Нанси Пелоси има много врагове в САЩ и извън тях. Сега те могат да се радват: „желязната лейди“ на американската политика си отива като победена.
Демократите ликуват вече седмица. Въпреки всички прогнози, те запазиха контрола над Сената, избраха свои собствени губернатори в три бивши републикански щата и съсипаха живота на Доналд Тръмп. Но долната камара на Конгреса – Камарата на представителите – след изборите все пак преминава под контрола на консервативната опозиция и Пелоси е принудена да напусне поста си – третият в йерархията на САЩ след постовете президент и вицепрезидент.
Тази загуба – далеч не поражение, но все пак загуба – беше очевидна веднага след изборите. Но Пелоси обяви оставката си едва след като блокиращото мнозинство на републиканците в един мандат (след това те ще получат още два или три, преброяването на гласовете все още продължава) беше фиксирано математически. Може би през цялото това време, някъде под килима в Белия дом, тя се е опитвала да постигне споразумение и да остане поне лидер на депутатите-демократи – шеф на парламентарната опозиция.
Подобна работа също й е позната, тъй като повече от 20 години ръководи ту малцинството, ту мнозинството в Камарата на представителите. Но тя все пак ще изкара нов двугодишен мандат като обикновен депутат – и този мандат е последен за нея, а първият започна през далечната 1987 г.
В Америка тя е ветеран в своята област и едно от основните звена на елита. Останалият свят помни Пелоси преди всичко с това, че тя го доведе до ръба на войната между САЩ и Китай заради Тайван, където тя отлетя на демонстративно посещение, въпреки предупрежденията на Пекин и уговорките на президента, член на същата партия.
Освен това тази жилава и свадлива жена си създаде име на публичен враг на Доналд Тръмп и Русия. И накрая, много ще се пише и говори в нейната родина за това, че Пелоси е ярък представител на малцинствата (както като жена, така и като католик), която е посветила целия си живот на правата на малцинствата, защото малцинствата в днешния демократичен дискурс са основното след борбата срещу Тръмп и помощите за Украйна.
Истинската Пелоси съвсем не е интересна с това, а с факта, че зад скандалността се крие пресметлив и ефективен функционер. На такива се крепи американската политическа система, както небесният свод се е крепял на плещите на титаните. Тя не е просто дъщеря на конгресмен и потомствен политик от семейство на държавни служители. Тя е професионален политик, която е учила политика в колежа и не е правила нищо друго освен политика в живота си.
Пелоси обаче не е от типа трибуни, чийто живот минава в предизборни кампании и общуване с хората. Формално тя беше преизбирана в избирателния си район в Калифорния на всеки две години с огромна преднина пред републиканските конкуренти, но това в никакъв случай не е доказателство за народна любов. Пелоси изобщо не е от тези, които могат да се къпят в такава любов. Тя е елит по рождение, тя е елит по същество – и живее като елит, буквално колекционира диаманти. По време на пандемията тя, която защитаваше строгите карантинни мерки, принуди да се отвори салон за красота само за себе си, за да оправи прическата си. Малък, но показателен за нея скандал.
В очите на масовия избирател – тези страдащи и неспокойни, към които демократите традиционно се обръщат, Пелоси е кучка със скъпа чанта, а не морален авторитет.
Кариерата на отиващия си Титан изначално беше посветена не на избирателите, а на партията. Номерът е, че в първия конгресен район на Пелоси републиканците спряха да печелят, когато тя беше още съвсем малко момиченце. В условията на стабилен електорален превес борбата за място на конгресмен се води не с друга партия, а със съпартийци. След като победи конкурентите си веднъж, Пелоси впоследствие просто подпечатваше мандата си на всеки избори като лидер на Калифорнийските демократи.
Но във факта, че тя успя да задържи позицията си в тяхната доста конкурентна среда в продължение на десетилетия, тя наистина се разкрива като личност – същият корав и ефикасен апаратчик, който отиде на погребенията на много от враговете си.
Година след като Пелоси беше избрана за първи път в Конгреса, Калифорния гласува за последния републикански кандидат за президент: Джордж Буш-старщи. Оттогава етническият баланс на населението се измести силно в испаноезична посока и най-големият американски щат се превърна в надеждна крепост на демократите.
Наследникът на Пелоси като говорител, републиканецът Кевин Маккарти, също представлява Калифорния в Конгреса, но неговият окръг е в много по-консервативна част от нея: планински и отдалечен от плажовете, където отдавна мислят да се откъснат от либералното сборище на крайбрежието и да организират собствен щат.
На това сборище на вещици Пелоси беше кралицата. Президентите идваха и си отиваха, но тя си оставаше лидерът, административният мускул и лицето на калифорнийските демократи, а до звездите в Камарата на представителите стигна чрез длъжността на “бич” – човек, който постига еднакъв вот в партията.
Сега Пелоси е на 82 години, но все пак ще бъде трудно да й се намери заместник. Това не е случаят, в който ще избират в името на политическата коректност, измежду хомосексуалните черни жени, тук е необходим наистина ефективен мениджър. Още повече, че задачата на партийните елити сега в никакъв случай не е да допуснат засилване на лявото, почти революционно крило в партията, където се ориентират към Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес.
Най-вероятен приемник на калифорнийската императрица ще бъде Хаким Джефрис, който е член на управляващата “петорка” на демократите в Камарата на представителите (дори беше посочен като “водещ кандидат” за поста в Уикипедия). Той също е от плътно демократичен район – Бруклин в Ню Йорк, което позволява да не се разсейва от партийните дела по време на изборите. Роден е там още когато Бруклин беше доста опасно място, а не пренаселена Мека за хипстъри. По образование и първа професия е юрист. С цвят кафе на кожата (близкоизточен тип). Считан за религиозен човек по стандартите на демократите. По възгледи – умерен “центрист”.
В неговия случай възходът със сигурност ще бъде представен като пример за работещ социален асансьор, когато от дрипи се стига до богатство. Но работата на такива асансьори не отменя факта, че принцовете са, освен всичко друго, наследствена аристокрация. Най-вероятно след две години Пелоси ще предаде мястото си в Конгреса на дъщеря си.
В най-добрия за всички случай светът ще запомни ветеранката на американската политика само във връзка с продължаването на нейната династия. В най-лошия случай – във връзка с голям военен конфликт в Азия, икономическите последици от който ще бъдат усетени от цялата планета.
Сред китаелозите е широко разпространено мнението, че битката за Тайван, за която се твърди, че е провокирана от Пелоси, не е започнала, защото не е могла да започне сега. Въпреки това, тези събития вероятно ще бъдат “последната капка” – такъв акт на американска намеса в китайските работи, след който е взето решение за силово (ако е необходимо), но окончателно решение на тайванския въпрос по време на новия петгодишен мандат на президента Си Дзинпин, докато Пентагонът въоръжи островните сепаратисти буквално до зъби.
Само тогава ще бъде възможно окончателно да се оцени както приносът на Пелоси в историята, така и нейният метод на политическа борба, когато напираш – към Тайван или към която и да е друга цел, независимо от интересите и чувствата на другите.
Автор: Дмитрий Бавирин
Източник: vz.ru
