След терористичната атака в Крокус Сити Хол в страната значително се увеличиха случаите на неадекватно поведение на обществени места и бяха извършени едновременно няколко битови престъпления, характеризиращи се с жестокост и без рационално обяснение. „Известия“ разгледа как бедата влияе върху поведението на хора с психични заболявания и на относително здрави граждани.
Неуместни шеги
Броят на фалшивите сигнали за бомби в собствения ръчен багаж нарасна значително след атаката на Крокус. Така на 24 март на летище Шереметиево 57-годишна кипърска гражданка от руски произход, качвайки се на полет Москва-Ереван каза, че има взривно устройство в телефона си. По-късно тя обясни, че по този начин се опитвала да привлече вниманието на стюардесата. Полетът е закъснял, жената е задържана от полицията, като у нея не е открито нищо забранено. Решава се въпросът за образуване на наказателно дело.
Друг подобен инцидент се случи на 26 март на летище Пулково (Санкт Петербург), където жител на Кемеровска област по време на обиск информира службата за сигурност, че негов колега има взривно устройство в чантата си. Спешно е извикана полиция, вещите са претърсени щателно и не е открито нищо опасно. По-късно мъжът каза, че се е шегувал. А на летището в Мурманск пътник от Чувашия, качвайки се на самолет за Москва, казал на стюардите, че в раницата му има бомба. Излитането беше отложено с няколко часа.
Наказание за суматохата
Член 207 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда отговорност за невярно съобщение за предстоящ „взрив, палеж или други действия, които създават опасност от смърт, причиняващи значителни имуществени щети или други обществено опасни последици, извършени по хулигански подбуди“, обясни председателят на изпълнителния комитет на Саратовския регионален клон на Асоциацията на юристите в Русия, доцент Наталия Грешнова. Наказанието включва голяма глоба, ограничаване на свободата и принудителен труд (до три години).
А за фалшив сигнал за терористична атака в обекти на социалната инфраструктура (например в училище, университет, болница, търговски център, гара или летище) се предвижда по-сурово наказание до лишаване от свобода за срок от три до пет години. Ако разследването докаже, че целта на съобщението е била да дестабилизира властите, тогава, в допълнение към глоба до 2 милиона рубли, извършителят може да бъде осъден на затвор до 10 години.
„В същото време полицията трябва да реагира на такива съобщения безотказно, дори ако е ясно, че се обажда дете или може да е шега“, казва Грешнова. „Проверката на такива съобщения изисква много усилия и време и често те действат като отвличащи маневри при извършване на други опасни и незаконни влияния. Всичко това дестабилизира не само властите, но и институциите на социалната инфраструктура, търговските институции и носи значителни загуби.
За такива съобщения се носи отговорност, независимо дали е направено по хулигански подбуди, на шега или заради битов конфликт, обяснява юристът.
„Освен чл. 207 от Наказателния кодекс на Руската федерация може да възникне отговорност по чл. 213 от Наказателния кодекс на Руската федерация „Хулиганство“ – грубо нарушение на обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото. За тези действия се предвижда глоба до 1 милион рубли и лишаване от свобода до осем години в зависимост от тежестта на последиците от подобно деяние.
Точно по този член попадат действията на друг „тревожен” пътник, заради който на 26 март самолетът, пътуващ от Внуково за Истанбул, беше върнат на летището при излитане. По време на рулиране мъжът се държал неадекватно, скочил от мястото си, започнал да тича из салона, псувал на английски и не отговарял на забележките на стюардесите. Екипажът решава да отложи излитането. Пътникът и двамата му спътници са свалени от рейса. Тече оглед.
Необяснима жестокост
Много по-опасно престъпление с трудно обяснима мотивация се случи във Фрязин край Москва. Там през нощта в близост до компютърен клуб мъж намушкал с нож един от стоящите на верандата младежи. След това влязъл вътре и наранил дете. Съобщава се, че и двете жертви имат „неславянска“ външност. Заподозреният е задържан – той е 33-годишен местен жител. Той вече е задържан и обвинен в опит за убийство на двама души. По време на престъплението е бил в нетрезво състояние. Официалният мотив е лична вражда. Няма опасност за живота на пострадалите.
