За хората, които обаче нямат чешма или телевизор у тях, сиреч, за тези, които не познават лицето Диана Русинова, нека дадем малко предистория за тази светла персона.
Преди да стане толкова популярен експерт по пътна безопасност, въпросната дама стана известна първо покрай АПИ, медиите и МРРБ, като един от кандидатите, които искаха да усвоят 9 млн. лева държавни пари, за да наблюдават родните дупки по пътищата от космоса. Да, добре чухте, от космоса.
Русинова искаше да прибере 9 млн. лева в общи линии, за да върши нещо от рода на това – да седиш на Марс и да пушиш пура, за да предположиш, че по пътя Бяла – Русе има дупки. Гениално занимание, би казал някой близък на крипто-кралицата Ружа Игнатова.
След като обаче по чудо проектът не бе одобрен, най-изненадващо Русинова реши да се провъзгласи за експерт по пътна безопасност, като дори регистрира ООД с наименование “Агенция за транспортни проучвания и прогнози” и небезизвестното сдружение „Европейски център за транспортни политики“. Никой не знае как само в рамките на седмица Русинова успя да се трансформира от детски педагог в най-високо ценен експерт, шумно прокламиран из всички мейнстрийм медии. Случайно или не, с времето тя все по-тенденциозно започна да насочва вниманието на публиката и да дава отрицателни оценки само срещу обекти, изпълнени от неудобни за ГЕРБ организации. Случайност? Едва ли.
По-внимателен и детайлен анализ показва, че дори и към момента близки до ГЕРБ компании продължават да прибират неправомерно държавни средства за поддръжка на пътищата у нас, а въпросната експертка Русинова почти не им обръща внимание. Безспорно е също така, че от доста време вече ние всички си лягаме и ставаме със скандалите около Агенция “Пътна инфраструктура”. Факти, които ни навеждат на мисълта, че АПИ продължава да е под властта на ГЕРБ и че все още е важен инструмент за извършване на корупционни схеми от компании, близки до Борисовата партия. Практиката да се разпределят средства към свързани фирми и лица със съмнителни резултати, все още не е минало, а настояще.
Пример за поредната порочна практика на държавни институции е случай през недалечния юли месец, когато Автомагистрали ЕАД възлага работа по обект Автомагистрала “Тракия”, чрез Инхаус процедура, след изричното обявяване на инхаус процедурите за незаконна практика.
Прави впечатление, че изпълнението на въпросния обект и последващите действия се развиват по различен от утвърдения дотогава метод, а именно оценяването на определена работа от нашумялата в медиите псевдо експерт по пътна безопасност Диана Русинова, напълно отсъства.
Човек би се зачудил дали изпълнението на конкретната Инхаус процедура не е осъществено от приближена на г-жа Русинова фирма. И може да се окаже прав. Най-малкото поради простата причина, че дъщерята на собственик на строителна фирма, близка до ГЕРБ и неспирно печелеща поръчки от АПИ, е начело на “Спейс Технолоджи Солюшънс”ООД, чрез която фирма Диана Русинова щеше да брои дупките. До тук само ще ви кажем, че името на собственика на строителната фирма, изпълнила Инхаус процедурата за Автомагистрали ЕАД, е Иван Иванов, а неговата щерка е тази, която работи заедно с “независимото вещо лице” Русинова. Сами може да предположите, че към днешна дата, Русинова никога не е критикувала обект, строен от фирмата на Иван Иванов. Нещо повече. Примерите, онагледяващи директния лобизъм на Русинова в полза на тази пътностроителна компания, не са един или два.
А сега, преди да продължим по-нататък, ще ви дадем и малко предистория, за която и вестник “Банкер” написа подробна статия на 22ри Юли тази година.
Ако някой все още помни, нека не ни се сърди, че връщаме часовниците с 32 години назад, когато започна прословутия български преход. Причината е очевидна: днес всички говорят за това “явление”, но едва ли са много хората, които могат от първия опит да произнесат цялото му наименование. То, естествено, няма нищо общо с понятия като демокрация, цивилизационен избор, евро-атлантическа ориентация, влизане в Европейския съюз и НАТО и т. н.
Оригиналната формулировка е “Преход към пазарна икономика и развито гражданско общество”, но размиването й започна още от самото начало и затова от 10-15 г. насам почти никой вече не се сеща откъде тръгнахме и накъде се бяхме запътили. И затова днес претенциите, че държавата е длъжна да гарантира всичко на всички, са стотина пъти по-големи, отколкото по времето на социализма.
Горе-долу по същата сюжетна линия се разви и прословутия неправителствен сектор.
До към 2005-2007 г., структурите на т. нар. гражданско общество горе-долу изпълняваха мисията си. Уточнението “Горе-долу” е много необходимо, защото по онова време регистрираните неправителствени организации бяха не по-малко от 50 000, но само една част от тях, примерно – 10 процента, наистина гонеха благородни цели.
