Как да предотвратим това да се превърне във „вечна война“?
И в по-дългосрочен план, дали и как може да се намери дипломатическо решение – особено мъчителни въпроси за Украйна, предвид огромната цена, която плаща за съпротивата си.
Защо пишем това? Историята е фокусирана върху надеждата.
Ако контранастъплението на Украйна затъне в задънена улица, Киев ще бъде притиснат да преговаря с Москва, за да избегне „вечна война“, която неговите съюзници вероятно няма да поддържат. Украйна се нуждае от решителен успех на бойното поле, за да направи подобни преговори приемливи.
Напрежението се засилва след началото на дълго планираното контранастъпление на Украйна през юни и първоначално бавния напредък в преодоляването на силно защитени, тежко минирани руски позиции в източната част на страната.
Това стана известно от медийни съобщения за срещата на европейските министри, цитиращи неназовани американски и западни служители, които критикуват тактиката на бойното поле на Украйна.
Подканен за коментар от репортери, украинският външен министър Митро Кулеба не подбираше думите си.
„Бих препоръчал на всички критици да млъкнат“, отвърна той, „да дойдат в Украйна и да се опитат сами да освободят един сантиметър“.
Вашингтон реши да действа бързо, за да успокои Киев. Ден след забележките на г-н Кулеба, говорителят на Съвета за национална сигурност каза, че украинските сили са постигнали „забележим напредък“ през предходните няколко дни срещу втората линия на отбраната на Русия.
Все пак изходът от битките през следващите осем седмици може да бъде решаващ, когато става въпрос за избор как да се подходи към следващия етап от войната. Може да не се окаже лесно да се съпоставят приоритетите на Киев с тези на Вашингтон и европейските съюзници на Украйна, докато те се стремят да постигнат съгласие по стратегията.
Съюзниците са обединени зад Киев с една цел: контраофанзивата на Украйна да постигне възможно най-голям напредък преди проливните дъждове и рязкото падане на температурите, вероятно от началото на ноември, които няма да позволят да се направи значителен напредък.
Но сериозен пробив, драматично прекрояване на конфликта в полза на Украйна, в момента изглежда малко вероятен.
И ако това не се случи, въпросът пред Украйна и нейните съюзници ще бъде какво следва? За Украйна отговорът е ясен. Най-добрият начин да се сложи край на войната би бил съюзниците да удвоят заявения си ангажимент към „суверенитета и териториалната цялост“ на Украйна. И да се ангажират да осигурят оръжията, от които Украйна се нуждае, за да надделее.
Защото въпреки че огромни количества западни оръжия поддържаха Украйна в битката, много от тях бяха доставяни на части.
Киев все още настоява за два вида оборудване, което според западни военни анализатори е от съществено значение за контраофанзивата: по-модерно оборудване за разчистване на мини и американски тактически балистични ракети ATACM с по-голям обсег, позволяващи на Украйна да се насочва към руските линии за доставки и да нанася удари по цели в окупирания Крим .
И все пак причината за понякога спиращите доставки на оръжия подчертава разликата между политическите изчисления за стратегията за Украйна на администрацията на Байдън и подхода на Киев.
Президентът на САЩ Джо Байдън поведе безпрецедентно обединен съюзнически отговор на първоначалното нахлуване на руския президент Владимир Путин.Той обеща да подкрепя Киев „колкото е необходимо“.Но той също така внимателно следи г-н Путин.
От самото начало Белият дом се притеснява да не наруши предполагаемите „червени линии“ на руския лидер и да го провокира да разшири още повече конфликта.
Това доведе до забавяне на доставките на някои оръжия.
В Европа съюзниците на САЩ, географски най-близки до Русия – Полша и скандинавските страни – споделят мнението на Украйна, че всичко това рискува да е в полза на г-н Путин, отклонявайки вниманието от фундаменталната необходимост да се отблъснат нашествениците.
Но някои големи европейски държави, като Германия и Франция, изглежда споделят притесненията на Байдън.
Ако безизходицата на бойното поле продължи до 2024 г., Украйна може да се изправи пред още по-неприятна перспектива: този натиск ще доведе до необходимост от дипломатическо решение и сделка, която ще остави Русия в де факто контрол върху частите от Украйна, които е заела.
Досега само няколко западни гласове – най-известният е бившият френски президент Никола Саркози – са изложили този сценарий публично.
Те бяха потушени от съюзническите правителства.
Но както се тревожат украинците, може да е само защото преговорите са толкова очевидно нереалистични в момента.
Засега Киев ще бъде успокоен, че европейските външни министри са потвърдили ангажимента си към мирния план, обявен миналата година от украинския президент Володимир Зеленски – който призовава за пълно изтегляне на всички руски войски и специален трибунал за преследване на предполагаемите руски военни престъпления.
Но тези условия, разбира се, не са приемливи за г-н Путин и ще останат такива, освен ако силите му в Украйна не претърпят големи неуспехи, заплашващи в перспектива с възможно поражение.
Това е целта, към която Украйна все още се стреми, поради което Киев продължава да настоява, че най-сигурният път на съюзниците към дипломатически изход е да осигурят на Киев оръжията, от които се нуждае, за да осъществи голяма промяна на бойното поле. Без всякакви „червени линии“.
Автор: Нед Темко; Източник: csmonitor.com//Превод и редакция: opposition.bg
