„Ние“ – не Русия, ние, човечеството. Руснаци, немци, шведи, унгарци. Китай се взира в демографска бездна, Япония е страна на стари хора. Като цяло демографите са единодушни: едни и същи процеси протичат навсякъде. В християнски страни, мюсюлмански, светски, религиозни. Някои (не толкова много) държави в Азия, много страни в Африка и някои в Латинска Америка се самовъзпроизвеждат и активно увеличават населението си. Демографията е изключително инерционно нещо и официалният растеж в много региони вече е илюзия. Има сериозен стереотип в, да кажем южните републики на Русия, но в Дагестан например раждаемостта вече е под нивото на заместване – и това е само за сметка на селата. Това, което се случва с градовете там, плюс – минус, е същото като в дълбините на Русия. Намаляването на раждаемостта в Руската федерация е характерно за почти всички региони на страната. Централният федерален окръг, дом на предимно етнически руско население, достигна ниво на спад от 7,8%. В цялата страна този показател между август 2023 г. и август 2024 г. е 12,2%.
Русия е „демографски тревожна“; ние говорим за този проблем от 90-те години. Тогава всичко изглеждаше очевидно – бедност, ужасни социални язви. Сега 90-те години отдавна са отминали, а естественият прираст все още е отрицателен. Максимумът, който е регистриран е през 2015 г. с показател 1,78. През останалото време беше по-нисък. През 2023 г. е 1,41. Тук, разбира се, всеки ще каже „война“, но през 2015 г. нямаше война, както и през 2017 и 2018 г. Текущият показател е катастрофален. При това състояние на нещата населението на страната ще намалее с 20-40 милиона души през следващите няколко поколения и може да достигне 90 милиона.
Какво означава това? Е, нека кажем очевидното: хората са основният актив и основното богатство на всяка страна. Това е пазар, защото това са потребители и производители. Това са учени, работници, войници. И нека бъдем напълно откровени, ако ние като вид не се възпроизвеждаме, просто ще умрем, без да оставим никого. И не – ако погледнете световната демографска картина, няма да бъдем заменени от милиони узбеки. Узбекистан все още се възпроизвежда, но тенденцията на средно разстояние е ясна като бял ден – след няколко поколения ще бъде като при нас. Не, побелелите узбеки няма да заменят грохналите руснаци. Всички просто ще стъпим в една обща пустота.
Най-очевидният начин за решаване на проблема е да се обърнем към опита на другите. В Европа условията за раждане на деца са много добри, често като оранжерии. Предимства, отлична инфраструктура, модерна медицина. Най-голямо внимание на този въпрос се обръща в Унгария и Норвегия. Резултатът е раждаемост 1,56 и 1,48. Исландия има блестящите 1,72 по европейските стандарти. Малко по-малко, отколкото в Русия в по-добрите времена.
Жилищни субсидии. Данъчни облекчения. ЕКО. Отпуск по майчинство. Резултатът е объркана забележка от норвежкия министър по въпросите на децата и семейството Херсти Топе: „Трудно е да се каже защо населението ражда по-малко деца.“ Може би рискуваме тази фраза да надмине по глобално значение легендарния афоризъм на оператора на атомната електроцентрала в Чернобил – „Какво, по дяволите, правихме всичко както трябва!“
През последните десетилетия Европа се опита да направи всичко възможно.
И нищо от това не проработи.
Единственото нещо, което наистина се получи, беше да измира по-бавно. Унгария коригира ситуацията от много лоша дупка до едно дете на жена за целия живот – от 1,25 на 1,56. Но това не е преход от лоша ситуация към добра – хората падат в същата бездна, само по-бавно. Страхотно, с тези темпове ще изчезнем не след три поколения, условно казано, а след пет. Чувствате ли се по-добре?
Изчерпан ли е потенциалът на меките мерки в Русия? Не, очевидно не. Всъщност в момента виждаме известно „демографско безпокойство“ на ръководството на страната, но не и цялостна последователна стратегия. Има редица мерки, които трябва да подкрепят майчинството и детството, но те съществуват като във вакуум, всяка поотделно. Но това е сложен проблем и трябва да се решава комплексно, с разбиране на последствията. Възстановяването на растежа на руския народ изисква преструктуриране на обществото, което ще бъде сравнимо по радикалност само с 1917 г., и тази крепост ще трябва да бъде щурмувана от всички страни наведнъж.
