Тази седмица на срещата на върха на НАТО във Вашингтон се очаква лидерите на алианса да подпишат съвместно комюнике, което декларира, че Украйна е на „необратим“ път към присъединяване към алианса. Това решение вероятно ще бъде отбелязано като голяма стъпка напред и отражение на единството на Запада зад Украйна, но поредица от наскоро разсекретени документи показват, че САЩ са знаели през цялото време, че разширяването на НАТО през последните 30 години представлява заплаха за Русия, и може би е било критична основа в агресивната политика на Москва през това време, кулминация на което е нахлуването в Украйна през 2022 г.
„Документите показват, че политиката на администрацията на Клинтън през 90-те години на миналия век, движеща се в две посоки – както на разширяването на НАТО, така и взаимодействие с Русия, често е в противоречие, оставяйки трайни белези върху (тогавашния руски президент Борис) Елцин, който постоянно търсеше това, което той наричаше партньорство със САЩ“, гласи докладът на National Security Archive, за новите разсекретени документи тази седмица.
„Но още през есента на 1994 г., според документите, структурата за алтернативна сигурност на Партньорство за мир за Европа, която включва както Русия, така и Украйна, беше омаловажена от политиците на САЩ, които само отложиха разширяването на НАТО, докато Клинтън и Елцин успеят да бъдат преизбрани през 1996 г.“
През 1995 г. тогавашният съветник по националната сигурност Антъни Лейк предупреждава президента Бил Клинтън, че руското ръководство няма да приеме разширяването на алианса на изток. „Руската противодействие срещу разширяването на НАТО едва ли ще се промени в краткосрочен или средносрочен план даже в някакво неохотно одобрение;
противопоставянето на Русия е дълбоко и неопровержимо“, пише Лейк. „За предстоящия период руското ръководство ще направи всичко възможно, за да провали нашата политика, като се има предвид убеждението му, че всяко разширяване на НАТО на изток е коренно противоположно на дългосрочните интереси на Русия.“
Две години по-късно, когато Вашингтон и Москва започват преговори за бъдещето на сътрудничеството между НАТО и Русия, официалният представител на Държавния департамент Денис Рос написа това, което National Security Archive нарича „проницателен и внимателен анализ“ на руската позиция относно разширяването на НАТО.
„Да започнем с това, че руснаците по всички причини, които са ви известни, гледат на разширяването на НАТО през политическа, психологическа и историческа гледна точка“, пише Рос в бележка до Строуб Талбот, тогава заместник-държавен секретар. „Първо те чувстват, че са били измамени с обединението на Германия.
Както отбелязахме заедно, обещанията на [бившия държавен секретар Джеймс] Бейкър да не разширява военното присъствие на НАТО в територията, която беше Източна Германия, бяха част от предполагаемия ангажимент да не се разширява Алиансът на изток. Освен това, през 1991 г. обещанието да започне трансформирането на НАТО от военен съюз в политически беше част от съветското обяснение за приемането на обединена Германия в НАТО“.
Тъй като тези предполагаеми обещания никога не са били направени конкретно, казва Рос, руснаците са „извлекли уроците от 1991 г. и сега се опитват да ги приложат в преговорите за разширяване на НАТО“. Въпреки тези пречки, Клинтън и руският му колега Борис Елцин все пак постигнаха споразумение по редица въпроси на среща на върха в Хелзинки един месец по-късно.
По време на частен разговор с Клинтън на тази среща на върха – който също е част от от разсекретените документи, – Елцин казва, че е постигнал споразумение с НАТО не защото е искал, „а защото това е принудителна стъпка“.
В разговора си с американския президент Елцин прави едно нещо очевидно. „Разширяването на [НАТО] също не трябва да обхваща бившите съветски републики“, казва той. „Не мога да подпиша никакво споразумение без такова условие. Особено за Украйна. Ако ги включите, това ще създаде трудности в преговорите ни с Украйна по редица въпроси“.
Клинтън не се съгласява на „джентълменско споразумение“ в този смисъл и двамата мъже в крайна сметка продължиха напред.
Последствията от избора да се игнорират руските опасения преди десетилетия продължават да оказват влияние върху отношенията между Запада и Москва днес, казват експерти. „Тези разсекретени документи подчертават, че официалните лица на САЩ очевидно отдавна са разбрали дълбочината на възраженията на Москва срещу разширяването на НАТО на изток, започвайки от епохата на Горбачов и президентството на Елцин.
И все пак Вашингтон продължи с тази експанзия така или иначе, преценявайки, че Русия ще остане безсилна да я предотврати“, каза Джордж Бийби, директор на „Голямата стратегия“ в Института Куинси, пред Responsible Statecraft. „Днес Русия е както огорчена от тази история, така и много по-мощна, отколкото беше тогава, и е решена да блокира включването на Украйна и Грузия в НАТО с всички необходими средства.“
Автор: Блейз Мали; Източник: responsiblestatecraft.org// Превод: Opposition
