Николо Макиавели е човекът, който полага основите на политическия анализ, етика и дипломация. Името му и днес е противоречив символ – от двуличие и липса на морал, до далновидност и единствена алтернатива на политическата безпринципност. Макиавелизъм е, според Оксфордския речник, „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение”.
В съвременната психология понятието описва една от най-тъмните триадни личности, характеризиращи се с двуличие, с цинични вярвания и прагматичен морал. При всички положения, влиянието на Макиавели върху развитието на политическата и социалната наука е безспорно. Делото му може да бъде разбрано само ако се разглежда в контекста на събитията, които разтърсват Ренесансова Италия. Това е благодатното и велико време – то създава лидери на социалната промяна, личности, обладаващи забележителна творческа мисъл, титанична воля, оптимистично самосъзнание и голяма чувствителност на духа.
Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 година във Флоренция, която по това време е практически независим град-държава, управляван от династията Медичи. Първоначалното си образование получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител. Между 1503 и 1506 г. Макиавели ръководи флорентинската милиция, отговорна за отбраната на града. Макиавели заема различни постове в републиканското управление и е активен участник в обществения живот. През 1512 г. обаче е свален от заеманите постове, дипломатическите му функции са прекратени и той е прокуден от управлението като републиканец. На следващата година е задържан по обвинение в заговор против Медичите. Подложен на изтезания, той твърди, че е невинен и същата година е освободен. След това се оттегля в Сан Кашано, недалеч от Флоренция, където се отдава на писане на книги. Умира през 1527 г. във Флоренция. Мястото на гроба му не е известно.
ГЛАВА XXIII от „Владетелят“
Как трябва да се избягват ласкателите
Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им. Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и решенията си и изгубва уважението на другите. Ще приведа един пример от нашата съвременност. Свещеникът Лука[1] казваше за господаря си Максимилиан, днешен император, че не се съветвал с никого и въпреки това не е извършвал нищо самостоятелно. Това е станало, защото следва път, напълно противоположен на посочения от мен. Императорът е таен, не съобщава плановете си на никого и с никого не се съветва. Но щом се опита да осъществи начинанията си, започват да го критикуват, а той, като отстъпчив и мек човек, се отказва от тях. Това, което прави днес, утре го разваля и не се разбира какво иска или възнамерява да прави. Естествено, върху решенията на такъв човек не може да се гради нищо.
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.
Бележки
[1] Свещеник Лука Рейналди — доверено лице на австрийския император Максимилиан. Макиавели се запознал с него когато бил дипломатически представител на императора (декември 1507 — януари 1508 г.).
Представяме ви и избрани мисли на Николо Макиавели:
„Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.“
„Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.“
„От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност – силите.“
„Който сам е добър приятел, той има добри приятели.“
„Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.“
„Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели.“
„Печели онзи, който знае какво ще загуби.“
„Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.“
„С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.“
„Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.“
„Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.“
„Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.“
„Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.“
„Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.“
„Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.“
„Целта оправдава средствата.“
„Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни.“
„Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.“
„Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.“
„Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.“
„Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.“
„На древните писатели принадлежи мисълта, че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.“
„Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече, а други да не загубят и това, което притежават.“
AFISH.BG