Трябва да се започне поне с най-простите икономически съображения. Типичното съвременно руско семейство се състои от двама работещи (родители), които хранят един, може и двама неработещи. Ако типичният брой деца може да се увеличи до три на семейство, това трябва да е модел, при който един работещ, обикновено съпруг, храни жена си (която вече не работи системно) и три деца. Тоест, вместо състояние, в което двама хранят един, един поддържа четирима, без да брои себе си. Производителността на труда на този един би трябвало спрямо сегашния просто да лети в космоса.
Ще замълчим колко драстично ще се увеличи натоварването на здравната и образователната система. Не говорим за раждане на пет деца, които ще могат да четат, пишат и да се справят с живота по метода на Дарвин. Изискванията към човека като специалист, като личност, при такива условия само ще нарастват. Следователно цялата инфраструктура вече трябва да е готова и то предварително, а не „извинете, ще построим детска градина след пет години, въпреки че вече имате дете“. И да, всички тези нови хора трябва да получат жилища. Добре е да се казва „ето, на село са раждали по седем в една колиба“, но такъв оратор рядко е готов да роди седем в гарсониера. Една от вероятните причини да не проработи „като в Унгария” или „като в Норвегия” е именно защото решението на проблема там не е завършено точно от стратегическа гледна точка. Това не е случай, в който можете просто да се хвърлят едни пари. Необходимо е решение от всички страни. Включително и благодарение на промяна на ценностната система в консервативна посока.
В такъв консервативен обрат не трябва да говорим за частни мерки, а за системна промяна в отношението на страната не само към въпроса за раждаемостта, но и към всички принципи на нашия живот, които съществуват в момента. На първо място, това е основното възприемане на човек като личност, а не като митично същество, способно да работи по 14 часа на ден и умело да роди пет деца на път за дома, които бързо ще се присъединят към трудовия процес.
Има обаче алтернатива. Но ще се хареса ли на всички?
Знаем за някои развити страни (и някои общности в развитите страни), където ниската раждаемост изобщо не е проблем. Всички вече се досетиха. Израелските ортодокси, амиши, мормони. Всички тези групи се характеризират с начин на живот, който ни изглежда откровено див. Всички те са просто демонстративно архаични. В същото време раждат. В Израел ортодоксалните евреи имат най-голям принос за демографското развитие: очаква се делът на ортодоксалното население на страната да нарасне от 10 на 25% до 2060 г. Мормонската общност в Съединените щати днес съставлява малко над 2% от общото население на САЩ, но за около 70 години броят на тяхната група в световен мащаб е нараснал почти 15 пъти – от 1,1 милиона души през 50-те години на миналия век до 16,1 през 2017 г.
И да, това работи. Просто работи. Можем да говорим колко нелепо изглеждат амишите с техните конски каруци и отказ от технологии – но с тази скорост те ще наследят света от нас – толкова напредналите и прогресивни.
Ако не сме в състояние да обърнем настоящата тенденция по по-системни начини, докъде ще стигнем?
Съдейки по развитието на ситуацията, потенциално най-ефективният начин за отприщване на порочния кръг е радикалната архаизация. Възраждане на социалната структура и практики от предишни епохи. Като минимум култивирането и съзнателното поддържане на анклави от общности с такъв архаичен начин на живот и мислене.
Но готови ли сме за такива мерки?
Не е възможно от хеликоптер да се хвърлят пари на всички, също така не е възможно да се изгонят всички от работа, за да раждат и отглеждат деца – ние не искаме просто да се застреляме в главата, което означава, че трябва да променим подхода си не към въпроса за демографията, а към движението на страната като цяло.
„Консервативният завой“ не е отговор в чист вид, не е структурирана система или пътна карта. Това е голяма дискусионна тема. Руснаците са нация от учени и войни и бъдещето на Русия не трябва да изчезва заради недалновидност. Така че трябва да се обсъди и да се намерят решения.
Автори: Евгений Норин и Иля Трапезников; Източник: readovka.space; Превод: Opposition
