За Украйна, поне в Европа и поне публично, все още се говори като за нападната страна, която ще се защити, много трудно, но ще го направи.След това ще се присъедини към останалата част от съюзническото си семейство, първо като член на Европейския съюз, може би по бърза процедура, а след това един ден и в съюза НАТО.Това е единият сценарий, печелившият – въпреки че вероятно вече предвижда, че Украйна ще трябва да се лиши от територии на юг и югоизток, които просто не е в състояние да си върне.Но какви други сценарии има?Какво ще стане в случай на украинско поражение?Какво ще остане от Украйна и ще остане ли нещо?
За някои снимките на горящи руски танкове на входа на Киев са все още живи.
Да, Русия претърпя няколко много тежки удари в ранните етапи на нахлуването. В самото начало те установиха, че Украйна е много по-твърда, отколкото прогнозираха. Грешната оценка струва много скъпо на Русия. Това обаче не означава, че Русия се е отказала от първоначалните си идеи. Вече минават месеци, скоро години, но не изглежда Русия да желае да сложи край на тази война. В същото време никой не е готов да предложи на Русия нещо конкретно, което би могло да я удовлетвори дотолкова, че да прекрати тази война (гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО?). Междувременно Русия ориентира икономиката си към военните нужди, което означава, че ще продължи “колкото трябва” (което всъщност беше крилата фраза на Запада, но рядко се чува напоследък). Не е трудно да си представим връщането на танкове в предградията на Киев, но този път те може и да не бъдат отблъснати…
Украйна може да бъде победена, напълно победена.
В такъв случай ще се постави въпросът какво ще стане с територията й? При такъв сценарий дали цяла Украйна всъщност ще бъде едностранно анексирана към територията на Руската федерация? Възможно е. Но може това да не устройва Русия. Защо? Защото в такъв случай целият свят би трябвало – с враждебност или симпатия – да приеме, че Русия се е превърнала в империалистическа сила, която под прикритието на защита на собствената си сигурност (Украйна в НАТО е реална заплаха за Русия) завзема територия и се разширява по-дълбоко в Европа. Това би било почти „досадно“ връщане към някои стари порядки, които както се надяваха някои, са останали в историята, както и империализмът, ненужен поради естеството на съвременната икономика, поне в този териториално-завоюващ аспект.
Но как би могла Русия да избегне поне частично подобна съдба в случай на украинско поражение?
Тя може да насърчи разчленяването на Украйна. Просто казано – Русия може да “даде” части от Украйна на други околни страни, за да задоволи събудения им глад за територията на някогашната суверенна държава.
Да даде на кого?
Украйна не е ли заобиколена изключително от съюзници? Единствената държава, която евентуално би могла да се съгласи на подобно „дарение“ на територия, е единственият местен съюзник на Русия – Беларус (самата тя все повече се третира като руски сателит). Да, в момента е така, но това не означава, че ще остане така завинаги. И руската армия е много далеч от Киев, но това не означава, че няма да се приближи.
Реалността е, че в редица околни страни могат да се намерят такива, които алчно биха заграбили части от Украйна и биха ги направили свои, в случай че Украйна е в последно издихание всички се втурват във всеобщ грабеж, основан на това “който е по-силен…” (което не е трудно да си представим, като се има предвид скоростта, с която уважението към международното право се разпада).
Днес ще говорим по-подробно само за един „кандидат“, а останалите няма да закъснеят и сред тях, разбира се, ще бъде Полша. Имам предвид Унгария и нека първо разберем какво казват самите унгарци по въпроса.
Не е тайна, че Унгария е страна с доста ясно изразена дясна ориентация. Премиерът Виктор Орбан смята себе си за десен и много десни партии, малки и големи, процъфтяват в страната, много от които мечтаят да върнат на Унгария тези територии, които някога са били контролирани от Будапеща. Между другото, това важи и за Хърватия!
