В Москва настроението е все по-тържествено.Там вече определят близка дата за пълната победа.Но не Украйна е изправена пред заплахата от поражение, а ние, тоест Западът, сме изправени пред срамно поражение.
В календара на Андрей Картополов, генерал-полковник, ръководител на парламентарната комисия по отбрана, както той наскоро призна, “годината е 1944”. Годината, в която Червената армия, в своя победен марш, вече е достигнала предвоенните граници на Третия райх, за да продължат към Берлин. Картополов, също като колегите си, носещи “големи” генералски звезди (и сам “главнокомандващ”, макар и само подполковник), виждат в украинско-руската трагедия прекрасна, все по-успешна реконструкция на Великата отечествена война. Тоест борбите на държавите на Сталин и Хитлер, първоначално за СССР зловещо неуспешни, после новаторски и накрая триумфални.
Владимир Путин – ако все още е той, а не неговият двойник „Василич“, както твърди проф. Валерий Соловей – отдавна не е бил в толкова добро настроение, не е изглеждал толкова спокоен и уверен.Той е убеден, че неговите войски, подобно на Червената армия, след поражения на фронта и загуба на територии, вече са се научили да се бият, че имат много техника и хора, а украинската кръв тече в потоци.Затова той повтаря лозунга, който днес се чува навсякъде в Русия: „Победата ще бъде наша“.
А телевизията на Путин вече определи датата на триумфа.
Това е 18 декември, когато на американците ще им свършат парите да помогнат на Киев. Тогава Украйна ще се предаде.
“На обед ще има капитулация. Вечерта ще има парад на победата на Крещатик и фойерверки”, радва се телевизионният пропагандист Олга Скабеева по канал Русия 1.
Самата тя, нейните колеги, както и хора от Кремъл са много доволни от многобройните публикации, появили се напоследък в западните медии, които показват, че западните лидери след неуспешната украинска „контранастъпление“ бързо губят желанието си да подкрепят Киев и призовават президента Владимир Зеленски да търси начини за постигане на споразумение с Москва.
В неделя главният глашатай на Кремъл Дмитрий Киселев в своето авторско журналистическо предаване „Новини на седмицата“ (Русия 1) много дълго обсъжда и цитира редакционна статия от Wall Street Journal, радостно четейки пасажи за украинския поражения, за това как Западът е раздразнен от царящите в Украйна порядки и, разбира се, че Конгресът на САЩ няма да позволи на Джо Байдън да харчи пари за подпомагане на въоръжените сили на Украйна.
С една дума, капитулацията и Парадът на победата на 18 декември в Киев стават действително реални.
Авторите на подобни черни прогнози, а те стават все повече, възприемат московския наратив, без да отчитат факта, че той до голяма степен се определя от руския изборен календар.
Според него Путин ще има голям бенефис на 14 декември. Той ще говори както във формата на „голяма годишна (миналата година нямаше) пресконференция“, така и на годишна (нямаше такава преди година) „Директна линия“.
Трудно е да си представим как ще се съчетаят в едно цяло диалог на политик с журналисти и разговора на милостивия цар с неговите поданици.
Освен това по време на тази церемония се очаква лидерът тържествено да обяви, че на 17 март 2024 г. ще участва за пети път в „президентските избори“. Така той ще трябва да се яви в ролята и аурата на завоевателя на Украйна и целия Запад. За това събитие той се нуждае от определен пропаганден пакет – и днес той го има.
Нужен е още някакъв осезаем успех на фронта. До 14 декември неговите генерали трябва да превземат Авдеевка на всяка цена, дори с цената на живота на десетки хиляди войници, за да може стопанинът на Кремъл да изпълни поне едно от обещанията, които даде при започване на военните действия – да отдалечи вражеската артилерия от Донецк, така че градът вече да не е в нейния обсег.
Обаче мащабната зимна офанзива на руските войски, която се прогнозира, включително и от полски експерти, едва ли ще се състои.
Владимир Путин в изборна и военна кампания
Вече е ясно, че “изборната” кампания в Русия също няма да бъде военна.
Путин все повече се представя за добър стопанин, велик мислител и държавник, който спасява целия свят, защитава го от морално разложение, несправедливост, както и от хегемони, които налагат волята си на другите, възстановявайки „традиционните ценности“.
И днес той не може да си позволи голяма военна операция, резултатите от която да украсят президентската му кампания.
На първо място, той вече няма и няма да има (особено след кървавото превземане на Авдеевка) човешки резерви. Днес Кремъл изпитва все по-сериозни проблеми със съпругите на мобилизираните, останали на фронта от септември миналата година и загиващи там. Жените настояват да бъдат заменени. Но няма кой да замести тези изтощени войници, деморализирани от постоянен страх и психическо напрежение. Пропагандистите, крещящи на жените „да си затворят хубавите уста и да разберат, че съпрузите им защитават удобния им живот“, само наливат масло в огъня на протестите.
Путин не може и не трябва да бърза със зимната офанзива, защото би било рисковано.
И освен това той няма причина да бърза. Днес той е сглобил повече от 900 самонасочващи се ракети. До 17 март той може редовно да провежда масирани разрушителни обстрели на Украйна на седмична база (по-често няма смисъл) показвайки, че непрекъснато постига военни успехи.
И след изборите, вече без да обръща внимание на обществените настроения, Путин ще обяви обща мобилизация, ще събере поне милион резервисти и ще им даде оборудване, което руската оръжейна индустрия, набираща все повече скорост, активно произвежда днес.
