Саудитска Арабия постави ултиматум на Европейския съюз. Според влиятелната американска информационна агенция Bloomberg, Кралството заплашва да разпродаде европейски ценни книжа и дългови задължения и да срине цените им.
Това ще стане, ако Брюксел прехвърли в Украйна „замразените“ в европейските страни руски пари.
А това за момент са 280 милиарда долара!!! САЩ и Великобритания настояха за прехвърлянето им в Киев. Страните от ЕС обаче бяха против, опасявайки се, че това може да „подкопае тяхната валутна стабилност“.
В резултат на срещата през юни на държавните глави на западната Г-7, те приеха компромисен вариант: да използват само 50 милиарда долара от печалбите, получени от „замразените“ руски пари.
Подобни действия в Саудитска Арабия се оценяват като опасен прецедент, даващ законно право неочаквано да се конфискуват средствата на всеки чуждестранен притежател на западни ценни книжа.
Саудитците имат свои собствени причини да се страхуват, че нещо подобно ще се случи отново, само че вече по отношение на самите тях – Западът ги критикува за използването на смъртно наказание и други “нарушения на демокрацията”.
Вярно, Рияд официално опроверга заплахите си.
По този начин саудитското министерство на финансите в тази връзка посочи: „Нашите отношения със Запада и други страни се основават на взаимно уважение и ние обсъждаме всички въпроси, свързани със стабилността на международната финансова система.“
Но както знаем, „няма дим без огън“.
Същият Bloomberg получи неофициална информация от Министерството на финансите на Саудитска Арабия: „подобни заплахи могат да прозвучат като предупреждение към Г-7 относно възможните последствия във връзка с конфискация на чужди пари“.
Саудитските мотиви
И сега западните икономисти са предпазливи за по-нататъшни саудитски действия.
В същото време те обсъждат дали саудитците действат от лични интереси, опасявайки се че изземването на руски пари ще създаде опасен прецедент, или демонстрират солидарност с Русия. Какви са истинските мотиви на Саудитска Арабия?
„Не само саудитците, но и други „незападни“ играчи на енергийния пазар са нервни от опита да се завземат руските пари“, казва пред „Строго секретно“ Игор Юшков, водещ анализатор във Фонда за национална енергийна сигурност.
„Китай напоследък намали инвестициите в американски и европейски държавни облигации: ако преди те надхвърляха трилион долара, сега те са около 900 милиарда. Така Пекин демонстрира нарастваща загриженост за съдбата на средствата си. Това беше предшествано от предложение на европейски служители за „преразглеждане на инфраструктурните инвестиции на Китай“, което според тях е агресивна експанзия и трябва да се направи нещо по въпроса. Съответни действия са възможни и по отношение на Саудитска Арабия. Освен това, ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел открито заяви, че „Европа е прекрасна цъфтяща градина, заобиколена от враждебна джунгла“. Оказва се, че Саудитска Арабия също принадлежи към джунглата. Освен това европейските действия се обясняват както с политически, така и с чисто икономически обстоятелства“.
В момента европейската икономика не е в най-добра форма и състоянието й може да се влоши допълнително поради украинския конфликт и съпътстващите го процеси. Съответно стойността на европейските ценни книжа на пазара ще падне. И за да избегне финансови щети, Рияд може да ги продаде, преди да започне сривът. Освен това, самият Запад вече не демонстрира предишното си разположение към саудитците. От време на време в Съединените щати и Европейския съюз се чуват гласове относно недопустимостта на нарушенията на правата на човека (жени, мигранти и други) от страна на Саудитска Арабия на собствената й територия.
Друг враждебен акт от гледна точка на интересите на Рияд е обявеното от Запада предстоящо спиране на изкопаемите горива, включително петрола.
Западните държави се нуждаят от добри отношения със саудитците само когато петролът им е наистина необходим.
И през последните години Съединените щати и ЕС последователно намаляват тази зависимост, особено чрез увеличаване на производството на американско „черно злато“, по-специално на шистов газ. „Съответно Западът сега има много повече свобода в провеждането на близкоизточната политика. Освен това, паралелно с намаляването на покупките на саудитски петрол, потоците от „черно злато“ автоматично се увеличиха в китайска посока.
В резултат Китай вече е първият пазар за Саудитска Арабия, а самите саудитци са вторият най-важен доставчик на въглеводороди за Поднебесната.
И колкото по-малка е енергийната зависимост на Запада от саудитците, толкова повече китайците зависят от Рияд. Съответно антисаудитският сценарий става все по-вероятен. Китай е политически съперник и икономически конкурент на Запада. И като прекъснат саудитските петролни потоци към него, ЕС и САЩ ще нанесат мощен удар на Пекин. Саудитците разбират това и се подготвят съответно“, казва Игор Юшков.
Ще изплаши ли Саудитска Арабия Запада?
