Във външната политика годината беше белязана от кървав конфликт, хуманитарна катастрофа и скръб, плюс политически провали и грешни стъпки. Нека да разгледаме най-забележителните, докато наближаваме 2024 г.
Главните губещи в най-големите геополитически конфликти
Украйна
Храбростта и издръжливостта на украинския народ и неговите военни сили са възхвалявани отново и отново.
Но провалът на контранастъплението през пролетта и лятото на 2023 г. доведе до загуба на увереност, че страната може някога да се надява да изгони руснаците от всички свои територии. Това, разбира се, не беше целта само на президента Володимир Зеленски, но и на неговите западни поддръжници. Много от тези съюзници, включително мейнстрийм пресата сега предполагат, че Украйна не само ще трябва да намери начин да прекрати войната по дипломатически път – което критиците, включително сътрудниците на Института Куинси на страниците на Responsible Statecraft говореха през цялото време, – но може би трябва да направят териториални компромиси.
Членството на Украйна в НАТО сега изглежда като далечна мечта, а към края на годината потокът от оръжия и пари от Вашингтон и западните столици се забави изключително много.
Зеленски, който сега е определян като все по-изолиран и нереалистичен, изглежда е изпаднал в немилост. За негово съжаление, това не е първият път в историята на външната политика на САЩ, когато Вашингтон обръща благоволението си другаде, в тежък ущърб на бившите си бенефициенти.
Израел и палестинският народ
Правителството на Израел, ослепено от бруталната атака на Хамас на 7 октомври, оставила 1200 мъртви израелци и 240 заложници, отмъсти с такава сила в ивицата Газа, че пропилява голяма част от
добрата воля и съчувствие на останалия свят. Израелците, колкото и да са съкрушени от скръб и гняв, не са уверени, че правителството им има план за Газа след войната, но са непоколебими (поне според социологическите проучвания), че режимът на Нетаняху може да унищожи Хамас, а страданието на палестинските цивилни не трябва да бъде съображение при изпълнението на това.
Междувременно броят на убитите палестинци в Газа към тази седмица надхвърли 21 000.
Израел твърди, че е убил 7000 бойци на Хамас, но според New York Times не обяснява как се е стигнало до това число. Това създаде ситуация, в която Израел (и неговите поддръжници в САЩ) са все по-изолирани, независимо дали в Обединените нации или в общественото мнение по целия свят. Освен това палестинците в Газа страдат от катастрофален глад и липса на здравеопазване (според съобщенията в Северна Газа няма останали функциониращи болници). Близо 90% са били разселени поради израелските военни бомбардировки, а инфекциозни болести се разпространяват сред ранените.
Джо Байдън
Тази година президентът на Съединените щати беше притиснат в ъгъла на два основни фронта. Що се отнася до Украйна, неговата риторика за войната като манихейска битка и борба за свобода, която ще има глобални последици, ако Америка не помогне на Зеленски „колкото е нужно“ – се обръща сега, за да захапе администрацията му. Увеличават се призивите за започване на сериозни дипломатически преговори с правителство, което Вашингтон сравняваше с Хитлер. Междувременно Конгресът отказва да даде на Украйна още милиарди оръжия и пари, от които се нуждае, за да оцелее.
Екипът на Байдън изглежда нерешителен и уязвим, докато се придвижва към това, което обещава да бъде брутално преизбиране.
Това се усложнява от пълната неспособност на администрацията да овладее военните ексцесии на израелското правителство в Газа и на Западния бряг. Въпреки че уж „изяснява“ на Бенямин Нетаняху, че САЩ искат защита на цивилните, администрацията на Байдън направи всичко възможно, за да смекчи резолюцията в Съвета за сигурност на ООН за хуманитарните „паузи“ и дори досега тази не е влязла в сила. Байдън също безпрепятствено предостави всички оръжия, които израелците поискаха, с произведените в Америка „неуправляеми бомби“, отговорни за множеството смъртни случаи и унищожаването на имущество в ивицата Газа днес. Не само, че се създава впечатление, че Вашингтон няма влияние върху израелците (въпреки огромните суми пари и оръжия, изпращани там годишно); изглежда двулично, когато става дума за гръмки твърдения за поддържане на „основания на правила ред“.
Губещи, които бихме могли да пропуснем…
Арменският народ
Всички арменци – около 100 000 – бяха изтласкани от оспорваната територия на Нагорни Карабах от Азербайджан през октомври.
По-рано тази година Азербайджан и Армения обещаха да работят за мир след десетилетия на конфликт. Но надеждите изчезнаха, тъй като Азербайджан продължи смазващата блокада на стоки и хуманитарна помощ за арменците в региона. Азерската военна операция, започнала през септември, доведе до окончателното превземане на спорната земя и експулсирането на арменците в рамките на дни обратно в Армения.
Жертви на преврати и граждански войни в Африка
Западна Африка видя верига от преврати с още два в Нигер и Габон тази година.
В Нигер военните свалиха президента Мохамед Базум през юли и затвориха него и семейството му в мазето на двореца, където са и днес. Нигер след Буркино Фасо и Мали, по израза на чуждестранния сътрудник на Института Куинси Алекс Търстън, стана „епицентър на масово насилие и разселване в региона и една от най-тежките зони на конфликт и хуманитарна катастрофа в света“. Военните завзеха властта в Габон през август, като свалиха президента Али Бонго, след като току-що беше преизбиран.
