На 1 март Wall Street Journal разкри конкретни тезиси от проекта за мирно споразумение, който руснаците представиха по време на мирните преговори в Истанбул, започнали на 29 март 2022 г.
Документът е с дата 14 април, така че определя окончателния или близък до окончателния вариант на проекта. Позовавайки се на пълния текст на документа, американският всекидневник твърди, че Москва е поискала от Украйна:
– декларация за устойчив неутралитет, т.е. да не влиза в НАТО, но и да не приема никакви оръжия от Запада. Русия обаче направи компромис и се съгласи с интеграцията на Украйна в Европейския съюз;
– Крим остава под контрола на Москва, украинците дори били готови да замразят това състояние на нещата за 99 години.
Останалите райони, окупирани от руснаците, трябваше да останат под техен контрол временно, докато статутът им не бъде разрешен в преки разговори между Владимир Путин и Володимир Зеленски;
– официален статут на руския език в Украйна, което е отхвърлено от украинците;
– гаранции за сигурност на Украйна, които трябваше да предоставят САЩ, Франция, Великобритания, Китай и Русия. Държавите-гаранти ще бъдат задължени да “денонсират международни договори и споразумения, несъвместими с постоянния неутралитет на Украйна”, включително всякакви обещания за двустранна военна помощ.
Трябваше да бъде сключен официален договор в рамките на гаранциите, за разлика от Будапещенския меморандум от 1994 г., който нямаше договорна сила;
– Украйна настоява Турция да бъде сред гарантите. Русия вижда Беларус в тази роля. Важно е, че никоя от страните, включително Киев, не вижда Полша като гарант. Нека подчертаем, че това се случи в момент, когато Полша беше водещ доставчик на оръжия за Украйна и стимулатор на подобни действия сред западните страни, шумен глашатай на радикално антируски курс;
– международните гаранции за сигурност няма да се прилагат за Крим и град Севастопол, което от друга страна означава, че официалният статут на останалите окупирани от Русия райони на Украйна подлежи на обсъждане;
– Русия също иска взаимна отмяна на всички санкции и отказ на Киев от жалби на представители на руски граждански и военни власти пред Международния съд и признаването на неговата юрисдикция в тази област;
– Москва иска числеността на украинските въоръжени сили да бъде намалена до 85 000 души. войници, 342 танка и 519 артилерийски системи.
Документът показва, че по време на преговорите украинската страна е поискала 250 000 войници, 800 танка и 1900 артилерийски системи. Русия иска обсегът на украинските ракети да бъде ограничен до 40 километра. Киев не се съгласява с това условие, представяйки параметрите: 800 танка, 1900 оръдия и до 2400 единици бойна бронирана техника, както и до 245 000. хора във въоръжените сили. В обобщение, редакторите на Wall Street Journal оценяват, че съдържанието на споразумението, предложено от руснаците, „изглежда се базира на договора от 1990 г., който създаде обединена Германия, съгласно който съветските войски напуснаха Източна Германия при условие, че страната отказва да разработва ядрени оръжия и ограничи размера на армията си“.
Интересното е, че публикуваните от американския всекидневник тезиси съвпадат с постулатите, които Владимир Путин представи на 17 юни 2023 г. пред лидерите на африканските страни по време на срещата на върха в Москва, на която лидерите на Южна Африка, Египет, Коморските острови, Сенегал, Замбия, Уганда и Република Конго предложи своя проект за мирно споразумение между Москва и Киев. Колко много в Полша се забавляваха с тази инициатива! Колко традиционни, вече автоматични, злоби към „руската пропаганда” имаше! Тогава Путин в интервю уточни условията по отношение на украинския отбранителен потенциал: ограничаване числеността на Националната гвардия до 15 000, бойните бронирани машини до 1029, реактивните артилерийски системи до 96, противотанковите оръдия до 96, минохвъргачките с голям калибър до 147 и преносими системи за противовъздушна отбрана до 608, самолети за бойна поддръжка до 102.
Руският лидер заяви, че проектът за мирно споразумение се състои от 18 точки и че Киев ги е отхвърлил. През февруари говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е допринесъл значително за това, като е убедил украинците да продължат борбата. Wall Street Journal току-що написа същото. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза същото, коментирайки интервюто на Путин с Тъкър Карлсън. Струва си да се подчертае този аспект в Полша, където не толкова украинската пропаганда, а пропагандата на нашите собствени политици и медии, доброволно копиращи разказа на първия, увериха полските граждани, че украинците няма да дадат дори педя земя, а и защо, ако пълната победа е само въпрос на време?