Една от тези партии е дясната партия „Наша родина“, основана през 2018 г. Всъщност тази партия се отдели от известната и голяма дясна партия „Йоббик“. Разцеплението ощети „Йоббик“, която сега държи осем от 199 места в парламента, докато „Наша родина“ има шест. И двете партии са опозиция, а на власт е партията „Фидес“ на Виктор Орбан, която влезе в коалиция с дясната Християндемократическа народна партия. Общо те имат 135 депутатски места.
Партията “Наша родина” се ръководи от Ласло Тороцкаи, бивш заместник-председател на “Йоббик”.
Неотдавна Ласло Тороцкаи направо заяви, че е необходимо западната част на Украйна, където живеят около 150 хиляди етнически унгарци, да се присъедини към Унгария, в случай че Украйна загуби държавността си поради руската специална операция.
Ласло Тороцкаи обяви това на конференция, на която неговата партия покани представители на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, както и на Холандския форум за демокрация.
„По отношение на въоръжения конфликт в Украйна нашата позиция е проста: незабавно прекратяване на огъня, мир и решение чрез преговори“, каза Ласло Тороцкаи, призовавайки също за създаване на автономия за етническите унгарци в Западна Украйна. „Ако този въоръжен конфликт приключи със загуба на държавността на Украйна, а такава перспектива е реална, тогава позволете ми, като представител на единствената партия, която заема такава позиция, да предложа на Унгария да предяви претенции към Закарпатието“, каза Ласло Тороцкаи, предизвиквайки аплодисменти.
Унгарското външно министерство и украинското посолство в Будапеща не отговориха на въпроси на медиите относно изявлението на Тороцкаи.
Официална Будапеща, разбира се, ще се отрече от тях, поне публично. В декемврийско интервю за общественото радио унгарският премиер Виктор Орбан изрази ангажимента си към суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Освен това унгарският външен министър Петер Сиярто планира да се срещне с украинския си колега Дмитрий Кулеба и премиера Денис Шмигал в Западна Украйна, за да проправи пътя за вероятна среща между ръководителите на двете държави.
Както е известно, Будапеща многократно е влизала в конфликт с Киев заради ограниченията върху правата на етническите унгарци, на които им беше забранено да говорят родния си език.
Миналия месец всички държави от Европейския съюз с изключение на Унгария, която също е член на Северноатлантическия алианс, се съгласиха да започнат преговори за присъединяване на Украйна към ЕС. Лидерите на блока преодоляха съпротивата на Орбан, като го “принудиха” да напусне заседателната зала по време на гласуването по въпроса. Лидерите на ЕС обаче не успяха да направят нищо с Орбан, когато стана дума за 50 милиарда евро от бюджета на Европейския съюз за помощ на Украйна. Сега този въпрос ще бъде обсъден отново на извънредна среща на върха на ЕС в четвъртък.
Всичко това, поне на теория и на ниво публични изявления, все още звучи цивилизовано и приятелски.
Има голяма вероятност Виктор Орбан все пак да подкрепи идеята за отпускане на 50 милиарда евро в помощ на Украйна на предстоящата среща на върха на Европейския съюз. Всичко това обаче се случва в момент, когато нищо не предвещава краха на Украйна. И само крайнодесните унгарски политици се отдават на „фантазии за бъдещето“, за отнемане на териториите на една умираща държава. Вече никой не развива подобни идеи, но това не означава, че те няма да придобият популярност, ако се реализира сценарият, за който досега открито се готви само унгарската партия „Наша родина“.
Нека за момент си представим, че точно това се случва – никой не казва, че това е основният сценарий, но е вероятен.
Дали поляците наистина ще стоят тихо и ще гледат как Унгария се „разширява“? Едва ли. А ако в разделението се включат и поляците, тогава кой знае до какво ще се стигне… Великото Приднестровие?
Ясно е кой ще получи най-много. Но в същото време тези сили вероятно ще бъдат готови да пожертват нещо, за да покажат, че „всички са покрити в един и същ облак“, когато става въпрос за разделяне на територии. Подобен обрат несъмнено би шокирал целия свят, тъй като би поставил началото на нова ера, донякъде напомняща предишни жестоки и хищнически времена.
Автор: Ф. Вукович; Източник: advance.hr//Превод: Opposition