Междувременно, докато конфликтът между Европа и Саудитското кралство продължава, както и повишаването на лихвите се от всяка от страните, „изхвърлянето“ на европейски и вероятно американски ценни книжа от Рияд става все по-вероятно.
Това е много неизгодно за Запада. Все пак за САЩ и Европа саудитците са фазан, който снася златни яйца с диамантена инкрустация.
Саудитска Арабия е най-големият износител на суров петрол в света, резервите на нейната централна банка (SAMA) са в размер на 445 милиарда долара и нейния държавен фонд (Sovereign Wealth Fund) е почти 1 трилион долара.
И Западът гледа на всички тези пари с „ненаситно око“, като периодично въвлича Рияд в различни съвместни проекти, както и продава явно прекомерни количества оръжия за астрономически суми.
Досега сътрудничеството им е било взаимноизгодно и затова западните представители се надяват, че саудитците няма да скъсат напълно с тях. Западните финансисти смятат, че Кралството почти няма надеждни алтернативи освен валутите на Г-7, тъй като Рияд извършва повечето от търговските си транзакции в долари и евро. А самите служители на Саудитска Арабия по-рано заявиха, че е най-добре за тяхната икономика да се „придържат“ към долара, а през 2019 г. Рияд отрече появилата се информация, че обмисля продажбата на петрол в други валути.
Саудитската „независимост“
Все пак не може да се изключи, че подобни изявления се правят „за разсейване“.
Въпреки че още през януари 2023 г. министърът на финансите на Кралството не изключи, че ще търгуват в саудитски риали. А през последните месеци Рияд започна да сключва подобни петролни сделки в собствената си валута и китайския юан, за които се договори с Китай през ноември 2023 г. В резултат на това саудитците, игнорирайки все повече проамериканския паричен и геополитически ред след Студената война, се отдалечават от Съединените щати.
Експерти от външнополитическия аналитичен център Stimson от САЩ смятат отказа на Саудитска Арабия от долара за желание за постигане на по-голяма гъвкавост в отношенията с големите световни сили, включително Китай и Русия.
По този начин „саудитците демонстрират, че имат други възможности в новия многополюсен световен ред“. При това този стремеж се появи още преди украинския конфликт. Причината беше нарастващата американска критика към Рияд. Негативната реакция беше предизвикана не само от нарушенията на правата на човека, но и от убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул през 2018 г., както и от отказа на Вашингтон да подкрепи Кралството в противоречията с Катар.
Във всички тези епизоди властите на кралството виждат нарушения на негласния американо-саудитски съюз, който е в сила от 1974 г. и затова Рияд не иска да го спазва от своя страна.
Важно е да се отбележи, че този съюз предвиждаше задължителна продажба на петрол само за долари и инвестирането им в държавни облигации на САЩ. По този начин саудитците допринасяха значително за стабилността на американската валута. До голяма степен благодарение на тази подкрепа от Кралството, американците емитираха все повече съкровищни облигации, за да покрият непрекъснато нарастващия си бюджетен дефицит. Съответно, ако Саудитска Арабия се откаже от подобни споразумения, това ще удари сериозно финансовата система на САЩ като цяло.
На свой ред саудитците получиха гаранции за сигурност от Вашингтон, допълнително гарантирани от огромните покупки на американски оръжия от Рияд.
В случай на прекъсване на отношенията саудитците могат да загубят подкрепата на САЩ, а по-рано Саудитска Арабия демонстрира безпомощност в регионалните конфликти (с йеменските хуси).
Но страхува ли се Рияд да не стане лесна плячка за враговете си, включително Иран?
Сега тази заплаха вече не е толкова актуална. През март 2023 г. саудитците, при посредничеството на Китай, възстановиха дипломатическите отношения с преди това враждебния Иран, с който си съперничиха за господство в Персийския залив. Това вече беше пряко нарушение на насоките на САЩ и Израел за изолиране на Иран и знак за сериозна „кавга“ между Рияд и Вашингтон. Примерът с помирението на Рияд с Техеран също показва, че Китай има по-ефективни инструменти за решаване на проблеми от грубата сила. Пекин намали иранската заплаха за саудитците чрез дипломация, като се съгласи да гарантира взаимното им мирно съжителство с Иран. И се оказва, че саудитците, влизайки в диалог с противниците на САЩ, включително Китай, Иран и Русия, решават собствените си проблеми със сигурността много по-ефективно, отколкото със скъпата американска помощ.
Друг признак за проблемни отношения между Рияд и Запада е отказът на саудитското ръководство да присъства на юнската среща на лидерите на Г-7.
Това беше първата подобна покана в историята. На този фон саудитският външен министър демонстративно отиде в Русия за среща на лидерите на БРИКС.
Възможни последствия
Така че Западът не се вслуша в саудитските предупреждения.
