Американците изглежда в по-голямата си част, са подписали пакт да забравят за ерата на Covid-19. Единственото изключение: трудолюбивите прокурори в Министерството на правосъдието, които все още усилено преследват предприемчивите граждани, които може би не са били напълно честни в молбите си за икономическо облекчение, особено за пари в брой по програмата за защита на заплатите. Администрацията за малък бизнес смята, че е била ограбена в размер на 200 милиарда долара, което не дава покой във Вашингтон, окръг Колумбия.
Това не е голяма изненада; след като самият аз получих малко пари от тази програма предвид очевидните предсмъртни мъки на стартъп, в който работех през 2020 г., мога да кажа от първа ръка, че надзорът не беше строг. Моят спомен за молбата за опрощаване е, че формулярът учтиво попита дали имате намерение да измамите Администрацията на малкия бизнес (SBA); при отговор „не“, почти мигновено получавате поздравително съобщение, че заемът ви е опростен.
Така че може да бъдем извинени за известен скептицизъм относно най-новата идея за изпращане на американски ресурси във вид на кредити в Украйна: „отменими заеми“. Като част от продължаващите усилия да наливаме масло в огъня на прокси война, която толкова ни хареса, проукраинските републиканци издигат идеята за предоставяне на помощ на Киев на основата на „заем“ с нулева лихва, като инструментите за отпускане на заем са написани така, че някой (вероятно Конгресът , може би президентът) може да погаси заемите в бъдеще. Тази идея беше издигната в реч, изнесена в Южна Каролина от, изненадващо, Доналд Тръмп. (Тази класическа външнополитическа техника на Тръмп да е съгласен с последния човек, с когото е говорил, изглежда е напълно работеща).
„Нарича се заем. Даваме им парите и ако могат да ги върнат, ще ги върнат. Ако не могат да ги върнат, не е нужно да ги връщат, защото имат проблеми. Но ако парите отидат при друга страна, те ни зарязват като куче, както жената зарязва мъж след среща, защото той не я харесва. Ако това се случи с нашата страна, тогава просто ще им напомним за заема. И ние казваме: „Искаме парите си.“ Представете си, ние им даваме пари и след това те премислят. Като пример, да кажем, че даваме всички тези пари безвъзмездно. Вече сме вложили в Украйна над 200 милиарда долара. И те биха могли да сключат сделка с Русия през следващите три седмици и изведнъж вече не искат да имат работа с нас. Дадохме им стотици милиарди долари. И защо ние сме дали над 200 милиарда долара, а европейските нации, ако ги съберете, това е много сходна по размер икономика, са дали общо 25 милиарда долара?“.
Непримиримият военен ястреб сенатор Линдзи Греъм, прие тази препоръка и се съгласи с нея (макар и без никакво споменаване на изобретателното, ако не и ясно осъществимо желание на Тръмп да използва дълга като лост). В оптимистичния си пост в Х, той спекулира: „След като Украйна се изправи на крака, те ще бъдат икономическа сила поради достъпа си до масови находища на критични минерали, нефт и газ“. (Разбира се, ако случаят беше такъв, трябва да се запитаме защо преди войната е била толкова икономически изостанала.)
Според множество издания голяма част от Републиканската партия в Конгреса смята, че това е изходът от задънената улица около помощта за Украйна. POLITICO съобщава, че конкретната идея, която се предлага е, че част от 60-те милиарда долара на Байдън за въоръжаване на Украйна, ще отидат за американската отбранителна индустрия като субсидия (Републиканската партия има малко притеснения относно корпоративното благосъстояние на военно-промишления комплекс), а 12 милиарда долара ще бъдат заем. Това ще позволи на републиканците, които преживяват атака нза фискална отговорност, невиждана от дните на Нют Гингрич, да си глътнат езиците и да се изповядат на избирателите, на които вече им е писнало от безкрайни безплатни подаръци.
С други думи, те разчитат, че американският народ ще бъде достатъчно глупав, за да ги освободи от примката. За първи път в живота си трябва да се съглася със сенатора от Илинойс Дик Дърбин, който саркастично, но напълно уместно отбеляза: „Заеми за опрощаване, казвате? Иска ми се да имам няколко от тях“. Може ли да има съмнение, че става въпрос за същата безвъзмездна помощ под друго име? Ако правото на отписване бъде дадено на президента, тогава самият Байдън ще подпише съответния закон. Ако това е Конгресът, демократите и ястребите от Републиканската партия ще го отпишат. Така че по същество това е начин да се прокара още един пакет безвъзмездна помощ в ситуация, в която това е абсолютно невъзможно.
В една представителна демокрация винаги нещо печелите и нещо губите. Цялата работа тук е, че нашата законодателна власт го аргументира и създава закон въз основа на дебат и компромиси. Аз лично смятам, че изпращането на повече безплатни пари в Украйна е доста съмнително нещо. Осъзнавам, че има риск това да не е позиция на мнозина в законодателния орган и ако те загубят, губя и аз. Ето как работят тези неща. Това, което ме възмущава, са всички тези заобиколни маневри – когато вместо спорове и компромиси, на всяка цена се опитват да прокарат желания закон, криейки се зад смокинов лист.
Ако ръководството на републиканците позволи това да се случи, ще има последствия – в крайна сметка от самите гласоподаватели, но също така и от законодателите, на които им е останало нещо подобно на принципи. Споменът за импийчмънта на председателя на камарата е все още пресен. Защо не се отърсите от старите начини и не опитате отново?
Автор: Джуд Русо; Източник: theamericanconservative.com// Превод: Opposition
