Все по-често руският език се чува по улиците на нашите градове и страшното е, че се чува сред младите хора. Особено ужасно е в Одеса, която е обект на ежедневен обстрел от Русия. Освен това в този град поставиха пиеса по произведенията на Илф и Петров – и отново на руски. Какво се случва?
Две новини от социалните мрежи. И двете са от Одеса, която отново беше тежко засегната от руски обстрел миналата седмица. Първо във Фейсбук беше разпространено любителско видео от Дерибасовская, главната и емблематична улица на Одеса. На него се вижда как млади хора пеят руски песни в унисон и, както се казва в описанието на видеото, на концерт, нещо, което би било немислимо само преди година. Всъщност Одеса е известна от началото на пълномащабното нахлуване с отказа си да възпроизвежда публично окупационно съдържание.
Уличните артисти започнаха да пеят най-популярния уличен хит „Вона“, същия хит от десетилетия „Плач Йеремия“ по текста на Костя Москалец с мем за русифицирани градове и разучиха няколко хита на „Океан Елзи“. Това предизвика протестни настроения сред част от пенсионерите в града, а има и видео, на което възмутена жена се опитва да изгони певицата от улицата. Ако цитирам ранен разказ на краля на ужасите Стивън Кинг, „понякога те се връщат“.
Тук обаче вече не става дума за „понякога“. Завръщането на руското в разрушената от руснаците Одеса вече стана трайно. И – от улицата се премести на сцената на театъра. Одеският театър за музикална комедия на името на Михаил Водяной представи пиесата “Златният телец” по сатиричния роман на Илф и Петров, добре познат в СССР. И въпреки че оттогава съществува превод на украински – именно на украински прочетох за първи път за приключенията на Остап Бендер, – пиесата се играе основно на руски. Въпреки че, в съответствие със закона, това е придружено от украински субтитри. Опитите изборът да се нарече ненавременен със сигурност ще бъдат обжалвани, ако не и застъпени от следващите. Първо: жизненият и творчески път на авторите на първоизточника е свързан с Одеса. Второ: град Черноморск в романа наистина е Одеса.
“…това се нарича ресантимент. Ресантимент към съветското минало, където се създаде стереотипът за рускоцентричното културно пространство на Одеса”
Безкомпромисното нахлуване в украинското пространство вече бе коментирано възмутено в социалните мрежи от известни актьори, сред които Андрей Исаенко (наскоро руски дрон удари дома му в Киев и уби баща и дете) и Виталина Библив. Те и други са съгласни с определението: това се нарича ресантимент. Ресантимент към съветското минало, където е създаден стереотипът за рускоцентричното културно пространство на Одеса. А нездравословните процеси започват с ресантимент.
Това отбеляза и бившият продуцент на “Територия А”, а сега политик Александър Бригинец. Коментирайки тенденциите след тридесетата годишнина от появата на известния едноименен хит-парад, той отбелязва: въпреки войната на Русия срещу Украйна, нашата младеж продължава да гравитира към руската музика. И той обясни причината: руснаците в тази област бързо реагират на промените в тенденциите. Винаги е било така и няма нищо изненадващо в желанието на младите украинци да следват тези тенденции. Само отстрани изглежда, че сме актуални и креативни в една и съща музика. Да, в Русия отдавна са превели и преизпели много наши песни по техния си начин. Да си спомним само хита “Плакала” от “Сказка”. Но именно руският фалшификат се възпява благодарение на агресивния маркетинг; оригиналът (въпреки милионите гледания) остава маргинален.
По-рано същността на проблема беше очертана от Лес Подервянски, култова фигура в украинската културна среда. Когато някой цитира Художника, няма нужда да обяснява авторството на цитата: „Паралелното съществуване на украинската и руската култура ще доведе до унищожаването на украинската. Тя като имперска култура е по-силна.“ Но има няколко други обяснения защо е възможен руският реванш в Украйна. И след края на военните действия – ако не се беше случило – възможността ще стане реалност.