Две брутални престъпления бяха извършени наведнъж в Москва и Ставрополския край на битова основа. В източната част на столицата чужденец намушка жена си, ранил приятелката й и тъщата, след което опитал да се самоубие. Трагедията се разиграла след кавга. В Ставрополския край глава на семейство ранил тежко жена си и застрелял двете си дъщери, след което посегнал на живота си. Лекарите успяха да спасят само най-възрастната от жените, тя е в тежко състояние.
Рискова група
Всички тези събития не са пряко свързани с трагедията в Крокус, но общият тревожен новинарски фон може косвено да повлияе на емоционалното състояние на предполагаемите извършители. Тези, които принадлежат към така наречената рискова група, са особено податливи на влиянието на външни събития.
„Като цяло повишаването на тревожността може да увеличи още по-голяма нестабилност при такива хора“, каза психиатърът Алексей Вилков. „На първо място това са хора, които имат психопатични черти. Тоест изначално със склонност към раздразнение, агресия и емоционална възбудимост. И такъв остър външен стрес тласка точно към изблик на емоции и извършване на различни незаконни действия. Също така изложени на риск са пациенти, страдащи от ендогенни заболявания, тоест шизофрения. Такъв внезапен стрес може да причини влошаване на техните симптоми: бълнуване, налудни идеи, халюцинации и агресивни реакции. И това също трябва да се вземе предвид.
Според психиатъра, ако човек изначално има предразположеност към психоза, към развитие на шизофрения или ако вече е бил болен в миналото и е спрял да приема лекарства, тогава много силен стрес може да причини влошаване на състоянието и отново да влоши симптомите – това са или налудни преживявания, или халюцинации на фона на страх.
Расте търсенето на антидепресанти
Докторът на медицинските науки, психотерапевтът Михаил Баришев подчертава, че е необходимо болните да се разделят на категории. Една от тях са хора с тежки разстройства, например шизофрения, психоза. Те могат да получат обостряния в трудни моменти.
„Всъщност няма много такива хора. Например сред всички психични разстройства случаите на шизофрения са около 1%. И тази цифра не се променя много през годините.
Друго нещо са различни неврози: страхове, фобийни разстройства и др.
Някои експерти им определят 20%, дори 25% [от общата маса на психичните заболявания]. Това не са психично болни хора, това са здрави хора с невротични разстройства. Сега те стават повече.
Според експерта, през последните няколко месеца се наблюдава ръст в продажбите на успокоителни и антидепресанти. Хората се оплакват от безпокойство, дискомфорт, нарушения на съня и лошо настроение. Много хора започват да имат проблеми в семейството и на работа.
„Човек започва да работи по-малко ефективно, отколкото би трябвало. Хората не винаги обръщат внимание на такива симптоми, особено през пролетта – те ги приемат като дефицит на витамини.
Очакване на неприятности
Професорът обяснява невротичното състояние с нарастването на негативните очаквания в обществото.
„Човек живее с очакването, че може да се случи нещо лошо. Той пренебрегва положителните промени около себе си: слънцето е изгряло, но той не го забелязва. Когато безпокойството се повиши, това е много болезнен процес.
Днес, според него, говорим за психичното здраве на нацията. Прекомерното наслагване на подробностите на трагичните събития може да повлияе на действията на определени хора.
„Някой ще го прочете и ще реагира спокойно, а някой ще тръгне да търси справедливост, както той я разбира. Трети изпада в дълбока депресия – понякога това състояние изисква стационарно лечение.
В тази връзка специалистът подчертава, че днес дори в Москва има недостиг на психотерапевти и професионални психолози.
Автор: Иван Петров; Източник: iz.ru // Превод: Opposition