Как някой би могъл да погледне на тази ситуация и да излезе с триумфални представи за величието на войната, а не с дълбоко усещане за трагедия, изглеждаща като жесток фарс. Така че точно това беше чувството, което предадох на руските домакини на срещата, на която присъствах, някои от които наистина таяха такива триумфални представи (присъстващите включваха високопоставен служител на Кремъл).
За срещата бяха определени правилата на “Chatham House”, които ми забраняваха да разкривам публично самоличността на присъстващите или какво конкретно са казали.Но със сигурност мога да разкрия какво казах аз: че войната в Украйна стана очевидно бедствие за всички участници.Грубата окопна война в стила на Първата световна война, която се превърна в зловещата характеристика на тази война, не може да оправдае друго заключение.Това беше послание, което бях щастлив да предам в Москва, точно както бих се радвал да предам в Киев и преди това бях направил във Вашингтон, окръг Колумбия.
Обясних на моите домакини, че когато се появи възможност да дойда в Русия, приех без колебание, тъй като двустранните отношения между водещите световни ядрени суперсили се бяха влошили опасно след нахлуването в Украйна.
Големите космологични трактати, формулирани от някои от участниците в срещата, за това как Русия води богоугодна война за цивилизационно пречистване, са както диво преувеличени, така и без значение, заявих аз. Гигантска, причинена от човека катастрофа се разгръща в реално време и винаги може да стане експоненциално по-лошо, като се имат предвид постоянните рискове от ескалация.
Очевидно Русия, като нахлуваща сила, носи голяма част от вината за това бедствие. Но за съжаление на онези, които жадуват за утешителна морална простота, войната Русия/Украйна не е първата в световната история с една единствена причина или единствен виновник.
Дори за да стигна до Русия, на първо място изискваше специално пътуване до руското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, където получих „хуманитарна“ виза със строги ограничения за продължителността на престоя ми.
Въпреки че би било помпозно да се твърди, че съм се впуснал в нещо като „хуманитарна“ мисия – нямах планове да доставям медицински консумативи в Донбас, например, наистина ми се струваше, че имам някаква хуманитарна роля, дори в каквато и да е малка част. Бих могъл да поддържам някакво подобие на междуличностен обмен между две страни, които, да не забравяме, поддържат двата най-големи ядрени арсенала в света. (Последният останал механизъм за взаимен контрол на оръжията беше зловещо спрян през 2023 г.) Висш руски служител отбеляза, че отношенията със Съединените щати са в по-ниска точка от всякога от основаването на Съветския съюз; дори основните дипломатически комуникации между двете правителства бяха станали незначителни до несъществуващи.
И все пак тези пречки пред нормалните отношения между САЩ и Русия само засилват задължението за всеки уважаван журналист, ако му се предостави възможност, да интервюира руския президент Владимир Путин без да се замисли.
Струва си да припомним, че Путин беше относително достъпен за американските медии преди избухването на войната в Украйна. Вземете това 82-минутно интервю през 2021 г. с NBC News или подобно по продължителност интервю от 2019 г. с Financial Times.
Може ли някой да си представи Джо Байдън да даде дори кратко интервю на руски журналисти, даже преди отношенията да се сринат след инвазията? Той почти не дава интервюта и в САЩ!
Разбира се, каквото и интервю да проведе Тъкър Карлсън с Путин, подлежи на разумна проверка.
Трябва да се намери баланс между свръхморализиращото осъждане, безпричинното ласкателство и пристрастен разпит – макар че малко журналисти успяват да постигнат този баланс. (Гледайте което и да е интервю с Доналд Тръмп: всички те са или пълно подлизурство, или крещящи „Съпротива“.)
Но е досадно, непоносимо глупаво някой да предполага, че Карлсън, просто поради факта, че е отишъл в Русия с намерението да интервюира Путин, трябва да бъде смятан за виновен в държавна измяна – вероятно най-използваната клевета в настоящия американски политически лексикон.
Всеки, който изрече това омръзнало обвинение, вероятно не е родил нито една оригинална мисъл поне от времето на досието на Стийл и очевидно просто се интересува от маниакално очерняне на световния лидер, когото обича да ругае, а не да получи информация за по-дълбокото общественото разбиране на критичните световни дела.
Докато говорим, Конгресът се клати към евентуално приемане на най-голямото изплащане на американска военна „помощ“ от началото на войната, оправдано от безкрайно повтаряната предпоставка, че ако Путин не бъде победен в Украйна, той със сигурност ще вилнее през останалата част от Европа, като съвременното въплъщение на Хитлер.
Не е ли време някой журналистически да проучи това предположение, като отиде директно при източника?
През последните две години медиите в САЩ преляха от евтина военна аналитика, която претендира да разгадае какво се случва в главата на Путин или какво той наистина „иска“.
Сега, по ирония на съдбата, много от същите тези експерти ще пулсират от ярост, че един журналист най-накрая е направил нещо различно от безполезни спекулации.
Автор: Майкъл Трейси; Източник: newsweek.com //Превод: Opposition