Междувременно украинците бяха готови поне да обсъдят такива дългосрочни отстъпки, което отразява тяхната оценка на ситуацията по това време. Wall Street Journal дори твърди, че украинските власти са били на крачка от подписването на горепосочените условия. Още веднъж напомням, че в момент, когато администрацията на Володимир Зеленски оценява ситуацията като толкова критична, Ярослав Качински предложи въвеждането на войски от страните от НАТО в Украйна под флага на мисията на ООН. Преговорите, водещи до Истанбул, започнаха на 28 февруари в Гомел, Беларус, където украинската делегация пристигна с полски хеликоптер, което показва, че украинските власти не се чувстват уверени от самото начало. Проведени са общо няколко кръга разговори, включително два чрез видеоконферентна връзка. Смятам, че украинската страна проведе тези разговори сериозно.
Посредник беше Турция, сериозна, силна държава със значителни лостове за влияние и в двете страни, включително, като пазител на черноморските проливи. Държава, чието значение за Русия и Украйна е потвърдено от споразуменията за зърно, договорени и наложени с нейна помощ от юли 2022 г. Самият президент Реджеп Тайип Ердоган се включи силно в преговорите, като лично ги откри в Истанбул, а пряка изпълнителна роля в организирането им имаше Ибрахим Калин, доверен човек на Ердоган, след това негов говорител, а сега ръководител на мощната Национална разузнавателна организация. (MIT). Значението, което украинците придадоха на Турция се доказва от факта, че те искаха да я кооптират като гарант за евентуално мирно споразумение.
Нека отбележим, че в края на февруари Ердоган отново призова за мирни преговори, което показва колко различна е турската политика от полската. Това трябва да се вземе под внимание от някои теоретици на външната политика, особено от „Права и справедливост“, като Пшемислав Журовски, които от години считат Турция за стратегически съюзник в радикалната политика за победа над Русия. Както вече отбелязах, информацията, която коментират, също така илюстрира незначителната политическа роля на Полша, въпреки нейното огромно участие, измерено със стотици танкове и други единици бойна техника, милиони приети мигранти, похарчени милиарди пари и отворена граница за милиони тонове украински продукти. Веднага… от самото начало. Освен това, правителството на „Права и справедливост“ обмисляше форми на пряко участие на войници в Украйна.
Междувременно самите украински власти не виждат в Полша никаква политически субективна роля. Не обичам многословието, когато пиша по сериозни теми, не обичам и преувеличенията, но обобщавайки политиката ни от последните две години, трудно може да се отмине впечатлението, че това беше политика на “много наивен човек” (вие можете да употребите съответен синоним). Много полски коментатори днес подчертават, че е правилно Украйна да отхвърли мирното споразумение, тъй като от март 2022 г. тя успя да си възвърне контрола над районите на Черниговска, Харковска и Херсонска области, тогава окупирани от Русия. Вярно е, но играта не е приключила и ситуацията на фронта става все по-неблагоприятна за украинците.
Тези коментатори също така твърдят, че гаранциите, съдържащи се в споразумението, ще струват толкова, колкото хартията, на която са написани, и Русия ще използва момента на „передишка“, за да възстанови бързо потенциала си и да започне атака, планирана по начин, адекватен на силите и морала на украинците, а не значително под нивото им от февруари 2022 г. Първо, ако са верни разкритията на американския всекидневник, а по-рано и на Путин и Ердоган, гаранциите трябваше да имат договорен характер. Поръчителите не можеха да не ги изпълнят без последствия за политическото и военното си доверие.
Второ, Украйна вече съществува благодарение на подкрепата на Запада. Без неговата материална и финансова подкрепа, подкрепа под формата на сателитна система за осведомяване на бойното поле и без стратегическа защита под формата на западни ядрени арсенали, Украйна щеше да загуби тази война отдавна. В геополитически смисъл Украйна вече е напълно зависима от Запада, или по-точно от САЩ. И те имат огромно влияние, все повече и повече с течение на времето, върху това какво политическо решение украинците ще получат на хартия на масата за преговори. Убедени ли сме, че то ще бъде значително по-щедро за Украйна от условията от март 2022 г. в перспективата на вероятното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ?
Трето, Украйна възвърна част от териториалния си обхват с цената на огромни човешки и материални загуби. Първите се измерват не само с военните и цивилните жертви на военните действия, но и с големия поток от емиграция, който намали населението на Украйна до по-малко от 30 милиона. Поради финансовата разруха, тези емигранти няма при какво да се върнат и няма да имат още известно време. По-нататъшната война намалява шансовете за завръщането им. И така, кой има повече нужда от почивка? Русия, която вече премина към военна икономика, или разрушената Украйна и Запада, който, както писах преди две седмици, все още не е успял да активира индустриалния си потенциал за целите на въоръжението? И така, на кого тази война носи най-много ползи и кой носи много повече загуби или риск? Засега самото задаване на подобни въпроси предизвиква обвинения на полския политически и медиен мейнстрим. Полша е може би една от последните страни, която изисква такъв тип политическа коректност.
Автор: Кристиан Камински; Източник: myslpolska.info/; Превод: Opposition
