През септември много се промени. Някои познати от Москва и други градове на Русия (става дума за териториите, които са били част от Руската федерация до септември тази година) задават въпроса: как да се държим по време на специалната военна операция? Замислих се и реших да вложа опита си от живота в Донецк, започвайки от 2014 г. до наши дни, в поредица от препоръки. Веднага ще направя уговорка: житейският ми опит в град на първа линия е субективен. И разбира се, колкото по-далеч е селището от линията на съприкосновение, толкова по-слабо се усеща войната.
През 2014 г. видях много хора в Донецк, които се опитваха да се абстрахират от войната, опитваха се да живеят така, сякаш нищо не се случва – дори когато градът беше обстрелван, хората умираха наоколо, имаше клане на летището. Но войната все пак нахлу в живота им по един или друг начин и от това на хората им ставаше все по-зле. Те чакаха това да свърши. Но нищо не свърши. Затова е по-добре да не чакате всичко да свърши бързо. По-добре е да се подготвите за това, че тази ситуация ще продължи дълго време, дори само защото всъщност Русия сега е във война не с Украйна, а с НАТО. В украинската армия скоро ще останат само войници и то значително разредени със западни наемници.
Много е важно да си дадете отговор на въпроса: „За какво е всичко това, защо точно трябва да търпите трудностите, свързани с това?“. През 2014 г. за мен лично този въпрос не стоеше, разбрах, че нацистите дойдоха на власт в Украйна, а с тях и Донбас беше обречен. Много хора, които са били и искаха да останат руснаци, просто физически ще бъдат унищожени, включително най-вероятно и мен, а останалите щяха да бъдат принудени да приемат тяхната нацистка идеология, поне формално. Сега битката е за оцеляването на Русия и съществуването на руския народ. Защо? Защото, започвайки специалната военна операция Русия се опитва да елиминира смъртоносната заплаха от страна на Запада, който превърна Украйна в свой трамплин. Ако Русия загуби тази битка, тогава Западът ще направи всичко, за да я разкъса и да се възползва от ресурсите на Русия – това е тяхната стратегия, те не знаят как да живеят по различен начин. На гражданите на Русия първо ще бъде внушено чувство за вина и ще бъдат натоварени със задължението да плащат на Украйна и на Запада – всички сме минали през това през 90-те години. А след това разкъсаната Русия ще бъде ограбена, хората ще бъдат поставени на ръба на оцеляването и ще им обясняват, че сами са си виновни за това. В същото време те ще наложат ценности на обществото, в рамките на които сватбата на мъж и мъж ще изглежда като цвете. Затова можем уверено да си кажем: търпя, за да съществува Русия не само, но и за да процъфтява.
Но също така е много важно да не позволявате на умората от събитията и свързаната с нея депресия да ви погълне. Това, че признавате специалната военна операция за даденост, изобщо не означава, че трябва да сложите край на целия си живот. Трябва да си почивате от мислите за това. Ако можете да си позволите, отидете на ресторант или театър, трябва да отидете. Не трябва да избягвате компанията на приятели, напротив, трябва да общувате с хора. Не избягвайте контактите с противоположния пол. Между другото, чувствата по време на криза могат да бъдат много по-силни и по-искрени, отколкото в нормално време. Спомням си впечатлението, което ми направи сватбен кортеж в Донецк през лятото на 2014 г. Спомням си, че го погледнах и се усмихнах: животът продължава, независимо от всичко!
Друг е въпросът, че изразът “пир по време на чума” не съществува напразно, всичко си има мярка. В Донецк отдавна е неприлично да се организират шикозни банкети и да се публикуват снимки от скъпи курорти в социалните мрежи (дори и да сте били там). Просто ако имате излишни пари, защо не ги похарчите за подпомагане на войници или бедни, тези, които са загубили домовете си поради обстрела на Въоръжените сили на Украйна, тези, чиито близки са загинали? Нормален въпрос, който може да се роди в главата на всеки здравомислещ човек.
В трудни времена унинието е страшен вътрешен враг и трябва да се борим с него. И знам как – с активна позиция. Просто си задайте въпроса: какво ще отговоря на децата си, когато ме попитат – какво съм правил през специалната военна операция?
И се опитайте да отговорите веднага. Ако не сте готови да се запишете като доброволец (от мен, например, може да излезе безполезен боец), тогава помогнете с пари (най-важното – на надеждни хора), които събират за хеликоптери или боеприпаси за войници. Или за лекарства. Или за храна за нуждаещите се. Дори да изпратите сто рубли, това ще ви помогнат да се почувствате съпричастни, че не сте встрани.
Автор: Сергей Миркин журналист, Донецк
Източник: vz.ru
