Дори онези, които оптимистично гледат на съществуващата ситуация, не отричат очевидния факт, че оръжията за масово унищожение, които съществуват само в двете най-големи ядрени държави (над 10 000 ядрени оръжия плюс други видове оръжия), имат капацитета да унищожат по-голямата част от живота на земята няколко пъти.
Те основават оптимизма си главно на мнението, че само защото рисковете от мащабна ядрена война са толкова неприемливо високи, световното ръководство никога няма да допусне това да се случи реално и колкото и сериозни да станат военните действия, винаги ще се намери някакъв начин да се избегне война, която може да унищожи всички страни.
Може ли да се приеме този оптимизъм? Оправдан ли е този оптимизъм?
Полезен ли е този оптимизъм за намаляване на притесненията и напрежението сред хората, или има вероятност да се окаже изключително вреден, като създаде фалшива увереност за безопасност и по този начин се избягват така необходимите мерки за безопасност? Остават ли реалните рискове неприемливо високи?
Това, което е заложено тук, е толкова голямо – самото оцеляване на живота на планетата, – че дори ниската вероятност от тотална ядрена война трябва да се разглежда като изключително опасна. Ако например 5% вероятност за това съществуваше допреди около няколко години, тогава това беше много сериозен въпрос и ако това сега се е увеличило до около 10%, тогава това е много по-сериозен въпрос. Ако сега изглежда, че тази вероятност показва по-нататъшна нарастваща тенденция, това прави ситуацията още по-тревожна.
Като цяло можем да кажем определено, че вероятността от унищожителна ядрена война днес е неприемливо висока и показва всички признаци за по-нататъшно влошаване.
Има два аспекта, които трябва да бъдат отчетени тук: първо, състоянието на световното лидерство и управление и второ, някои технологични фактори.
Изключително жалко е, че когато международният мир и сътрудничество са необходими повече от всякога, за да се избегнат най-катастрофалните ситуации, световното ръководство напоследък все по-често има явни провали да постигне такъв мир и сътрудничество. Всъщност няма да е преувеличено да се каже, че във време, когато необходимостта от бързо движение по пътя на мира, разоръжаването и сътрудничеството е най-голяма, световното лидерство вместо това се движи в обратна посока, както се вижда от нарастващите съперничества и напрежение между суперсилите както и прекъсване и неподновяване на важни договори или споразумения за разоръжаване.
Освен това има няколко сериозни екологични проблема, които заедно заплашват да нарушат благоприятните за живот условия на земята, ако не бъдат спрени навреме. За да се разрешат тези проблеми навреме, освен решителни действия на общността, е необходимо и тясно международно сътрудничество, но това също се отрича от нарастващите спорове и съперничества между големите сили, както и от неспособността на повечето от богатите страни да възприемат грижовно отношение към нуждите на по-бедните и най-уязвимите страни. Това се споменава тук като още един пример за провала на световното лидерство да определи правилно своите приоритети и да разреши най-неотложните проблеми, преди да е станало твърде късно.
Най-опасният аспект на нарастващата безотговорност, демонстрирана от ръководството на големите сили, е очевидното им желание да продължат своите съперничества и враждебни действия по начини, които ги доближават до възможностите за пряка война (в допълнение към няколкото прокси войни, които са водили и водят). Въпреки предупрежденията на някои от техните най-високопоставени държавници и дипломати, САЩ и близките им съюзници продължиха с безмилостното разширяване на НАТО на изток, като по този начин засилиха напрежението с Русия. Ситуацията се влоши с преврата в Украйна, подпомаган от тях, последван от безмилостно тласкане на Украйна към нарастваща враждебност с Русия. В хода на украинско-руския конфликт САЩ и близките им съюзници все повече вземат решения, които могат да доведат до пряка конфронтация на Русия със САЩ и техните близки съюзници/НАТО. Нови червени линии бяха начертани и пресечени няколко пъти в близкото минало.
Разпространението на опасни идеи сред елитите и липсата на подходящо обучение за ангажираност с мира ги прави по-податливи да преследват ирационална враждебност, а не мир, и именно от тези елити се заемат най-решаващите постове.
Второ, по отношение на технологичните аспекти, изключително високата скорост, с която ядрените оръжия могат да достигнат целите си, затруднява коригирането на сериозни грешки. Възможно е във време на високо напрежение обикновената доставка на оръжие да се приеме като доставяне на ядрено оръжие и да се предприемат ответни действия. Има възможности за инциденти и недоразумения, които могат да започнат ядрена война.
Има огромна ирационалност и безразсъдство, свързани с постоянното живеене в състояние на само минути от края на света.
Фактът, че световното ръководство не вижда нищо лошо в това да живее по този начин година след година, застрашавайки живота на милиарди хора и други форми на живот, е още едно доказателство за явния му провал да защити най-важните интереси на планетата и нейния живот.
Предишните две световни войни се водеха в продължение на няколко години и включваха продължителни битки в много страни. Третата световна война може да приеме много различна форма, тъй като само за няколко дни могат да са причинени толкова много щети, че да не може да продължи след това. Въпреки това, ще бъде по-лошо от предишните две световни войни, взети заедно, тъй като в рамките на няколко дни от ядрената война и произтичащата ядрена зима повечето хора и други форми на живот ще умрат или ще бъдат оставени да умрат. Действителното използване на само 10% от съществуващия запас от ядрени оръжия ще бъде достатъчно, за да се постигне такъв изключително разрушителен резултат.
Въпросът не е само в дали вероятността да се случи някога е 5% или 10%, повече или по-малко. Проблемът е, че според всяко рационално изчисление всяка вероятност това да се случи дори при минимални нива е неприемлива. Това е предателство от страна на световните лидери на тяхната най-съществена отговорност към хората, към това и следващото поколение, към напълно невинни деца, към всички форми на живот.
Следователно е време хората по света да се надигнат, водени от жени и младежи, за да създадат един напълно различен свят, където вероятността от такова огромно унищожение от оръжия и войни е нулева и където всички хора могат да живеят в мир и да си сътрудничат за разрешаване на най-важните екологични проблеми навреме и гарантиране, че всички хора могат да имат креативен, задоволителен поминък, за да посрещнат основните си нужди на устойчива основа. Накратко, светът трябва да върви твърдо по пътя, основан на мира, безопасността, опазването на околната среда и справедливостта.
За автора: Бхарат Догра е почетен организатор на кампанията за спасяване на Земята сега. Последните му книги са Planet in Peril, Protecting Earth for Children, Earth without Borders, Man over Machine и A Day in 2071.
Източник: globalresearch.ca;// Превод: Opposition