Междувременно през април в Судан избухна кървава гражданска война, която скоро се превърна в битка с посредници, включваща регионални интереси, като суданският народ, разбира се, се оказа в кръстосания огън.Конфликтът включва генерал Абдел Фатах ал-Бурхан (самият той лидер на преврата), изправен срещу неговия заместник и ръководител на Силите за бърза подкрепа, генерал Мохамед Хамдан Даголо, известен като Хемедти.До юни боевете в столицата Хартум доведоха до десетки убити, огромни материални щети и изселване на около 100 000 души в чужбина.Боевете не само продължават, но се разпространяват, излагайки на опасност милиони цивилни и хвърляйки цялата страна в хуманитарна катастрофа.Изглежда, че САЩ нямат какво да предложат дипломатически.
Швеция
Северноевропейската нация пожела да влезе в НАТО.
Но това, което изглеждаше безсмислено – присъединяването беше свързано с регионалната сигурност и единството на Запада след руската инвазия в Украйна през 2022 г. – се превърна в жертва на междудържавна политика и взаимни обвинения. Въпреки че към този момент Швеция изглежда една крачка по-близо до присъединяването като нов член на алианса, Турция продължава да използва влиянието си като член на НАТО, за да получи F-16 от САЩ и да принуди Швеция да промени антитерористичните си закони. Унгария също се бави с гласуването си, обвинявайки Швеция, че изрича „явни лъжи“ за състоянието на демокрацията в Унгария.
Американският данъкоплатец
Преди Конгресът да излезе във ваканция, той прие 886 милиарда долара разходи за отбрана като част от Закон за бюджетните кредити за национална отбрана
от 2023 г. (NDAA). Тези нива на финансиране са най-високите след Втората световна война и, както посочва Уилям Хартунг от Института Куинси, те са насочени предимно към „скъпи, нефункционални оръжейни системи, които не са подходящи за справяне с настоящите предизвикателства“.
Освен увеличението на заплащането на персонала, увеличението от 3% в сравнение с миналата година представлява благодат за отбранителната индустрия (която беше обвинена тази година във важен доклад по програмата „60 минути“, че ощетява данъкоплатците) и членовете на Конгреса.
Както Responsible Statecraft съобщава многократно, бюджетът за отбрана не отразява разумна военна стратегия или дори националния интерес, а списък с желания от изпълнители и политици, които се облагодетелстват от финансирането на скъпи програми. Някои от тях, като самолета Osprey, вкарват американските войски в реална опасност. Още по-лошо, Пентагонът все още не може да премине одит.
И тези момчета…
Джейк Съливан
Съветникът по националната сигурност на Байдън написа статия за външната политика, озаглавена „Източниците на американската мощ“, опит със 7000 думи да придаде най-добър блясък на начина, по който администрацията на Байдън се справя с текущите геополитически събития.
За съжаление, подобно на голяма част от външнополитическия подход на Белия дом през последните три години, той не „попадна в точката“.
Признавайки „вечните предизвикателства“ в Близкия изток, Съливан казва, че „регионът е по-спокоен, отколкото е бил от десетилетия“ и че „(ние) сме намалили напрежението в Газа и сме възстановили пряката дипломация между страните“.
Статията беше изпратена за печат на 2 октомври, пет дни преди атаките на Хамас срещу Израел. „От никого не може да се очаква да предскаже бъдещето, но есето предлага рядка представа за това как Съединените щати са разбрали погрешно една взривоопасна ситуация в Близкия изток“, пише New York Times, който посочва, че неудобните коментари по-късно са били премахнати от онлайн издание на Foreign Affairs. Съливан обаче прави публични коментари със същия ефект през цялата есен.
Американските генерали
Тази година пенсионираните генерали и адмирали на САЩ, които говореха много за украинската контраофанзива и провалите на руската армия, бяха принудени да изядат думите си.
Трябва да се обърне специално внимание на всички тези четиризвездни генерали и бивши командващи (Петреъс, Ставридис, Кийн, Маккафри, Ходжис и т.н.), които непрекъснато се въртят в големите медии и предоставят погрешни стратегически оценки, които никога не се сбъдват. Те ще изскочат отново при следващ конфликт.
Малкълм Нанс
Един от най-гръмките проукраински коментатори в целия телевизионен ефир и в Twitter, бившият шифровач от ВМС Малкълм Нанс напусна MSNBC през 2022 г., за да помогне в обучението на Международния легион от чуждестранни доброволци в Украйна.
Неговите видеоклипове и туитове хвалеха мисията му, тъй като той обикновено беше в униформа и въоръжен, привидно докладвайки от зоната на бойните действия, и привлякоха огромни последователи на проукраински партизани.
След това, като гръм от ясно небе, New York Times хвърли бомбата: оказва се, че Нанс „е забъркан в дребни кавги и хаос и сред онези аутсайдери в Украйна, които „се бореха помежду си и подкопаваха военните усилия“.
Той напусна страната и все още е коментатор в Substack, достъпен само с платен абонамент. Сега той се прехвърли към войната в Газа, включително (едноседмично) посещение в държавите от Персийския залив през октомври, пишейки публикации като „Запитайте се, наистина ли сте за Палестина или просто мразите евреите?“. Много подобно на неговата проукраинска риторика в Туитър от 2022 г., обвинява критиците на Израел в „погрешно неинформирано късогледство и латентен антисемитизъм“.
Автор: Кели Бокар Влахос; Източник: responsiblestatecraft.org// Превод и редакция: opposition.bg
