Урок по история, 6 клас в малко частно училище (тук ги наричат независими) в югоизточна Англия. Тема на урока: преследване на евреите в нацистка Германия през 30-те години.
Във Великобритания задължителното училищно обучение започва на петгодишна възраст, така че до десетгодишна възраст децата вече знаят малко за Втората световна война, фашистките режими в различни страни и са чували за концентрационните лагери.
Библиотеки са изписани как и защо една просветена страна в центъра на Европа е стигнала до пещите на Аушвиц. Но в този урок учителят по история и английски Джоузеф Камдън кара учениците си да помислят само върху една от темите.
На децата внимателно се разказва за нарастващите ограничения и натиск върху еврейското население през 1933-1941 г.
Ожесточението и затягането нараства толкова бавно и постепенно, а примката се затяга толкова бавно, че страната всеки път има време да се примири и да свикне с това. Както в известния научен анекдот за тенджера с жаба на огъня, в която водата се нагрява толкова бавно, че жабата няма време да разбере съдбата си.
Шестокласниците трябва да попълнят пъзела в хронологичен ред:
- Евреите нямат право да членуват в спортни клубове (април 1933 г.)
- На евреите не е позволено да работят за правителството (април 1933 г.)
- Евреите губят правата си като германски граждани (септември 1935 г.)
- На евреите не е позволено да се женят за неевреи (септември 1935 г.)
- Еврейските лекари не могат да лекуват пациенти, които не са евреи (юли 1938 г.)
- На евреите не е разрешено да притежават бизнес (ноември 1938 г.)
- Евреите нямат право да посещават кина (ноември 1938 г.)
- Еврейските деца нямат право да ходят на училище с нееврейски деца (ноември 1938 г.)
- Евреите нямат право да карат коли (декември 1938 г.)
- Евреите нямат право да постъпват в университет (декември 1938 г.)
- Евреите могат да бъдат изгонени от домовете си по всяко време (април 1939 г.)
- Евреите трябва да са вкъщи от 20 часа през зимата и от 21 часа през лятото (април 1939 г.)
- На евреите не е позволено да имат радиоприемници (септември 1939 г.)
- На евреите не е разрешено да използват телефони (юли 1940 г.)
- Евреите над 6 години трябва да носят жълта звезда (септември 1941 г.)
- Евреите нямат право да отглеждат домашни любимци (февруари 1942 г.)
- Евреите не могат да купуват списания или вестници (февруари 1942 г.)
- Еврейските деца нямат право да ходят на училище (юни 1942 г.)
Г-н Камдън е на 35 години и е баща на семейство. Той се опитва да не плаши учениците, но не иска те да възприемат историята като нещо твърде далечно („като зад стъкло в зоопарк“, ще обясни той по-късно). „Представете си“, казва той на класа, „че един ден ще бъдете разделени на две групи и едната ще бъде отведена някъде, след което ще ви бъде забранено да играете футбол с тях, например по време на междучасието. Е, няма страшно, никой никога не е умирал от това, нали? Но след това ще ви кажат, че г-н Камдън вече не може да преподава на тази група…” Някои въздъхват – всички в училище обичат г-н Камдън. Въображението им работи бързо:
Не можем ли да играем заедно или да отидем на гости? Да вземаме книги от библиотеката? Да ползваме телефон? Какво друго? Ами родителите?…
Учителят прекъсва фантазиите, преди да са стигнали твърде далеч.
Сега децата трябва да седят в пълно мълчание и без да помръднат две минути, за да разберат как едно малко еврейско момиче е прекарало две години в окупираната от Германия Франция. Преди това учениците са изгледали кратък филм за това. Много е трудно да седят спокойно дори за една минута. Децата са слисани, сериозно объркани, изгубени.
– Господине, какво е правела тя през цялото това време?- питат те.
– Криела се – казва учителят.
* * *
Има много неясни неща за децата по време на този урок.
Как може да се отнеме имущество? „Това е тяхно е, не ваше!“ – недоумяват те. Защо да измъчваме хората? Защо да ги превръщаме в безправни нищожества? Защо да се прави животът им все по-непоносим? Защо германците са позволили това да се случи с гражданите на собствената им страна, с която са живели поколения наред? Защо евреите са изпълнявали заповедите и са позволили да бъдат отведени, за да бъдат убити в лагери?
В продължение на девет години хората били изтласквани от живота «steady and slow» (бавно и последователно).
