се приближават руските войски. По-рано тази година Русия пое контрола над Авдеевка и Маринка.
Покачването на бойния дух след неочакваното превземане от Украйна на граничния район на Курск през август, вече е избледняло. Владимир Путин обвини Зеленски в блъф и, противно на очакванията, не изтегли войските от Донбас. Вместо това той се възползва от възможността и започна да напредва с темпове, невиждани от началото на войната през 2022 г.
Русия е завзела 270 квадратни мили в Донбас през последните два месеца, около три пъти повече, отколкото през юни и юли. Това се доказва от данни на финландската компания Black Bird Group, която анализира сателитни снимки от бойното поле.
Всичко това изостря проблема с недостига на работна ръка в Украйна.
Много от доброволците в самото начало са уморени. По данни на Генералната прокуратура от януари до септември тази година са образувани 51 000 наказателни дела по факти на дезертьорство и нерегламентирано напускане на военна част. Това е над двойно повече от аналогичния показател за цялата миналата година. Повече от 50 000 военни са загубили поне един крайник.
Много млади хора са толкова отчаяни, че ще успеят да избегнат наборната военна служба, че плащат подкупи, само за да не отидат на фронта.
33-годишният Роман, предприемач от Лвов казва, че плаща 1000 долара на месец, за да бъде освободен от военно задължение. „Осемдесет процента от моите приятели, които отидоха на война, загинаха и аз не искам да се присъединявам към тях“, казва той, „Всички вече разбираме какво се случва.“
Регистриран е, защото той, заедно с много свои приятели, е бил доброволец в началото на войната на 24 февруари 2022 г. „Три дни стоях на опашка във военната служба и ми казаха, че нямат нужда от мен, защото нямам военен опит, но при нужда ще се свържат с мен. След това станах свидетел на смъртта на мои приятели”.
Много от тях са парализирани. Преди да говори с мен, той посети свой приятел в болница в Лвов, който беше загубил краката си от експлозия на мина.
„Има и финансов аспект“, казва Роман, „Ако загубите крайник, тогава пенсията е максимум 15 000 гривни на месец (около 370 долара – Заб. ред.), а приличната протеза струва два милиона.“
Дори месечните му подкупи не са гаранция.
„Приятел, който работи в автомобилна компания плати, но въпреки това го взеха. Сега служи в пехотата на фронтовата линия, но се договори да остане в офиса в замяна на предоставяне на две коли на взвода му.“
Роман се опитва да не излиза навън. „Късметлия съм, че имам пари и собствен бизнес, така че не ми се налага да пътувам с обществен транспорт или да съм на места, където оперират мобилизационни екипи, не ходя по ресторанти или сватби.“
Но тези, които се бият на фронтовата линия, казват, че Зеленски няма избор.
„Ние говорим за това през цялото време“, казва 29-годишният лейтенант Юлия Микитенко. Тя командва 25-членния отряд за разузнавателни дронове Hell Hornets. „Преди година бях против [принудителната мобилизация], защото нямаме нужда от хора, които не искат да се бият. Но сега сме в екзистенциална криза в условия на военни действия. Ако не принудим нашите граждани да защитят страната, няма да им остане държава, за да бъдат нейни граждани.”
Цената обаче става очевидна когато в прохладна есенна съботна сутрин посетите Марсово поле в Лвов.
Тук може да се види море от сини и жълти украински знамена и червено-черни националистически банери в непосредствена близост до красивото гробище „Личаков“.
След началото на войната военната част на гробището бързо се напълва, а сега е пълно и полето.
Редици от нови гробове са украсени със снимки, футболни шалове и плюшени животни. Майки, бащи, приятелки, съпруги и приятели носят цветя и сядат на пейките.
Разходката с бързо темпо от край до край отне 4,5 минути. Много гробове са изкопани през септември, в много от тях са млади хора.
На една от снимките е красиво русо момиче със сияещи очи. Името й било Ирина Цибух, загинала на 29 май, три дни преди 26-ия си рожден ден: стъпва на мина във Волчанск близо до Харков.
Младеж седи разплакан и я гледа. „И двамата бяхме санитари в един и същи батальон“, казва той, „Тя беше невероятно момиче.“ Ирина, според него, мечтаела обикновените хора да могат да ходят на барове и рок концерти. Но в същото време смятала, че украинците трябва да осъзнаят, че ежедневието им продължава благодарение на техните сънародници, които умират, защитавайки ги. През април тя говори в Киев, призовавайки за минута мълчание всяка сутрин.
“Искам деца. Искам дом. Искам да садя домати”, казвала тя. Месец по-късно тя загива.
Автор: Кристина Ламб; Източник: thetimes.com; Превод: Opposition
