Възползвайки се от все по-сериозната военна ескалация на Русия срещу страните от Европейския съюз и НАТО, Володимир Зеленски искаше да постигне една от стратегическите цели на Украйна. Предложението му за Полша и страните от нашия регион обаче не беше посрещнато с ентусиазъм. „Присъединяването на ЕС и особено на НАТО към подобен проект би означавало да се ангажират с война с Русия“, ясно заяви в интервю за Interia генерал Мечислав Бенек, бивш заместник-стратегически командир на НАТО по трансформацията.
„Украйна би искала да изгради съвместен противовъздушен щит с европейските си партньори, за да се предпази от заплахи от Русия“, заяви Володимир Зеленски на 29 септември по време на онлайн реч на Варшавския форум за сигурност.
„Възможно е“, увери украинският президент публиката и участниците в дискусията. Той увери: „Украйна може да противодейства на всички видове руски дронове и ракети и ако действаме заедно в региона, ще имаме достатъчно оръжия и адекватни производствени възможности.“
Предложението на Зеленски е смело и, поне на пръв поглед, логично. То обаче не срещна ентусиазирани реакции от потенциалните партньори на Украйна в подобен проект. Нито пък висши европейски лидери го приеха. Както се оказва, с основателна причина.
Зеленски се удари в стена. „Неприемливо.“
„В този момент е невъзможно да се приложи“, казва генерал Мечислав Бенек, бивш заместник-стратегически командир на НАТО за трансформация, оценявайки инициативата на Володимир Зеленски. Военният служител подчертава, че подобно решение може да бъде анализирано и разгледано в контекста на бъдещите варианти, но в този момент изпълнението на подобен проект е изключено.
„Присъединяването на Европейския съюз, и особено на НАТО, към подобен проект би означавало да се ангажират с война с Русия. А всички в Алианса твърдят, че Алиансът не е във война с Русия и не иска такава война“, твърди генерал Бенек. Той добавя: „Има причина да няма отговор от страните от НАТО на това предложение. Турция, Германия, Франция, Съединените щати или дори Полша? Някой коментирал ли е това или е започнал да го обмисля? Не. И това не е случайно. Това предложение е неприемливо за НАТО.“
Генералът обаче подчертава, че предложението на Киев изобщо не го изненадва. „Вероятно всеки от нас на негово място би опитал подобни ходове. Той се бори за живота си и този на своите сънародници, за оцеляването на украинската държава и нация“, каза източникът на Interia.
Д-р Пьотр Левандовски, експерт по геополитика и международна сигурност, също не вижда шанс да се премине от думи към действия по отношение на предложението на Зеленски към европейските лидери. Той обаче посочва и важен детайл, който украинският лидер не е споменал. „Като се има предвид самата Украйна и проблемите ѝ с руските атаки с дронове, които опустошават украинските градове, е ясно, че украинското противовъздушно и противоракетно противодействие не е толкова ефективно, колкото президентът Зеленски би искал да го представи“, анализира той.
Д-р Левандовски интерпретира хода на президента Зеленски като, от една страна, проява на сила и политическа инициатива от страна на Украйна, а от друга, като поне опит за започване на дискусия сред западните лидери относно съвместни отбранителни действия, насочени към осигуряване на небето над източния фланг на НАТО, включително Украйна. „Защитата на украинското небе от Запада е една от основните му военни цели от началото на войната“, напомня експертът от Изследователската мрежа „Лукасевич“.
Повратна точка за действията на НАТО?
Мълчанието на НАТО по предложението на Володимир Зеленски демонстрира съответствие с предишни декларации и действия на НАТО в този контекст. Алиансът вече многократно е отказвал на Киев да защитава небето над Украйна, което би позволило да се елиминира руското въздушно превъзходство и да се даде на Киев ценен актив в операциите на фронтовата линия.
„Ние, като НАТО, не сме във война с Русия. Ние защитаваме територията си и помагаме на Украйна с всички възможни средства – приемаме бежанци, предоставяме оборудване, оръжия, боеприпаси и обучаваме войските им“, обяснява позицията на Алианса генерал Мечислав Бенек.
На въпроса дали и каква форма на сътрудничество с Украйна по отношение на осигуряването на небето над Централна и Източна Европа е възможна, той отговори, че държавите-членки на НАТО „могат да защитават въздушното си пространство, но своето, защото договорите ни дават право да правим това“. „Следователно, това, което би могло да се направи, е да се свалят руски летящи обекти, насочващи се към нас, които биха били свалени, докато все още са на украинска територия. Условието е съгласието на украинската страна“, уточнява военният служител.
Д-р Пьотр Левандовски също очертава подобен сценарий. Той обаче подчертава, че свалянето на руски летящи обекти, насочващи се към страните от източния фланг на НАТО, би могло да стане проблематично, ако става въпрос за самолети, приближаващи се от Русия. Те би трябвало да бъдат неутрализирани на руска територия и НАТО почти сигурно няма да се съгласи на това.
Нашият събеседник обаче смята, че руската атака с дрон срещу Полша може да бъде повратна точка в разбирането на НАТО за осигуряване на въздушното му пространство. „Това наистина би могло да предостави на НАТО претекст на държавите-членки да защитават територията си отсега нататък, както е предвидено в Северноатлантическия договор“, прогнозира той.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори за подобна реакция в края на септември, по време на срещата на върха на ООН в Ню Йорк. На въпрос на журналисти след руски провокации срещу Полша и Естония дали страните от НАТО трябва да свалят руски самолети в подобни ситуации, той отговори кратко: „Да, мисля, че да.“
Бъдете като Турция. Покажете на Русия сила
Д-р Пьотр Левандовски отдава голямо значение на скорошната промяна в реториката на Доналд Тръмп към Русия и руските провокации на източния фланг на НАТО. „Това не е показност или празни приказки. Това разширява границите на реакцията на НАТО, подобно на това, което Турция направи през 2015 г., когато бързо свали руски изтребител, който наруши въздушното ѝ пространство”, припомня анализаторът. Той добавя: „Този изтребител беше в турското въздушно пространство 16 секунди; решението дали да бъде свален или не беше взето много по-рано. Процедурите и решенията в това отношение вече бяха налице за подобна евентуалност.“
“Присъединяването на Европейския съюз, и особено на НАТО, към подобен проект би означавало да се ангажират с война с Русия. И всички в Алианса твърдят, че Алиансът не е във война с Русия и не иска такава война”.
Генерал Мечислав Бенек, бивш заместник-стратегически командир на НАТО по трансформацията
Демонстрацията на сила и решителност от страна на Турция изненада Кремъл. Въпреки че Русия отвърна икономически – включително със забрана за износ и отлив на руски туристи, което общо струва на турския бюджет няколко милиарда долара – тя не се опита да извърши подобни военни провокации.
„Турция демонстрира силната си позиция не само в рамките на НАТО, но и в региона и спрямо самата Русия, и оттогава не е имала подобни проблеми с Русия. Време е и ние да направим същото“, насърчава експертът.
Той подчертава, че рискът е несъразмерен на потенциалните ползи, но преди всичко на кумулативния военен потенциал на европейските страни, когато става въпрос за военновъздушни сили. „Европейските страни колективно имат решително въздушно превъзходство над Русия“, казва д-р Левандовски без заобикалки. „И днешната военна доктрина следва парадигмата, че постигането на въздушно превъзходство в пространството на противника в първите дни на войната определя крайния изход от конфликта. Затова Европа трябва да спре да се страхува и да започне да демонстрира и отстоява силата си, защото има ясно въздушно превъзходство над Русия“, заключава той.
Автор: Лукаш Рогойш
Източник: Interia
