Страните от НАТО трябва да „помогнат на Украйна да изтласка Русия от нейната територия и да прекрати тази непровокирана агресия“, заяви посланичката на САЩ в НАТО Джулиан Смит на 2 април, „защото ако не успеят, разбира се, безпокойството е, че Русия ще се почувства принудена да продължи“.
Смит не е първата, която предупреждава, че Украйна е стената, която възпира руското завладяване на Европа. Президентът Джо Байдън каза пред Конгреса на 6 декември, че „Ако Путин превземе Украйна, той няма да спре дотук… Той ще продължи“. Той каза това доста ясно. Министърът на отбраната Лойд Остин предупреди, че „Путин няма да спре до Украйна“. А държавният секретар Антъни Блинкен обясни, че Путин е „заявил ясно, че би искал да възстанови съветската империя“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че „ако Путин победи в Украйна, има реален риск неговата агресия да не свърши дотук“. На 28 март президентът на Украйна Володимир Зеленски настоя, че „тази агресия и армията на Путин могат да стигнат до Европа“. Той каза: „В момента сме ние, след това Казахстан, след това балтийските държави, след това Полша, след това Германия. Поне половината Германия.”
„Ако Украйна загуби войната“, каза Зеленски на 7 април, „други страни ще бъдат нападнати. Това е факт.”
Освен целта, която тези предупреждения имат в убеждаването на обществеността – и Конгреса на САЩ – да продължи да изпраща пари и оръжия в Украйна, настояването, че амбициите на Путин не са ограничени до Украйна, а са насочени към Европа, се основава на два исторически мита.
Първият е, че автократите по своята природа желаят завладяване и разширяване на своите империи. „Виждали сме това много пъти в историята“, заяви посланичката на САЩ в НАТО, „ако един диктатор или авторитарен лидер не бъде спрян, той продължава“.
Неудобно е, но тази аксиома не се потвърждава от историята. Нито пък САЩ я прилагат към някои свои съвременни приятели; Вашингтон не допуска, че автократичните управници на Саудитска Арабия или Египет са решени да завладеят Близкия изток или Африка.
Историческият запис показва, че през повече от две десетилетия на власт Путин не е „продължил“. Когато руски сили са били разполагани, те са били ограничени до конкретни цели, въпреки че са можели лесно да продължат, както в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., когато военното завладяване можеше да бъде осъществено с лекота.
Вторият е, че Путин бил казал това. Путин често е цитиран да казва, че „хората в Русия казват, че онези, които не съжаляват за разпадането на Съветския съюз, нямат сърце“. Но втората част от изказването му се цитира по-рядко: „А тези, които съжаляват, нямат мозък“.
Същата селективна употреба на цитати се прилага към коментара на Путин, че „трябва да признаем, че разпадането на Съветския съюз беше голяма геополитическа катастрофа“. Въпреки че е цитирана като доказателство за носталгията на Путин по Съветския съюз и желанието му да го възстанови, стратегията изисква изваждане на цитата от контекст, който ясно показва, че бедствието, което Путин има предвид, не е изчезването на Съветския съюз, а преди всичко икономическите трудности, които последваха след разпадането му. Той говори за това, че „индивидуалните спестявания са обезценени“ и олигарсите „обслужват изключително собствените си корпоративни интереси“. Той си спомня, че „масовата бедност започна да се възприема като норма“.
Има най-малко три точки, които трябва да бъдат взети предвид в западните изчисления на амбициите на Путин, които трябва да смекчат увереността в прогнозата, че той е насочен към завладяване на Европа и война с НАТО.
Първата е, че няма доказателства за това. След предупреждението й, че Русия „ще продължи“, Смит призна, че „в момента нямаме индикатори или предупреждения, че руска война е неизбежна на територията на НАТО, и искам ясно да кажа това“.
Балтийските страни се оплакват, че техните предупреждения за експанзионистичната заплаха от страна на Русия са били отхвърлени от Запада. „В продължение на години“, казва полският външен министър Радослав Сикорски, „Западът се отнасяше снизходително към нашата позиция: „О, знаете ли, вие сте прекалено нервни, прекалено чувствителни централноевропейци и сте предубедени към Русия.“ Бившият президент на Естония Хендрик Илвес се оплака, че Западът прави „политика с Русия, без да се консултира с хора, които знаят много повече за Русия“.