И въпросът е какво ще последва, ако Рияд приложи заплахите си в действие. Според европейските икономисти „…активите на кралството в евро и френски облигации не са достатъчно големи, за да повлияят значително на ситуацията, ако бъдат продадени. Те са няколко десетки милиарда евро.” В контекста на украинската криза обаче тази сума може да се окаже много чувствителна дори за икономиката на ЕС. Освен това, не трябва да се изключи „изхвърляне“ от саудитците на съществуващите у тях държавни облигации на САЩ на стойност 135 милиарда долара.
Саудитският пример за „отърваване“ от западните ценни книжа може да се превърне в сигнал за другите им собственици да направят същото.
Ето защо новината за саудитската заплаха тревожи европейските служители.
Саудитският “съюз” с Русия
Подобни действия принуждават Запада да се замисли какво всъщност искат саудитците.
Така Рияд, наред с нарастващото напрежение в отношенията с Европа и Америка, намалява все повече износа на петрол – през юни той възлизаше на 5,6 милиона барела на ден, докато две години по-рано беше 7,5 милиона.
Трябва да се има предвид, че Саудитска Арабия е в състояние бързо да увеличи производството на петрол до 10 милиона барела, но не го прави.
Подобни действия пораждат съмнения на Запада, че той умишлено „подгрява“ цената на „черното злато“ на световния пазар. В резултат на това цената на “черното злато” се е увеличила с повече от 10 процента през юни. Саудитците обаче се стремят да увеличат цената му до почти 100 долара за барел (почти такава сума беше заложена при формирането на саудитския бюджет за 2024 г.).
В същото време саудитската петролна компания Saudi Aramco все повече разчита не на износа на евтини суровини, а на придобиването на петролни рафинерии и нефтохимически заводи от Европа до Китай, за да търгува с по-скъпи рафинирани продукти.
И в същото време да имат по-голямо влияние върху западната икономика от преди.
Според оценки на западни икономисти действията на саудитците дават възможност на Русия да компенсира спада в приходите си от газ и да срине санкциите, наложени срещу Москва, които Рияд все повече игнорира.
Така в средата на 2023 г., противно на волята на САЩ, саудитците започнаха да внасят рекордни количества мазут от Русия. Освен това, както отбелязват британските анализатори, „Русия, откъсната от ЕС със западните санкции, нахлу в традиционните петролни пазари на Саудитска Арабия в Азия. През април Китай закупи 48% от руския износ на петрол, Индия – 35%“.
Западни експерти обясняват тайната на случилото се с това, че „Рияд и Москва заедно водят петролния картел ОПЕК+.
Те се договарят да определят цените на този продукт, от чиято продажба до голяма степен зависи бюджетът им, и поддържат близки отношения след украинския конфликт”.
Саудитска Арабия като миротворец
Подобни действия подчертават нарастващото влияние на Саудитска Арабия на световната сцена и трудностите на Запада да накара страните от Глобалния юг да подкрепят Украйна срещу Русия.
Наистина, говоренето на такъв ултимативен език със Запада е нещо нечувано досега за саудитците.
Освен това в момент, когато Европейският съюз е в уязвима позиция, когато води украинския конфликт с Русия.
Преди това Западът гледаше на Саудитска Арабия като на близкоизточна бензиностанция, почти без право на самостоятелен глас.
И Западът вижда причината за такова дръзко поведение на Рияд в нарастването на руското и китайското влияние в света.
Възползвайки се от ситуацията в света и трудностите на бившия гарант за неговата сигурност, принц Мохамед бин Салман, де факто саудитският владетел, позиционира страната си като център на световната дипломация.
Той открито заявява готовността си да посредничи за мирно уреждане между Киев и Москва. Да се отбележи: страните, след две години и половина конфликт, наистина могат да започнат да изследват почвата за прекратяване/замразяване на конфликта. И те се нуждаят от авторитетен посредник, за да направят това.
Турция, която се предлага за тази роля, оказвайки военна помощ на Украйна (доставяйки й артилерийски снаряди, БЛА Kirpi и бронирани машини, БЛА Bayraktar), не може да бъде такава. Това мнение изрази официалният представител на президента на Руската федерация Дмитрий Песков. Но Саудитска Арабия е на еднакво разстояние от страните в конфликта. Рияд има всички възможности за това. Неслучайно саудитските власти са установили връзки както с ръководството на Русия, така и на Украйна. И саудитците вече доказаха потенциала си на практика, като многократно се споразумяха за обмен на военнопленници между Русия и Украйна.
Във всеки случай, украинският конфликт провокира задълбочаване на пукнатините в отношенията на Саудитска Арабия с Европа и САЩ.
Това предполага много сериозни промени в бъдеще в Близкия изток и в света. Въпросът е дали консервативната Саудитска Арабия ще има време да се подготви за тях. И няма ли да стане поредната жертва на „арабската пролет” или арена на конфронтация между Русия и Китай, от една страна, и Запада, от друга?
Автор: Сергей Балмасов; Източник: sovsekretno.ru // Превод: Opposition
