Украинската военнослужеща с позивна „Кира“ си спомни как миналата есен нейният батальон, сражаващ се в Южна Запорожка област е бил нападнат от „миша епидемия“.
„Представете си, лягаш да спиш и нощта започва с мишка, която пълзи в панталона или пуловера ви, или дъвче върховете на пръстите ви, хапе ръката ви.
Можеш да поспиш два или три часа, в зависимост от това какъв късмет имаш“, разказва Кира пред CNN. Тя смята, че в нейната землянка, предназначена за четирима войници, е имало около 1000 мишки. „Не мишките ни посещаваха; бяхме техни гости.”
Нашествията се дължат отчасти на промяната в сезоните и цикъла на чифтосване на мишките, но също така са мярка за това как войната е станала статична, след като контраофанзивата на Украйна беше до голяма степен отблъсната от силно укрепената руска отбрана.
Сред поредната сурова зима мишките търсят търсят храна и топлина по протежение на близо 1000 километра (621 мили) фронтова линия, разпространявайки болести и недоволство сред бойците.
Кира казва, че е опитала всичко, за да отърве землянката от мишки: пръскане с отрова, пръскане с амоняк, дори молитва.
Магазините наблизо се запасили с продукти против мишки и имали голям оборот от тях, казва тя. Но тъй като мишките продължаваха да идват, те опитват други методи.
„Имахме котка на име Буся и в началото тя също помагаше и ядеше мишки.
Но по-късно станаха толкова много, че тя отказа да ловува. Една котка може да хване една или две мишки, но ако са 70, това е нереалистично“.
Видеоклипове, споделени в социалните медии от украински и руски войници, показват мащаба на заразата на фронтовата линия.
Виждат се мишки и плъхове да се шляят под леглата, в раници, електрически генератори, джобове на палта и калъфки за възглавници. На едно видео се вижда как мишки се изсипват от руска минохвъргачна кула като гилзи от картечница.
В друго котка се опитва да хване мишка върху фотьойл, преди войник да потупа горната част на седалката и десетки други да се спуснат надолу.
Котката, при безнадеждно численото превъзходство, признава поражението си и отстъпва.
Военното разузнаване на Украйна през декември съобщи за избухване на „миша треска“ в много руски части около Купянск в Харковска област, който Москва се опитва да превземе от месеци. В доклада се казва, че болестта се предава от мишки на хора „чрез вдишване на прах от миши изпражнения или чрез поглъщане на миши изпражнения в храната“.
CNN не успя независимо да провери това, но според украинската армия ужасните симптоми на болестта включват треска, обриви, ниско кръвно налягане, кръвоизливи в очите, повръщане и, тъй като засяга бъбреците, силна болка в гърба и проблеми с уринирането. Резултатът, казва украинското военно разузнаване е, че „„мишата треска“ значително е намалила бойните способности на руските войници“.
Не се казва дали украинските войски са били засегнати по подобен начин.
Украинските власти не посочват конкретни признаци на заболявания. Но има редица заболявания, свързани с живеенето в близост до гризачи, които имат подобни симптоми, включително туларемия, лептоспироза и хантавирус.
Тези съобщения напомнят Първата световна война, когато заради зловонното натрупване на отпадъци и трупове, „окопните плъхове“ са се размножавали бързо.
Плъховете са нощни животни и често са най-активни, докато войниците се опитват да си починат, причинявайки огромен стрес.
Робърт Грейвс, английски поет, който се е бил в окопите, си спомня в мемоарите си как плъховете „излизат от канала, хранят се с многочислените трупове и се размножават изключително бързо“.
Когато пристигнал нов офицер, през първата си нощ той „чул някакъв шум, осветил с фенера си и открил върху одеялото си два плъха върху, които се биели за откъсната ръка“.
През Първата световна война популацията на плъхове рязко се увеличава, когато конфликтът става позиционен. И има опасения, че войната на Русия в Украйна е в същата ситуация. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни каза пред The Economist в края на миналата година: „Точно както през Първата световна война, ние достигнахме такова ниво на технологиите, което ни поставя в безизходица.“
Игор Загороднюк, изследовател в Националния музей на националната история на Украйна каза пред CNN, че нашествието на мишките е отчасти поради пика на размножаването на гризачи през есента, но и поради последиците от самата война.
„Засетите през есента на 2021 г. зимни култури не бяха прибрани на много места през 2022 г. и дадоха обилно самозасяване. Мишките, които се хранят със зърно, оцеляха през много топлата зима и продължиха да събират новата реколта“, каза той.Войната също така разпръсна естествените хищници, позволявайки на мишките да се размножават по-свободно.
Освен че причиняват безпокойство и болести сред войниците, мишките също опустошават военно и електрическо оборудване. Кира разказва, че определено време е работела като свързочник и живеела отделно от другите бойни части в Запорожие. Мишките „успяваха да влязат в металните кутии и да прегризват кабелите“, прекъсвайки комуникацията.
„Мишките гризяха всичко: радиостанции, ретранслатори, кабели. Мишките влизаха в колите и гризяха електрическата инсталация, така че колите не палеха, а също изгризваха резервоари и колела“, разказва Кира. „Само загубите от мишките в нашата землянка възлизат на един милион гривни [$26 500].“
Загороднюк подчертава, че щетите могат да се окажат критични, „тъй като загубата на устройства за връзка може да струва животи“.
Докато Украйна преживява още една зима, проблемът с гризачите вероятно ще се влоши. „Ще става все по-студено и по-студено и те все повече ще влизат в окопите. Ситуацията няма да се промени, докато всички не преминат през това“, каза Загороднюк.
През Първата световна война войниците не успяват да решат проблема с окопните плъхове. Вместо това те ги убивали за спорт. Опитът да забиеш плъх на щик се превърнал във форма на забавление. Но популацията не намалява до края на войната. Но Загороднюк предупреждава Украйна да не позволява същото да се случи отново.
„Борбата срещу тях трябва да бъде организирана, а не да се разчита на войници и доброволци, които измислят различни начини за борба. Това е грешно. Все пак това е въпрос на боеспособност на армията. Трябва да се грижим за нашите войници“.
Автори: Кристиан Едуардс и Олга Войтович ; Източник: cnn.com// Превод и редакция: Opposition