Смит отговори на това: „Не искам да оставям у нашите приятели в балтийските държави впечатлението, че по някаква причина войната на територията на НАТО ще дойде за една нощ. Приемаме го сериозно, но не виждаме това като непосредствена заплаха“.
Вторият момент е, че западните изявления за амбициите на Путин не са в съответствие с историческия запис на изявленията на Путин за неговите амбиции. Путин каза, че „кризата в Украйна не е териториален конфликт и искам да го изясня… Въпросът е много по-широк и по-фундаментален и се отнася до принципите, които са в основата на новия международен ред.“
Тези основни принципи последователно включват гаранция, че Украйна ще остане неутрална и няма да се присъедини към НАТО, гаранция, че НАТО няма да превърне Украйна във въоръжен антируски плацдарм на границата си и уверения за защита на правата на украинците русофили.
Няма нищо в историческите записи, което да предполага, че завладяването на Европа или конфронтацията с НАТО някога са били сред заявените цели на руската инвазия в Украйна. Тази точка беше призната от Украйна и от НАТО. Давид Арахамия, който ръководеше украинската делегация на преговорите в Истанбул казва, че Русия е била „готова да сложи край на войната, ако се съгласим, както Финландия някога, на неутралитет и се ангажираме, че няма да се присъединим към НАТО“. Той казва, че гаранцията, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, е била „ключовата точка“ за Русия. Най-важното е, че Зеленски каза, че обещанието да не се присъедини към НАТО „беше първата фундаментална точка за Руската федерация“ и че „доколкото си спомням, те започнаха война заради това“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро призна, че „обещанието [за] прекратяване на разширяването на НАТО… е било предварително условие за ненахлуване в Украйна“. Когато НАТО отказа да обсъди подобно обещание, Путин „влезе във война, за да попречи на НАТО да се доближи до руските граници“. Столтенберг заключи, че „Путин нахлу в европейска държава, за да предотврати разширение на НАТО“.
Третият момент е, че историческите записи предполагат, че Путин е тръгнал на война в Украйна не като стъпка към война с НАТО, а за да предотврати война с НАТО.
“Слушайте ме внимателно”, каза Путин само три седмици преди инвазията. „В доктрините на Украйна е записано, че тя иска да си върне Крим, със сила, ако е необходимо… Да предположим, че Украйна е член на НАТО… Да предположим, че започне операции в Крим, да не говорим за Донбас засега. Това е суверенна руска територия. Считаме този въпрос за уреден. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и започне тези военни действия. Какво трябва да правим? Борба срещу блока НАТО? Някой помислил ли е поне малко за това? Очевидно не.”
Решението на Путин да нахлуе в Украйна, „за да попречи на НАТО… да се приближи до руските граници“ може да е било мотивирано от загриженост, че Украйна в НАТО, която атакува Донбас или Крим, ще въвлече Русия във война с НАТО.
Само три дни преди да започне руската инвазия в Украйна, Путин каза, че „реалността, в която живеем“, е, че ако Украйна бъде „приета в…НАТО, заплахата срещу страната ни ще се увеличи поради член 5“, тъй като „има реална заплаха, че ще се опитат да си върнат територията, която смятат, че е тяхна, използвайки военна сила. И те го казват в документите си, очевидно. Тогава целият Северноатлантически алианс ще трябва да се намеси“.
Ако Путин влезе във война в Украйна, за да предотврати война с НАТО, тогава няма смисъл той да използва войната в Украйна като средство за започване на война с НАТО.
Твърдението, че ако Русия победи в Украйна, Путин ще продължи и ще доведе до война в Европа и НАТО се използва, за да се оправдае продължаването на битката, вместо да се насърчи дипломатическо решение. Важно е да не се приема просто аксиоматично, че Путин, като всички автократи, се стреми към агресия и експанзия. Често отправяното предупреждение се основава несигурно на митове и погрешно тълкуване на историческите записи, които, когато бъдат разгледани, препоръчват по-малко уверена прогноза за намеренията на Путин.
Автор: Тед Снайдер; Източник: theamericanconservative.com// Превод: Opposition