“…текстовете на песните или диалозите на телевизионните сериали не носят пряк или скрит проруски смисъл. Авторите на такива текстове обаче използват руския език като инструмент…”
За младите украинци, както споменахме по-горе, това изглежда по-съвременно, актуално и модерно. Това е случаят, когато речта има само вербално значение. Тоест текстовете на песните или диалозите на телевизионните сериали не носят пряко или скрито проруско значение. Въпреки това, авторите на такива текстове използват руския език като инструмент, опростявайки формите доколкото е възможно.
Но украинците, за които езикът е и инструмент, разчитат на сложни форми и дълбоко скрити значения. Освен това, както обикновено, когато избирате форма, в повечето случаи вместо декларираната семантична дълбочина има просто дълбоко дъно. Накратко, нашите “Червона рута”, “Водограй”, “Вона” и “Плакала” са в малцинство поради своята простота, мелодичност и достъпност. Ако преминем към други възрастови категории, гореспоменатият „Златен телец“ или още по-лошо – откровено антиукраинската „Сватба в Малиновка“, поставена наскоро на сцената на Днепърския национален театър „Тарас Шевченко“ – също принадлежат към категорията на разбираемото. Но тук не говорим за по-познатия руски език – “Сватбата…” се изпълнява на украински – а за по-разбираеми значения.
Ако някои млади украинци упорито избират руския, защото той резонира с тях в режим „тук и сега“, то техните майки и баби изпитват носталгия в режим „там и тогава“. Грубо казано, те разбират по-добре приключенията на Остап Бендер и резонират положително със забавните “петлюрци” в Малиновка, отколкото с модните “Ловци на тигри” или “Конотопската вещица”. И оставят безразлични съвременните постановки на бродуейските хитове „Кабаре” и „Чикаго”. Просто никога не са ги гледали по кината. И така или иначе Сали Боулс, Рокси Харт или Ерика, Фантомът от Парижката опера, никога не са съществували в тяхното културно пространство. Дори няма да споменавам украинската класика, която търпи нов прочит и преосмисляне.
И накрая, има трета категория. Украинци, предимно жени, на възраст 35-45 години, работещи като продавачи на много пазари. Те прекарват времето между обслужването на по-малко активни клиенти пред екраните на своите джаджи. Интернет ви позволява да гледате филми и сериали – и познайте на какъв език са? Дори тези, създадени в Украйна преди 2022 г., ви потапят в един ясен руско-съветски свят.
Това не е аналог на обявената в Холивуд “фабрика за мечти”. Това е машина на времето, която ви отвежда в един ясен свят без война и широко разпространен украински език. Изкуствеността на този руски не дразни ухото; вместо това от време на време чувате оплаквания за изкуствеността на украинския от онези, които все още не са го използвали. Тоест, избирайки руски, тази категория украинци избира настоящето, независимо как се възприема.
“За всичко украинско е по-просто и по-благодарно просто да бъде. Доказано от „Територия А“: съдържанието, което предлагат, някога се наричаше примитивно, сега е култ”.
Няма смисъл отново да призоваваме за създаване на висококачествени продукти на украински език. Все пак – вижте художника – руснакът е по-агресивен и следователно по-силен. Освен това нямаше, няма и няма да има ясна дефиниция какво „украинско“ трябва да се счита за висококачествено и защо. Например, певецът Роман Скорпио смята песните си за висококачествени и феновете му са съгласни с него. Както съпругите на посредствените писатели са съгласни с високото качество на произведенията им. По-просто и по-благодарно е всичко украинско просто да бъде. Доказано от “Територия А”: съдържанието, което предлагаха, някога се наричаше примитивно, сега е култ. Колкото по-малко руско има, колкото по-малко реверанси в негова посока, толкова по-големи са шансовете за украинското. И ще стане по-разбираемо.
Източник: Gazeta.ua