Всичко останало фактурираше несъществуващи разходи (т.е. помагаше на бизнеса да не плаща данъци), източваше държавния бюджет или “усвояваше” средства по предприсъединителните програми ФАР, САПАРД и ИСПА.
С две думи – през онзи период бе финализирана задкулисната стратегическа “операция”, призвана да обзаведе България с
неправителствена номенклатура, бюрокрация и храненици
на организираната престъпност (т.е. “бели якички”). Или казано още по-просто – задкулисието официализира себе си чрез неправителствено огледално копие на държавата като институция.
Примери за такива метаморфози – колкото щеш. Един обаче боде очите с безподобната си безпардонност.
Става дума за прословутото сдружение “Европейски център за транспортни политики”, представляван от лицето Диана Русинова. Името й нашумя в публичното пространство като специалист по пътна безопасност, в което по принцип няма нищо лошо. Проблемът е, че няколко години след въпросното “нашумяване”, тя реши да надскочи собствените си възможности и да се превърне в законодател по пътна безопасност от европейски мащаб.
В името на тази идея (по-скоро – бизнес план), тя си намери подходящите спонсори и пиар експерти, след което ние – обикновените простосмъртни –
взехме да лягаме и да ставаме със съветите на Диана Русинова.
Гръмне гума – тя се произнася. Стане катастрофа – няма по-компетентен експерт от нея. Хванат пиян шофьор – пак тя ни дава акъл какво можело да се случи.
И така керванът си върви. Като няма никакви изгледи скоро да спре. Защото, ако някой искаше да разбие задкулисието в Агенция “Пътна инфраструктура”, да разследва порочните практики и да разобличи генераторите на корупция през последните пет-шест години, съвсем спокойно можеше да прочете какво пише от месец и половина във фейсбук профила си бившият народен представител Димитър Байрактаров.
Но ето че стигнахме там, откъдето започнахме.
Въпросната Диана Русинова, която по времето на двете служебни правителства миналата година, беше призната за човек на ГЕРБ и кандидат-усвоител на 9 милиона лева за наблюдаване на дупките по пътищата чрез сателит, днес вече управлява Агенция “Пътна инфраструктура”.
После, благодарение на Гроздан Караджов, тя се превърна в “законодател в сянка” – модерирайки незаконно (ха-ха) – първата широкоформатна среща между ресорният вицепремиер и министър и транспортния бизнес. Доказателството за съмненията ни е семпло:
дискусията е за разширяване обхвата на тол системата, а Диана Русинова бъкел не вдява от проблема.
Та, ей какво пише Байрактаров във Фейсбук профила си онзи ден (сряда, 27 юли):
“Некадърността и корупционния потенциал в част от ръководството на АПИ са неизмерими! За това предупредих преди почти два месеца ИТН чрез участие в предаването “Студио Хъ” в телевизия 7/8. Тогава заявих, че председателя на АПИ трябва незабавно да бъде уволнен, но както се вижда това не се случи…
Лично аз съм свидетел и на други нарушения и вероятно престъпления на това ръководство на АПИ, които трудно могат да се асимилират от нормалните хора по характера на наглостта и циничността на извършването им!
Дали ще признаят от АПИ, че поръчките са одобрявани от външно лице, което всеки понеделник е присъствало на оперативките, за да не кривне някой финикийски знак в друга посока! Лицето е известно в АПИ като брояч на дупки за милиони левове!
Прокуратурата явно ще има много работа с това ръководство на АПИ, а лично аз се надявам най-после да има и хора, облечени в раирани дрехи за дълго време”. И понеже дори на най-големите “разкривачи” на истината във Фейсбук не им стиска да назовават нещата с истинските им имена, да си кажем думата: лицето, което всеки понеделник е присъствало на оперативките в АПИ, се казва Диана Русинова.
Доказателствата ни може и да са косвени, ама пък са си истински:
Първо – тя стана пръв критик на държавната политика в сферата на пътната безопасност достатъчно късно – когато служебният министър Виолета Комитова й резна обществената поръчка за наблюдение на дупките по пътищата от космоса – срещу 9 милиона с ДДС за сметка на държавата, естествено.
Второ – през февруари 2022 г., без изобщо да й е работа, тя наистина се възползва от министър Гроздан Караджов и го скара с целия бранш на превозвачите. Водейки техен разговор за тол системата и тол таксите, тема, нямаща нищо общо с тясната специалност на широко скроената Диана.
Трето – онзи ден научихме, че под нейно давление в АПИ е назначен един бивш служител на “Държавна автомобилна инспекция”, изхвърлен навремето заради корупция. Той се казва Красимир Пъргов и не е върнат там, откъдето е изхвърлен, а е инсталиран в Дирекция “Пътна безопасност и планиране” по заместване.
И четвърто – всичките шест обществени поръчки, отменени безропотно от актуалния шеф на АПИ, как ли би трябвало да ни се струват?
Вкратце казано – като повод за разследване на безкритично обслужване на корпоративни интереси. Но, когато качеството на прокурорската работа зависи от вещи лица като Русинова?
Последният въпрос е риторичен.