Това е любима английска поговорка с алюзия към известната басня за мъдрата костенурка, която печели надпреварата срещу самоуверения заек. Обикновено поговорката се използва с положителна конотация, но сега не е така! Това е бавен, последователен и ужасен метод едни да бъдат обучени да измъчват, а други да страдат. „Това може да се случи с всеки народ“, казва г-н Камдън. Слава Богу, не на всеки е предопределено да провери това на практика.
Ами децата? Някои са ядосани, но повечето притихват и са силно разстроени. Доброто момиче Уенди пише в бележника си:
„Мога ли да съчувствам на главните герои от тази история?! Никой не може да разбере напълно Холокоста, без да го е преживял. Никой не иска повторение.”
Стивън за същото нещо: „Не мисля, че това може да се случи отново. Толкова много мъка и нещастие е претърпяно, кой би искал да мине през това отново?!“
* * *
Изучаването на Холокоста почти не съществува във Великобритания до 80-те години на миналия век, когато ситуацията започва да се променя.
През 1991 г. темата става задължителна в националната учебна програма по история за 11-14-годишните в държавните училища в Англия. Нещо повече, това е единствената „защитена статия“ от курса и не може да бъде премахната по преценка на преподавателя.
Уелс, Шотландия и Северна Ирландия нямат такова изискване, но и там Холокост се преподава широко. Темата се изучава основно в часовете по история (68%), история на религиите (17%), английски език (7%) и други дисциплини.
Често темата се разглежда няколко пъти – в 5, 6 и 9 клас, когато по преценка на учителя на Холокоста могат да се отделят 10 и повече часа. В някои училища изучаването на Холокоста е последвано от изучаване на други геноциди.
Правителството финансира подкрепа за някои програми и проекти и смята, че “изучаването и разбирането на ужасяващите събития от Холокоста” може да предотврати повторение на катастрофата.
В отчет на парламентарната комисия от 2016 г. една от задачите е определена като път на младите хора към „задълбочено разбиране на това какво означава да си активен и информиран гражданин“.
Проблемите в преподаването на историята на Холокоста се наблюдават редовно на най-високо държавно ниво, да не говорим за обществени и благотворителни организации.
Повече от десет години се провеждат специални безплатни курсове за обучение на преподаватели по темата за Холокоста.
Има дискусии в учителските среди за това как най-добре да се говори с децата за Холокоста. Няма одобрена програма или план, който да е задължителен за всички. Някои се фокусират върху морални, етични аспекти и последствия, други върху политическите уроци. Едно проучване със съжаление отбелязва, че учителите често се фокусират повече върху извършителите, отколкото върху жертвите.
Въпреки тридесет години усилия, различни изследвания показват “ограничена информираност” сред британския народ за някои важни аспекти от тази история.
Например, проучване от 2016 г. установява, че 68% от учениците не знаят какво е антисемитизъм, а една трета силно намаляват броя на убитите евреи. В проучване през учебната 2019/2020 г. 14,5% от анкетираните учители са посочили, че поне понякога са се сблъсквали с „отричане на Холокоста сред учениците“ (по-малко от 1% са се сблъсквали с „често“ и „винаги“). Освен това, 40% от учителите посочват, че срещат „ученици, изразяващи антисемитски настроения, поне от време на време“ (включително 2,5% „често“ и 0,2% „винаги“).
* * *
Повече от една трета от учителите в Англия използват бестселъра на Джон Бойн „Момчето в раираната пижама“, пълен с исторически грешки и сантиментални абсурди, за да преподават уроци за нацисткия геноцид.
Книгата разказва историята на приятелството между сина на коменданта на Аушвиц и еврейско момче, затворено в концентрационния лагер. Историята завършва трагично. Публикувана през 2006 г., книгата се продава в огромен тираж (повече от 11 милиона копия по целия свят) и през 2008 г. е заснет филм от Miramax и BBC Films.
Според доклад на Центъра за обучение по Холокоста към Лондонския университетски колеж, „Момчето в раираната пижама“ може да „увековечи редица опасни неточности и погрешни схващания“, когато се използва за обучение на млади хора за Холокоста.
Г-н Камдън признава, че това не е страхотна литература, но той също чете „Момчето в раираната пижама“ в час по английски.
За него това е книга за приятелството на деца, на които все още не са втълпени с фаталните класови, класови, съсловни и други подобни причини за неравенството. „Омразата у децата се ражда от мнението на тези, на които вярват. Единственият истински интерес и религия за децата е играта“.
След такива уроци десетгодишните му ученици изпитват много съчувствие и състрадание.
Дали ще дойде време за историческата истина и справедливост сред възрастните – Господ знае.
*Всички имена са променени по желание на интервюираните.
Автор: Евгения Дилендорф; Източник: novayagazeta.ru; // Превод: Opposition
