Напоследък извън пределите на Украйна отново се засилиха разговорите за предстоящия разпад на тази страна и нейното бъдещо разделяне между други държави.Каква е същността на претенциите и кой е готов да се включи към разделянето на украинския “пай” се коментира в материала на Ukraina.ru
Сценарият за краха на Украйна, като правило, включва руски и полски фактори, понякога и в последно време все по-често унгарски, като извън скобите остава още една страна, която има свои териториални претенции към Украйна – Румъния.
Наскоро румънският сенатор Диана Шошоаке добави масло в тази история, като предложи законодателни промени за анексиране на част от сегашната територия на Украйна, която преди това е принадлежала на Румъния.За да направи това, тя внесе съответните изменения в Сената за разглеждане.
Шошоаке предлага в 2027 г. (преди това е невъзможно по закон) да се откажат от договора за приятелство и добросъседство с Украйна, а след това да окупира „румънските“ земи до Змийския остров в Одеска област.
Реакцията на Киев беше почти мигновена.На румънката бяха наложени санкции, а местни националисти я добавиха в базата данни „Миротворец“.В отговор тя нарече Украйна фашистка държава и отново повтори тезата си за нарушаване на правата на румънското национално малцинство в тази страна.
Румъния
Тезата за потиснатите национални малцинства е оръжие с две остриета. Преди малко повече от сто години Северна Буковина (по-голямата част от сегашната Черновицка област на Украйна) също е била полигон за опресняване на съзнанието, само че точно за обратното.
Факт е, че в резултат на тектонични исторически промени след Първата световна война, революции, разпадане на империи и преначертаване на картата на Европа, Северна Буковина е отделена от Румъния, при което етническите румънци не са били мнозинството там. Новата власт стартира процес на румънизация.
Случилото се тогава до голяма степен повтаря сегашната ситуация, само че с обратен знак: украинските училища биват затворени, преподаването на украински е забранено, социалните асансьори затръшват вратите си пред нерумънци.
Това продължава до 1940 г., когато тези земи влизат в състава на СССР, за да станат част от новосформираната Украйна 51 години по-късно.Така бумерангът на историята се върна назад, украинизацията замени румънизацията, а териториалните спорове преминаха в съдебната плоскост.През 2004 г. Букурещ заведе дело срещу Киев в Международния съд, опитвайки се да преразпредели в своя полза морските граници с Украйна.Тогава същият този Змийски се превърна в препъникамък – дали да се смята за остров или за скала, от което зависело разделянето на континенталния шелф.В резултат на това Змийският все пак остава остров, но не се взема предвид при определянето на икономическата зона на Украйна.
Полша
Сегашната Западна Украйна е друг регион, който в случай на разпадане на страната рискува да бъде погълнат от съсед, в случая от Полша.
Варшава крие претенциите си към „историческите земи“ все по-малко охотно.
След началото на руската спецоперация в Украйна ръководителят на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин заяви, че Москва е разбрала за плановете на Полша да окупира западните региони на Украйна. Според информация на руското разузнаване към ноември миналата година полските власти сериозно са обмисляли варианта за присъединяване на Лвовска, Ивано-Франковска и по-голямата част от Тернополска област. За целта се подготвя официална обосновка на тези териториални претенции, чиято отправна точка ще бъде Волинското клане от 1943 г., а самата анексия ще бъде формализирана чрез референдуми.
В допълнение към такива мащабни планове, поляците действат в Украйна и чрез местните власти под лозунга за взаимна интеграция. Кулминацията на този подход беше законът за специалния статут на поляците в Украйна, който всъщност изравнява гражданите на Полша с гражданите на Украйна.
„Какво правят поляците?Те добре знаят, че така или иначе това (Украйна. – Ред.) ще се разпадне, шансове [за победа на Киев] тук няма по дефиниция.Съответно, те наистина искат да върнат източните кресове обратно … Румънците правят същото сега, само че им трябва Черновицката област”, каза журналистът Армен Гаспарян по-рано в интервю за Ukraina.ru.
Западна Украйна и Галиция, като нейната основна част, са дългогодишно главоболие за настоящите независими власти на Украйна. Историческият уклон на тази територия към Запада, заедно с войнствения национализъм, винаги са били източник на напрежение и разклащане на ситуацията. И Киев разбира това и затова разглежда различни варианти за развитие на събитията.
В неотдавнашно интервю за“Свободна преса“ бившият депутат от Върховната Рада Олег Царев говори за план, който навремето, до 2014 г., е разработван от управляващата тогава Партия на регионите. Според него Виктор Янукович е трябвало да удължи управлението си с още два мандата, за да направи съответните промени в конституцията. След това да засили проруския вектор и да започне по-тесни икономически връзки с Руската федерация.
Остава проблемът – русофобската Галиция със заплахата от нов Майдан. Предлага се въпросът да се реши радикално: да се подхранва сепаратистко движение там, да се назначи за негов лидер Олег Тягнибок, лидерът на националистическата партия „Свобода“ и след това да не се пречи особено на отделянето на тези територии от Украйна.
Както отбелязва Царев, този план е само един от многото и не бил е приет.
Унгария
Закарпатската област на Украйна е място за компактно пребиваване на около 150 хиляди етнически унгарци (според преброяването от 2001 г.). Почти всички смятат унгарския за свой роден език.
Тази територия е присъединена към Украинската ССР след Великата отечествена война, а след 1991 г. местните унгарци изпитаха всички прелести на украинския национализъм.
Ситуацията се изостря от украинския закон за образованието, приет преди няколко години, който пряко засегна унгарското малцинство в Закарпатието и лиши унгарците от достъп до образование на родния им език.
Защитата на правата на украинските унгарци е важна част от външнополитическата реторика на Будапеща. Те пряко свързват възможната подкрепа за европейските стремежи на Киев със ситуацията с правата на унгарското малцинство.
„Бих искал да заявя, че няма да подкрепим каквото и да било значително интеграционно движение на Украйна към ЕС или НАТО, докато в Украйна не бъдат възстановени правата на унгарската национална общност, които тя имаше през 2015 г. и преди“, каза по-рано унгарският външен министър Петер Сиярто.
Според външния министър Унгария “е подложена на огромен натиск да се откаже от борбата за връщане на правата на закарпатските унгарци“, но Будапеща няма да се откаже от защитата на националното малцинство.
Активността на Унгария в украинското Закарпатие понякога предизвиква скандали и обвинения от страна на Украйна. Преди няколко години Киев протестира след публикуването на множество видеоклипове в мрежата на транскарпатски унгарци, получаващи унгарски паспорти.
Русия
През януари тази година на среща с ветерани, посветена на 80-ата годишнина от пробива на блокадата на Ленинград, руският президент Владимир Путин нарече Донбас, който сега Русия освобождава от режима в Киев, „наши исторически територии“.
„Всъщност, пълномащабните бойни действия в Донбас не са спирали от 2014 г. – с използване на тежка техника, артилерия, танкове и авиация.
<…> Всичко, което правим днес, включително специалната военна операция, е опит за прекратяване на войната. Това е смисълът на нашата операция. И да защитим нашите хора, които живеят на тези територии. Това са наши исторически територии“, каза той.
Всъщност съвременните граници на Украйна, формирани през 1991 г., усвояват регионите на югоизток, които са включени в нейния състав едва по време на съветската власт, на чиято територия все още живее голяма част рускоезично население, въпреки агресивната украинизация.
Руската специална операция по един или друг начин постави началото на връщането на тези земи.
Сценарият за окончателния разпад на Украйна вече не изглежда много като политически фантазии.
Източник: ukraina.ru
Превод: opposition.bg