И тогава, вече уверен в способностите си, той може да продължи напред до победата.
Триумфът му обаче съвсем не е неизбежен, както се страхува все по-голяма част от западната общественост.
За Кремъл победа може да бъде само унищожаването на Украйна като независима от Москва държава. Ако оцелее, макар и в намален вид, тогава цялата тази кървава авантюра с Путин ще бъде загубена. Ако Украйна оцелее и постигне успех по пътя на мирното развитие, това ще бъде катастрофа за днешна Русия.
Плашещият пример с Грузия
Владимир Путин беше много загрижен за ситуацията в Грузия в първите години от управлението на Михаил Саакашвили. Плашеше го фактът, че значителна част от руската публика аплодира успехите на този грузинец в борбата с корупцията, престъпния ъндърграунд, реформите на полицията и административния апарат, както и европеизацията на страната.
Гръмко се твърдеше, че успехите на тази постсъветска държава показват, че Русия също може да се промени.
Грузия беше отклонена от този „опасен“ за Путин път в резултат на руската военна агресия и укрепването на позициите на руския милиардер Бидзина Иванишвили в Тбилиси като благодетел и лидер на нацията.
Западните политици не разбират, че конфликтът в Украйна е тяхна собствена война
Но поражението на Русия – тоест спасяването на независимостта на Украйна – все още е реално.
Това зависи преди всичко не от развитието на ситуацията на фронта, а от това какво ще се случи в кабинетите на западните политици.
Обаче когато многообещаващата „1944“ е на календарите в Москва, те имат на часовниците си „шест и половина“ – така е описано състоянието на импотентност в популярния филм „Същият Мюнхаузен“.
Кавги, спорове, колебание, страх.
От дълго време се говори много за прехвърлянето на изтребители F-16 на украинските въоръжени сили, което ще обезсили съкрушителното превъзходство на руснаците във въздуха и ще защити страната и войските на фронта от ракети и бомби .
Все още ги няма изстребителите. Междувременно руската армия вече успя да се подготви за появата им в Украйна. Тя усъвършенства своята система за управление на въздушното пространство, оборудва своите изтребители с ракети, способни да свалят F-16 от голямо разстояние и интензивно обучава пилоти да се бият с американските самолети.
Наистина ли беше необходимо да се забавя доставката на самолети, докато украинските пилоти се научат да ги управляват?
Не можеше ли – дори за много пари – да се вкарат в тях пилоти от други държави, които да си вземат отпуска от частите си и доброволно да отидат да защитават Украйна?
Руснаците спечелиха битките при Иловайск през 2014 г. и Дебалцево през 2015 г. с „ихтамнети“ (от израза „няма ги там“), тоест военни „отпускари“, дошли в украинския Донбас с танковете си.
Украинците – дори и в днешната трудна ситуация – доказват, че след като са получили модерно оръжие, отлично го използват.
Те получиха ракети Storm Shadow и изгониха руския флот от базата в Севастопол, получиха ракети ATACAMS и изгониха руските хеликоптери от летища на фронтовата линия.
Генерал Валери Залужни в неотдавнашното си знаменито интервю за британския седмичник The Economist говори не толкова за факта, че „конфликтът е стигнал до задънена улица“, а за това как да се излезе от тази задънена улица.
Киев иска боеприпаси, самолети, ракетни системи, противовъздушна отбрана. И той ясно демонстрира колко добре може да използва цялата тази техника.
Западът може да си позволи това
Руският военен експерт Михаил Ходаренок изчисли още през юли, че днес САЩ разполагат с 560 системи HIMARS, които не работят, но са дали на Украйна само 24 единици. Същото, както твърди експертът, е и с F-16, от които те биха могли да изпратят поне 200 в Киев.
За съжаление, часовниците на западните политици все още показват „шест и половина“, въпреки че би трябвало да е дванадесет без пет.
Представят си мирни преговори с Путин. Те не разбират, че за него мирът е възможен само такъв, какъвто е бил през любимата му 1945 г. – след безусловното капитулиране на врага. Те не разбират, че днес това е тяхната собствена война.
Защото какъв след това поражение на Украйна, което Путин толкова желае, ще бъде нашият великолепен демократичен свят с население шест пъти по-голямо от Русия и икономика 24 пъти по-силна от Русия?
И цялата тази мощ не може да осигури на украинците дори обещаните за следващата година милион артилерийски снаряда. А диктаторът от Кремъл, подкрепян от гонените от икономически санкции джуджета от Техеран и Пхенян, май вече получи този милион, а сам ще произведе още два.
Русия постави ултиматум не само на Украйна, но и на Запада
След победата руснаците не само ще ни се подиграват. Те ще ни напомнят откъде започна всичко.
А всичко започна не на 24 февруари 2022 г., когато започна руската офанзива в Украйна, а две години по-рано, през декември 2021 г.
От ултиматум, в който Москва поиска – не от Киев, а от колективния Запад – не само да се откаже от влизането на Украйна в НАТО, но и да изтегли Северноатлантическия пакт отвъд границите от 1997 г., тоест от териториите на бившия социалистически лагер.
Ръководителят на московската дипломация Сергей Лавров тогава каза, че този ултиматум „не е меню в ресторант, от което можете да изберете каквото искате“. Трябва да се вземе изцяло. Ако не, тогава ще има конфликт.
Автор: Вацлав Радзивинович; Източник: wyborcza.pl // Превод и редакция: opposition.bg
