Нека започнем с очевидното, но важно: да не се тревожиш за съдбата на света и бъдещето на планетата е също толкова нормално, колкото и да се тревожиш. По принцип е трудно хората да приемат сериозно проблеми, които са далеч от тях: така работи човешката психика. Еволюционно сме свикнали да се фокусираме върху това, което е важно точно сега. Представете си древния човек. Неговото оцеляване буквално зависи от решаването на непосредствени проблеми: намиране на храна, избягване на опасно животно, поддържане на топлина. В такива условия не е възникнала необходимостта от планиране на живота с години напред.
Тези психологически механизми все още са част от нашето мислене.
Но има и други причини. Вече имаме много причини за безпокойство. От доста време живеем в ситуация, в която една криза отстъпва място на друга. Пандемия, войни, финансова нестабилност, емиграция и репресии – всичко това ни принуждава да вземем много важни решения тук и сега. Да напусна ли добре платена работа, ако не ми харесва? Как да се предпазим от болести? Трябва ли да спорим с роднини, чиито политически възгледи са различни от нашите?
Фокусирането върху това, което пряко засяга вашия личен живот, здраве, работа и семейство, е необходимост.
В такава ситуация е абсолютно нормално да не се тревожите за глобални и далечни проблеми. Може просто да няма останали сили за това.
Ние обичаме бързите възнаграждения.
Спомняте ли си известния тест маршмелоу? През 70-те години на миналия век изследователите решават да тестват самоконтрола на децата, като ги карат да изядат блата веднага или да получат двойна порция, но 15 минути по-късно. 67% от децата не са устояли на изкушението.
И това е разбираемо.
В икономиката и психологията има специален термин – „хиперболично дисконтиране“. Това означава, че сме склонни да отдаваме по-малко значение на бъдещите ползи в сравнение с непосредствените. Този феномен отчасти обяснява защо хората биха предпочели да шофират или да изядат пържола веднага, отколкото да мислят за бонусите, които ще получат в бъдеще, ако не го направят.
Бъдещето изглежда нереално.
Колкото по-далеч във времето е едно събитие, толкова по-малко важно и реално ни изглежда то, обясняват психолози. Това, което ще се случи след 50 години е толкова далеч за нас, сякаш се случва на друга планета.
Прогнозирането на собственото ни бъдеще изисква много когнитивни усилия.
Трябва да си представим как и кога ще свърши войната, къде ще живеем и работим, какво ще бъде семейството ни, колко спестявания ще имаме, дали ще има финансова криза или нова пандемия. Това е сложно, което също намалява мотивацията да се мисли за дългосрочни перспективи, особено глобални.
Защо тогава да мислим какво ще стане след нас?
Защото това всъщност се случва в момента. Когато заплахите изглеждат умозрителни е трудно проблемът да се приеме сериозно.
Климатичната криза обаче не е въпрос на вяра, а научен факт, напомнят еколози. Дори ако човек не забелязва някои явления или не осъзнава причинно-следствената връзка между събитията.
Ураганът „Милтън“, който разтърси Съединените щати през октомври 2024 г., наистина е далеч от жителите на Русия. Но циклонът „Ваня“, който дойде в Европа през 2023 г., много по-близо и също е следствие от изменението на климата. Ситуацията, когато една пета от месечната норма сняг пада за един ден, не е климатична норма. Както и ледените дъждове, тропическите дъждове и все по-горещото лятно време.
Климатичната криза засяга нашето здраве.
Районът на разпространение на кърлежи се увеличава: по-специално, във Финландия се оплакват от увеличаване на борелиозата и енцефалита. В Русия прогнозират разпространението на тропически болести: в района на Москва вече се появяват опасни маларийни комари. И поради размразяването на вечните ледове се отварят стари гробища – това вече доведе до избухване на сибирска язва през 2016 г. Това са само няколко примера за това как изменението на климата вече променя живота на милиони. Ситуацията всъщност е много по-мащабна: приблизително 44% от световното население живее в райони, силно податливи на изменението на климата. И около седем милиона души умират преждевременно всяка година поради замърсяването на въздуха.
Аз какво да правя с всичко това?
Дали да направите нещо за борбата с климатичната криза, разбира се, е личен избор.
Тук няма универсално „правилно“ решение. Силното безпокойство относно света, в който ще живеят нашите деца и внуци, също е крайност, която може да има пагубен ефект върху психичното здраве и качеството на живот.
Освен това, отговорността за изменението на климата е предимно на корпорациите, а не на отделните хора.
Още през 2021 г. Международната агенция по енергетика изчисли колко нашите действия (например отказ от дълги полети и замяна на личния автомобил с велосипед) помагат за намаляване на емисиите на парникови газове. Нашият принос е само 4%.
Разбира се, това е много малко.
И все пак не бива напълно да обезценяваме собствените си усилия. Освен това, грижата за планетата може да бъде безпроблемно интегрирана в нашата рутина. За това е достатъчно да се направят много малки стъпки (разбира се, вие ги знаете много добре): изключете водата и осветлението, когато не са необходими, или събирайте пластмасата отделно от другите отпадъци.
Такива микростъпки са полезни и за нас самите: така можем да почувстваме, че поне нещо в живота ни е под наш контрол.
Това изглежда нелогично, но подобни действия не могат да отнемат, а напротив, дават сила и възстановяват мотивацията да се направи нещо.
И ако все още не искате да правите нищо, просто прочетете този текст, който не ви обвинява за климатичната криза.
Терапевтичният ефект е гарантиран.
Автор: Оля Задорожная; Източник: mailchi.mp// Превод: Opposition
