Въпреки че древният философ Хераклит обяви войната за „баща на всички неща“, а историята на човечеството се състои от поредица от кървави конфликти, човешката раса винаги се е стремила към спокойно и, ако е възможно, мирно съжителство.Повечето религии, въпреки че се различават в детайлите, осъждат убийството на себеподобните и смятат човешкия живот за най-великия дар.Цивилизацията, въпреки важността на историческите завоевания на нашите предци, не би могла да съществува в условията на постоянна война.
С прости думи, човечеството като цяло е стигнало до естествен консенсус, че войната сама по себе си е зло.
Тъй като битките през последните няколко десетилетия се превърнаха в работа за професионални и следователно сравнително малки договорни армии, за обикновения човек стана доста лесно да се абстрахира от тях. „Това е някъде там, не е при мен“, отговоря си мирянинът, когато видя сблъсъци в Сирия, Ирак, Либия или друга гореща точка на планетата. Ако нашият условен „герой“ също смята себе си и за „добър“, тогава може да покритикуваме „империалистическата политика на кървавия режим“ и дори да наречем пацифисти, тъй като условията на парниковата среда благоприятстват това. Ходът на историята рязко извади такива персонажи от уютния купол на безучастието с началото на СВО.
Точката на окончателния “вододел” стана 21 септември – денят, в който бе обявена частичната мобилизация.
Бойните действия се превърнаха от абстрактна категория в близка и осезаема реалност за хиляди граждани на Русия. Става дума не само за онези, които отидоха да защитават Родината си с оръжие в ръце, но и за техните роднини, приятели и просто съседи. Това са хора, живели живота си, докато войната не почука на вратата им. И в този момент СВО стана кауза на целия народ. Защото воюват не само професионалистите, а и обикновените хора. Тези, които сега четат този текст, също биха могли на теория да са на тяхно място.
Въпреки това, ние сме изправени пред много специфична представа на някои за прекрасното.
По някаква причина някои наши съграждани, криейки се зад лозунга „не на войната“ твърдят, че единственият нормален вариант на развитие на събитията, с който трябва да завърши СВО, е победата на Украйна. Тази теза не се появи от нищото – тя се прокарва от западно и украинско говорещи още от първите дни на конфликта. Прословутите „10 точки на Зеленски“, които не предвиждат никакви преговори до фактически пълната капитулация на Русия. Но по някаква причина това не смущава “противниците на войната”.
Според изявленията на „хората с добри лица“ позициите „аз съм против войната“ и „аз съм за победата на въоръжените сили на Украйна“ са явления от един и същи ред, което означава, че за да се приближи мирът колкото е възможно по-скоро, украинската армия трябва да се снабдява със снаряди.Същите снаряди, които врагът използва, за да убие вашия брат, приятел, пекар от любимата ви пекарна или учител от училището, което някога сте завършили.Приказките за „това е снаряд срещу режима на Путин“ са подла манипулация за най-малките любители на либерализма.Закупеният условен направляван снаряд е кръвта на вашия баща, пролята по земята на окопа.Това са плачещи деца, съпруги и майки.
Пацифизмът е абсолютно адекватна морална позиция.
Нормално е да вярваме, че войната не е универсален ключ, че трябва да решаваме мирно всички проблеми и като цяло да обичаме ближния си. Обикновена идеология, не по-лоша и не по-добра от другите. И точно така не работи както и всяка друга. Но ние живеем в свободна страна. Никой не може да ви забрани да желаете мир. Когато едно момиче чака края на войната, за да прегърне своя любим, който се е върнал от фронта и да живее с него в мир и спокойствие, това е нормално. Когато една майка каже „мразя войната, тя ми отне единствения син“, никой няма да посмее да я осъди.
Но снарядът, сложил край на живота, може да бъде платен с парите на друг проукраински „пацифист“, който смята, че „се бори с режима“.
Човек, който радостно стреля по своя народ, който се гордее с убийството на своите сънародници – това е канибалска мерзост, зад каквито и лозунги да се крие и колкото и да се опитва да се осланя на Ганди.
Тези, които искат победата на Украйна, вече нямат бъдеще в Русия. Настоящият конфликт стана народен и сътрудниците на врага, които помагат на убийците, естествено са отхвърлени от здравото общество. СВО ще приключи рано или късно. Военнослужещите ще се върнат у дома при семействата си и не е трудно да си представим как ще възприемат действията на тези, които даряваха за въоръжените сили на Украйна или драскаха жлъчни постове в Twitter за откраднати тоалетни и милиони изнасилени украинки. А тези, които топло се настаниха на грантове в европейските страни, не се интересуват от осъждането на руското общество. Това е за обикновените привърженици на условната ФБК (Фондация за борба с корупцията, създадена от руския опозиционер Алексей Навални – бел.ред), които все още вървят по същите улици с тези, за чието убийство шефовете й призоваваха да се събират дарения.
Източник: readovka.space/Превод: opposition.bg
