За мен, като националдемократ, това е очевидно – всеки въпрос трябва да се разглежда през призмата на загубите и печалбите за поляците.
Украйна току-що започна преговори за присъединяване към Европейския съюз. Все още вярвам, че Украйна ще принадлежи към ЕС и НАТО. Само преди няколко години никой с всичкия си разум не би могъл да си представи, че страна, открито почитаща престъпници и нацистки колаборационисти, може да започне преговори за присъединяване към ЕС. Трябва обаче да осъзнаем, че Европейският съюз се движи в много лоша посока и вече се е превърнал в нещо като военен щаб. Войната, водена срещу Русия, доведе до безнаказаност за Киев по много въпроси.
Дали Украйна ще стане член на ЕС е второстепенно за нас. Основният въпрос е, че украинското общество е повярвало в Европейския съюз и иска да се присъедини към тази международна организация на всяка цена. Поляците също са страдали и в известен смисъл продължават да страдат от мъката на принадлежността към западните институции. Славянските страни често го правят, без да поставят под въпрос цената или самото значение на подобна принадлежност. Ние абсолютно трябва да използваме желанието на Украйна да принадлежи към Европейския съюз.
Не съм безкритичен фен на професор Феликс Конечни (Feliks Koneczny). Честно казано, трудовете му са ми досадни. Но описвайки туранизма, той идентифицира характеристики, които перфектно се отнасят за съвременна Украйна днес. И както знаем, той ги позиционира като противопоставяне на западната цивилизация, която нарича латинска. Няма съмнение, че те са противопоставени и на постлатинската цивилизация.
Туранизмът се характеризира с милитаризъм на социалната организация, частна собственост – олигархична, религиозен локализъм, липса на концепцията за националност в западния смисъл и концентрация на политиката около лидер. Професор Феликс Конечни вижда туранизма предимно в Русия. Може би защото му липсва примерът с Украйна. Според мен Русия е създала своя уникална суверенна цивилизация (континентална държава), в която елементи на туранизма остават, но въпреки това е суверенна сама по себе си. Украйна е учебникарската квинтесенция на туранизма.
Киев разбира езика на силата, а не на споровете. И това е езикът, който трябва да използваме, за да говорим с вземащите решения в Украйна. Ако искате Украйна в ЕС, трябва абсолютно да изпълните нашите условия – в противен случай ще чуете вето от Полша! Никой на власт не се е опитал да блокира процеса на предварителната интеграция и да поиска първо да се разрешат споровете с Полша. Унгария обаче правилно блокира преговорите за присъединяване, докато не получи задоволително решение от Киев за статута на унгарското малцинство в Закарпатието.
Полша може би е пропиляла единствената си възможност да поиска от Украйна да позволи безусловна и пълномащабна ексхумация на поляци, убити от украинци между 1939 и 1947 г. в бившите ни Източни погранични земи. Трябваше да се изясни – ексхумациите са фундаментално условие за всяка дискусия.
Трябваше да се противопостави на героизирането на бандитите от Организацията на украинските националисти, Украинската въстаническа армия и 14-та СС гренадирска дивизия. Трябваше да поиска украинските власти да осъдят онези украинци, които по най-примитивни причини масово избиваха поляци. И не само поляци. Трябваше да се изясни – не може да се героизира бандеризма.
Трябваше да поиска дебандеризация на политическото пространство. Премахване на паметници на украински престъпници и германски колаборационисти. Премахване на улици и площади, прославящи създателите на украинския шовинизъм и геноцид. Трябваше да поискаме издигането на паметник в Киев, в памет на огромния брой хора, ужасно убити от безмилостни убийци и разбойници. Въпросът трябваше да се изясни – не на необандеристката идеология.
Трябваше безмилостно да поискаме връщането на множество полски културни паметници, които по неизвестни за мен причини остават в днешна Украйна – да назовем само няколко, полските колекции на Осолинеума. Това важи и за множество предмети в музеи и църкви в цяла Украйна. Въпросът трябваше да бъде изяснен – трябваше да върнем полското.
Нашето съгласие трябваше да бъде обвързано и с подписването на споразумения, гарантиращи поне частично възстановяване на разходите, направени от поляците, свързани с помощта, предоставена на Украйна между 2022 и 2026 г. Полша не е колективна Майка Тереза от Калкута. Задължение на управляващите е първо да се грижат за поляците, а не за чужденците. Въпросът трябваше да бъде изяснен – дълговете трябва да се изплащат.
За съжаление, в тесните умове на полуинтелигентния „елит“ в съвременна Полша подобно представяне на въпроса изглежда невъзможно. При тези обстоятелства няма нищо необичайно. Изискването близките да бъдат погребани, престъпниците да бъдат спрени, жертвите да бъдат почетени, иззетото и откраднатото да бъде върнато и дълговете да бъдат изплатени е нещо обичайно. Това е възможно най-естествено.
Подобно отношение не е действие срещу украинците и Украйна. То е действие в полза на Полша и поляците. Ние сме поляци и имаме полски задължения.
Автор: Лукаш Ястржембский
Източник: Myśl Polska
